Илияна Милева е от онези хора, на които се обаждаш, когато искаш да изпиеш бутилка вино - от радост или от мъка. Енергична, артистична и с богата обща култура. С нея може да говорите за почти всичко - пътувания, мода, деца, храна, мъже, сърф.
Внимателно подбира приятелите си и също толкова внимателно подхожда към децата, с които работи в "Приказната фея" - френска детска къща, която повече прилича на дом на голямо семейство, отколкото на класическа детска градина.
Илияна е франкофон - завършила е френската гимназия във Варна. Това училище винаги е имало особен, свободолюбив и творчески дух, който се носи от възпитаниците му цял живот.
Това лято Илияна си сбъдна още един план - лятна къща за гости в Черноморец с прясна зелена трева отпред и хамак.
Трудно ще намерите по-прецизен човек, когато става дума за детайли. За една лампа тя може да обиколи цяла София - три пъти. При нея всичко е в тон, хармония и съзвучие. Няма да я видите да пести или да прави компромис, когато става дума за обзавеждане и стил. Нито ще ви подари нещо, само колкото да отбие номера.
Мъжът до нея е професионален готвач със собствен ресторант, който не спира да работи и да се учи.
Какво е да готвиш за професионален готвач?
Обикновено готвя по-скоро с професионален готвач. А през останалото време разчитам да дегустирам приготвеното от него. Ние обичаме да готвим, да опитваме, да експериментираме.
Често за съжаление нямаме достатъчно време и през седмицата хапваме по-скоро набързо.
Съботите и неделите обаче влизаме в кухнята и може да посветим часове на приготвяне на обяд или вечеря. Хубавата храна изисква внимание и отношение. Да пообиколиш пазарите и магазинчетата, да избереш продукти, да опиташ рецепти и най-вече да се насладиш на приготвеното с чаша вино и време.
Признай си някой готварски грях?
Много често започнах да организирам вечерята с поръчка по телефона. Особено през седмицата, когато не ми остава време да я планирам, да напазарувам и да сготвя с желание.
Кои са нещата, които задължително трябва да са в една кухня и от какво може да се лишиш?
Ние живеем много динамично. През годините сме се премествали нееднократно и ни се е налагало много пъти да обзавеждаме кухнята в дома ни. Стигнала съм до извода, че едно от най-важните неща за мен е кухненският плот. Той трябва да е голям и удобен, да се почиства лесно. Задължително трябва и много добра готварска печка. Не бих направила компромис с качеството, когато избирам печката. Един добър кухненски робот също е задължителен. Както и въображение и желание.
Убедила съм се, че мога да се лиша обаче от много уреди, които съм купила емоционално, но в крайна сметка съм ползвала само по веднъж. Обикновено това са машината за печене на хляб, уредът за приготвяне на паста и разни други екзотики, до които рядко стигам и събират прах по шкафовете.
Имам приятели, които нямат хладилник в кухнята си, а две хладилни чекмеджета, в които слагат виното, няколко сирена и пакет хубаво масло. Пазаруват храната, която ще приготвят за деня и не се запасяват с продукти, до които в крайна сметка не стигат и се налага да изхвърлят. Вижда ми се добра идея. Не съм сигурна дали бих го направила, но така или иначе изглежда, че хладилникът е нещо, от което би могъл да се лишиш.
Много държа също на красивата посуда и покривката.
Мечтаната ти кухня изглежда ....
Наскоро се наложи да проектираме кухня за лятната ни къща и тогава дълго разглеждах идеи в Pinterest. Там открих кухня, за която мечтая. Тя е черна, с черни плотове, шкафове и уреди, монтирана на черна стена.
Вероятно звучи доста екстравагантно, но когато кухнята е част от едно голямо помещение, в което са и дневната и спалнята, това е идеално решение. Имаш прекрасна кухня, но тя е някъде там, на черната стена, без да ти създава усещането, че се налага да спиш в нея. Много елегантно!
Имат ли място децата в кухнята?
Задължително! Първо това изгражда отношение към храненето. Идеална възможност е да общуваме с децата си. Създава навици и умения. В процеса на готвене децата ще научат много за храните и продуктите.
Миналата година в градината направихме месец на кулинарията. Квасихме мляко, месихме хляб, представяхме различни видове храни: зърнени, млечни, месни продукти, билки и подправки. Един ден всяко дете трябваше да донесе нещо, което е приготвило у дома с родителите си и да сподели какво е и как са го приготвили. Получи се страхотно! Имаме деца от Канада, Франция, Германия и те представяха типични за тези страни ястия, което беше много интересно и за децата, и за мен. Научих и опитах нови неща.
Какво е да работиш с деца, кое е най-трудно?
Работата с деца е много отговорна. От една страна е безопасността на децата, но също така е много важно да опознаеш едно дете, да му помогнеш да развива качествата си, да уважаваш личността му, въпреки възрастта му, да избягваш назидателния тон и в същото време да го възпитаваш, обучаваш и напътстваш. За мен трудно, но и много важно нещо е да спечеля доверието на родителите.
Сигурно никога не остаряваш?
Да! Всеки ден отивам в градината и започвам да си играя с децата. Понякога забавата става толкова голяма, че напълно забравям, че съм възрастна. Случвало ми се е да забележа отражението си във витрина на магазин и да се шокирам от вида си. Постоянно си повтарям, че не трябва да се взимам на сериозно, да загубвам спонтанността си и чувството си за хумор.
Разкажи някой куриоз от твоята "кухня"...
Все си обещавам да започна да си записвам комични ситуации, които се случват много често в градината, но досега не съм го направила.
Сега се сещам за един баща, който ни каза една вечер, след като ние го питахме вярно ли е нещо, което детето ни беше споделило през деня: "Мили учители, не вярвайте на това, което децата разказват за нас, така както ние не вярваме на това, което те разказват за вас".
А и сега се сещам за едно малко момченце, което беше казало у дома, че следобед в детската градина не спи, а пие бира в кухнята с една от учителките. Слава богу, че родителите имаха достатъчно чувство за хумор!
Какво е за теб домът?
От малка обичам, когато привечер вървя по улиците да се вглеждам в прозорците на хорските домове. Това, което ме привлича, са запалените лампи. Светлината им е толкова различна, че започвам да си представям какви хора живеят там, какво правят в момента. Запалена нощна лампа - вероятно възрастна жена. Вечеряла е рано и сега чете.
Тези светлини винаги асоциирам с дома. Надявам се моят да свети силно и с оранжеви оттенъци.
