Безплатен обяд в тоя живот няма. Ние трябва да осъзнаем, че дори само това, че си хвърляме боклуците през балкона, може да ни обърне каруцата. Всяка сутрин виждам как българинът се кефи, че може да те прецака на пътя и да е най-велик в своя си свят, без значение околните. Това е безотговорно поведение. Безотговорно е още, че хората и политиците не са прагматични.
Безотговорно е и това, че има места, където ги интересува само да отпуснат кредит, без оглед на последствията.
Казвам се Георги, родом съм от Добрич, но последните 12 години живея и работя във Варна, имам семейство и се смятам за отговорен човек. Смятам, че съм отговорен дори заради това, че чета книжки заедно със сина ми. Смятам, че съм отговорен, когато не се срамувам да изказвам мнението си.
Смятам, че малките неща ни правят истински отговорни.
Аз телевизия не гледам, защото според мен тя е един пасивен източник на информация - някой друг решава какво да видя. Напоследък този някой решава на преден план да излиза лошият пример. На мен това не ми допада, защото съм виждал в работата си предимно добрия пример. Виждал съм как малки фирми и предприемачи успяват и то не веднъж. Виждал съм го, защото там, където работя, да си отговорен е начин на работа.
Отговорното кредитиране е всъщност нещо много семпло и важно, въпреки че самата дума звучи така високопарно.
Реално, преценяваш дали това, което е замислил клиентът, е икономически целесъобразно, както за него, така и за бизнеса му. Виждаш плюсовете и минусите и не се свениш в един доста директен разговор да му обясниш позицията си и да изкажеш аргументи си, независимо дали си "за" или "против". Никога не бих дал пари на някого на всяка цена и се радвам, че банката е на същата позиция.
Аз съм "за" феърплей не защото трябва, а защото искам.
Провежда се една сериозна дискусия, в която се влиза във всякакви детайли, за да може човекът отсреща да разбере всичко и в крайна сметка, ако реши да поеме риска, да е подготвен за него. Така той няма да каже: „ама те не ме разбраха", „ама държавата ме прецака", „ама те ми взеха парите, а пък сега аз какво да правя" и т.н. Той ще каже - „да, аз взех решението, поех отговорно риска и сега продължаваме заедно напред".
Аз не бих работил на място, където ми казват: „зарежи принципите, какво те интересува този човек за какво си харчи парите, по-добре да му дадем кредит и това е". Аз не мога така. Не мога да си представя, че бих гледал в очите друг човек и бих му спестил някои неща и после той да се чувства ощетен - това няма как да стане.
Аз вярвам, че принципите са това, което ни движи напред.
За мен най-важното е семейството ми да е ок, но този микро космос, какъвто е семейството, е много повлиян от външния, който е обществото. Така че ми е важно и обществото ни да се замисли как да сме по-добре. За това ни трябва нещо, което да ни движи напред. Трябват ни точните и ясни решения. Трябват ни и отговори. Мисля да науча сина си, че винаги е по-добре да чува отговорно „не", отколкото едно безотговорно „да".
Мисля, че всички трябва да осъзнаем едно: истината е единственото нещо за предпочитане. И друго няма!
Убеден, че мнението трябва да се казва на глас,
Георги Янакиев, управител на банков офис на ПроКредит Банк, готов да каже отговорното "не"
