Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нора Ишкова: Семейството прави от четирите стени дом

И когато вършиш нещата със сърце, всичко се получава Снимка: Мира Дерменджиева, Webcafe.bg
И когато вършиш нещата със сърце, всичко се получава

Датчаните имат своята хюга, с която намират щастието в топлината, комфорта и малките неща от живота.

Финландците обичат да си почиват със своето "kalsarikanni" - да се отпуснат сами вкъщи по пижама с чаша от любимото питие и да забравят за неприятностите.

Шведите си имат концепцията за "lagom" - идеята за умереността и чувството на баланс.

В България го наричаме просто уют - да се чувстваш истински щастлив в дома си.

За нас този дом никога не е само пространство за живеене, той се гради внимателно и с много любов, а вниманието към детайлите го прави такъв, какъвто го обичаме от сърце.

За да разберем в какво се крие уютът и как четирите стени стават "вкъщи", решихме да поговорим с една динамична жена, която обожава да е в движение при поредното си работно предизвикателство, но и за нея нищо не може да замени семейните вечери пред камината.

Нора Ишкова е бивш вицепрезидент на голяма софтуерна компания и е прекарала не един и два дни в командировки далеч от съпруга си и четирите си деца. В същото време е човек с усет към стила, което разбирам от пръв поглед към ефектната й цветна туника в червено и златисто и аксесоарите към нея.

Няма съмнение, че подхожда със същия замах и артистизъм към всичко, включително и към подредбата на дома си.

Признава, че като фен на приятното обзавеждане и дребните, красиви домашни детайли, често се доверява на ИКЕА. А шведският бранд държи на изживяването у дома и идеята, че именно позитивните емоции и малките неща превръщат пространството в истински дом.

А как се постига уютът вкъщи и трудно ли е да постигнеш баланс и да съчетаеш кариерата със семейството - това ще сподели с нас Нора.


Знаем за теб, че пътуваш много по работа. Кое е първото нещо, което правиш, когато се прибереш у дома след дълга командировка?

Когато се прибера, обикновено ме нападат три чифта ръце. Преди бяха четири, но най-големият ми син вече живее в Барселона. Това обаче си остава най-хубавото за мен - да чуеш как се затичват към теб децата, за да те нападнат, защото си се прибрала. Тогава просто хвърляш чантите, за да ги прегърнеш. А кучето също надушва и също напада (смее се).

За мен най-приятното е да захвърлиш всичкото напрежение и да се пренесеш вкъщи и го правя именно така - като първо прегърна децата.

Имаш ли личен ритуал, с който да преминеш на домашна вълна?

Мога да кажа, че имам - когато се върна от дълъг път, мъжът ми ме чака с чаша червено вино. Когато заспят децата, си позволявам понякога и пура, но всъщност зимата пред камината ми е най-хубаво.

Прибирането от командировка винаги е свързано и с подаръци за децата. Винаги носиш по един шоколад, за да им покажеш, че си мислил за тях по време на работа. След това им разказваш какво се е случило, защото децата са си деца - искат да чуят всичко.

Обичам и да спортувам, макар че спортът рядко е свързан с дома. Излизам в планината и за мен това е вид медитация. Вкъщи ритуалите са други - хубава музика, приятна книга и разбира се, добър събеседник.

Лесно ли успяваш да превключиш от работа на семейна вълна?

О, да! В момента съм в по-спокоен ритъм и работя като фрийлансър по проекти, така че не съм ангажирана да пътувам постоянно. Но и преди, когато се налагаше често да съм в командировка, не противопоставях света на работата и този на семейството ми. Каквато съм вкъщи, такава съм и на работа.

Никога не си поставям категорични граници, трудно ми е да кажа - ето, прибрах се, затварям вратата и забравям за работата, или - излизам в командировка и забравям за дома. Няма и как - всичко е един постоянен кръговрат. В един момент нещо взема превес - раждаш деца и те запълват цялото ти време. След това кръгът се завърта...

Като говорим за уют, какво прави твоя дом уютен?

У дома нещата са балансирани, защото мъжът ми е артист. У нас дори малко прилича на картинна галерия и той също много допринася домът ни да е уютен. Иначе обожавам да правя някои промени из къщи, обичам да размествам например.

В същото време се стремя всичко да е практично, удобно, а и да е в нашите цветове, да олицетворява нашия свят. Атмосферата е много важна за това.

На кои семейни традиции най-много държиш?

Аз съм човек, който харесва добре подредената маса. Освен по празниците, всяка неделя правим официален семеен обяд или вечеря. Ако е хубаво времето, през деня сме в планината, но на вечеря се събираме задължително, всеки разказва за своята седмица, своите успехи и своите преживявания.

По празниците обожаваме да се събираме с близки и приятели. След вечерята си правим различни състезания и конкурси - танци, артистичност, караоке.

Тази традиция започна от децата, защото трябва да ги държиш ангажирани след вечеря. После и родителите започнахме да се забавляваме, а в момента на нас дори ни е по-весело. Падаме си повече по екшъна, настолните игри не са за нас.

Със семейството ми много обичаме планината и си правим свои малки мисии там. После сядаме да си починем, обядваме. Обичаме да пътуваме заедно.

Според теб има ли вещ, без която един истински дом не може?

Не, категорично не мога да посоча вещ. Ако един дом не може без нещо, то това е атмосфера.

Дори и на камината не гледам като на вещ, тя е символ на огъня, на домашното огнище. Иначе какво са четири стени, ако не ги запълниш с любов и топлина? Именно на това е символ огънят. Вещите само по себе си не носят дух, не носят уют, не миришат на вкъщи.

Да, харесвам декорациите, хитрите решения за дома, но защото малките неща допринасят за голямата картина. Всеки детайл носи своята история за изживявания, пътувания и емоции. И всеки се чувства най-комфортно в стила, който сам изгражда около себе си.

Ето, имаме два апартамента - тук и във Варна, и ми харесва елементите в тях да се повтарят, макар че там е по-морско, а в София - по-планинско и зелено.

Някое от децата ти наследило ли е страстта към подредбата на интериора?

Те са "две на две". Големият ми син и едната ми дъщеря приличат на съпруга ми - артистични и чувствителни. Другите ми две деца са активни, не показват на пръв поглед дълбока емоционалност. Но във всеки от тях виждам малко от себе си и в същото време всяко дете е собствена вселена.

Може да приличат на нас, но сме ги оставили и да се изявяват като личности. Така ги уча на самостоятелност и на независимост.

Какво обичат най-много децата вкъщи?

Плейстейшъна! (смее се)

Съпруг, четири деца, дом, семейство - как съчетаваш всичко това?

Трябва да си щастлив, дори и да не си в съвършен баланс. В момента правя точно това - предизвиквам сама себе си. Мога да кажа, че когато вършиш нещата със сърце и удоволствие, всичко се получава.

Когато бях на 20, научих за един подход на Юнг - визуализацията, при която си представяш, че си възрастен и поглеждаш назад в живота си. Ето, аз дойдох в София, не познавах никого. После животът ме понесе - брак, четири деца, работа, това беше период, в който градих.

На 40 погледнах назад и прегърнах тези 20 години, научих, че не е необходимо винаги да си планирал всичко. Имам късмет и се радвам на живота ми такъв, какъвто е. А и когато си зает, неволята те учи да откриваш нови неща. Ето това казвам, като ме питат как е с четири деца.

В България битува вярването, че жената трябва да избира между работата и семейството...

Честно да ти кажа, този въпрос повече отива, ако е зададен някъде на Запад. Тук нашите майки винаги са работили. Но според мен жената има и отговорността да придаде емоционалния пласт, да придаде уюта в дома и семейството.

Искам обаче да кажа на младите жени, че семейството прави от дома дом, искам да им предам посланието, че не трябва да чакат "правилния момент".

Може и никога да няма "правилен момент" така, както си го представяте. Докато децата, ароматът на свещи, на вино, на камина - това прави дома.

 

Снимки: Мира Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева

Благодарим за съдействието на компанията за недвижими имоти "Рея Интернешънъл" с управител Катя Иванова

Най-четените