Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Морска коалиция срещу Иран - ще се справи ли Великобритания?

Рискованият ход на Лондон в Персийския залив Снимка: Twitter, @DefenceHQ
Рискованият ход на Лондон в Персийския залив

Предложението на Великобритания от тази седмица за създаване на европейска военноморска коалиция, която да осигури сигурност за търговски кораби в жизненоважния Ормузки пролив, може да е изтълкува като опит да се съхрани умиращата вече ядрена сделка с Иран, но същевременно да се отбият опитите на Техеран да изнудва Европа за облекчаване на санкциите чрез морско пиратство.

Според някои експерти предложението на Лондон може да се разглежда отчасти като укор към администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

Вече бившият външен министър на страната Джереми Хънт подчерта дебело, че европейската военноморска коалиция няма да бъде част от американската кампания за налагане на максимален натиск върху Иран, включващ разполагането на военни кораби, войски и самолети за региона.

Мисията "няма да бъде част от политиката на САЩ за максимален натиск върху Иран, защото ние оставаме ангажирани с запазването на ядреното споразумение в Иран", заяви Хънт пред Камарата на общините в понеделник, дни след като Иран конфискува кораба Стена Имперо, собственост на британска компания, в Ормузкия пролив.

Предложението изглежда има мотор, както в правителството на Великобритания, така и сред европейските съюзници. Но все още не е ясно дали възходът на новия премиер Борис Джонсън, който изглежда желае да засили връзките със САЩ и президента Тръмп, ще продължи тези усилия, или ще ги отхвърли. Все пак Хънт и министърът на отбраната Пени Мордант официално подадоха оставка в сряда.

В четвъртък новото британско правителство заяви, че засега военните кораби на Кралския флот ще придружават всички плавателни съдове, плаващи под британски флаг, в региона. Първата такава мисия беше проведена в сряда през нощта.

Новият министър на отбраната на САЩ Марк Еспер вече малко или много омаловажи усилията за такова паневропейско морско обединение, определяйки го като нещо допълващо вече съществуващите усилия за охрана, а не като решителен и основен фактор. Ако въобще бъде реализирано.

По думите му повечето държави, чийто кораби преминават през пролива, така или иначе имат интерес от нещо подобно и би трябвало да осигурят струпването на някакви сили в региона, които да осигурят сигурността им и да блокират всяко провокативно поведение.

"Дали правим това като една голяма група или като повече по-малки групи, мисля, че докато има допълнения, ще има ясно координиране", коментира Еспер.

Думите на Еспер допълнително засилват усещането, че САЩ вече не желае да се грижи за сигурността на други държави. Това кара Великобритания да се обърне към Европа за осъществяването на идеята за подсигуряване на морската търговия в региона на Персийския залив. Въпросът е, че предложената морска коалиция е изправена пред много несигурност и няколко важни проблема, които трябва да намерят своето решение.

Досега предложението на Великобритания получи предпазлив, но обещаващ отговор сред европейските държави.

Франция, Италия и Дания заявиха, че са подкрепят идеята, а се знае, че тя е била представена и пред правителствата на Германия и Испания, макар засега Берлин да изключва изпращането на свои кораби като част от мисията.

Идеята получава далеч по-топло посрещане отколкото плановете на САЩ за подсигуряване на региона, които целят преди всичко засилване на натиска над Техеран в икономически и политически план. Засега правителствата на страните от ЕС (включително Великобритания) предпочитат да се дистанцират от тези усилия на Белия дом и вместо това да се придържат към условията на ядрената сделка с Иран от 2015 г. като начин за деескалация на напрежението в региона.

Затова и действията на Лондон могат да бъдат разгледани като политическо изявление, подкрепено от европейските му съюзници.

"Великобритания се придържа към ядрената сделка с Иран, но също така демонстрира готовност за действия, когато става въпрос за сигурността на танкерите си", коментира Уасър, анализатор от Rand Corp.

Тези стремежи за коалиция, която да се справи с опасностите пред морската търговия в региона на Ормузкия проток обаче поставят два големи въпроса: Имат ли Обединеното кралство и Европа необходимите за целта кораби и ще имат ли политическата воля да ги изпратят до бреговете на Иран, въпреки разпалените предупрежденията от страна на Техеран?

Преди всичко подобна операция ще е изключително скъпо и изискващо начинание, което ще погълне много ресурси. Това означава, че страните, които ще се включат, ще трябва да изпратят достатъчно количество бойни кораби, които да могат да придружават търговските съдове и петролните танкери в пътуванията им през пролива.

Засега още не е ясно как точно стратезите в Лондон си представят, че ще изглежда тази операция. Според военноморските експерти тя няма да се вписва в типичните конвоиращи мисии от Втората световна война, нито ще повтаря охранителните мисии по време на "танкеровата война" между Иран и Ирак от 80-те. Причината за това е, че Лондон няма средствата да ги повтори.

"Въпросът е: Какво искате да правите там? Нямате средства да повторите операцията от 80-те", коментира Джеръми Щьос, експерт по европейски военноморски сили в Института за политика на сигурността към университета в Кил.

Някога могъщият британски кралски флот със сигурност няма достатъчно бойни кораби, които да се справят самостоятелно със задачата.

В момента флотът му от фрегати и разрушители се е свил до по-малко от 20 кораба, повечето от които са в ремонт или са заети с други мисии. Единствената британска фрегата в Ормузския проток, HMS Montrose, сама по себе си не беше в състояние да предотврати завземането на Стена Имперо. Това прави участието на други европейски държави в тази мисия жизненоважно.

Тук идва и другият проблем - повечето държави в Европа имат дори още по-малко бойни кораби на разположение. А когато става въпрос за такъв дългосрочен ангажимент за придружаване на търговския поток от преминаващи през протока танкери, това е важен момент. Иначе казано - това ще изисква сериозно съсредоточаване на политическа воля и ресурси.

Ако Великобритания и партньорите й успеят да съберат достатъчно бойни съдове, те вероятно ще успеят да се справят със задачата. Макар и в по-малък мащаб, такова нещо вече е правено около противодействието на пиратството във водите около Сомалия. Някои европейски държави имат опит и във водите в близост до Арабско море, където корабите им извършват лов на пирати и охрана на доставките с хуманитарна помощ.

Тук обаче се появява другият проблем - политическата воля за действие. От една страна, тази операция няма да е с толкова нисък риск, колкото обикновения лов на пирати.

Техеран не пести предупрежденията, че всяко подобно действие ще се изтълкува като враждебно и насочено срещу интересите на Иран.

Допълнително с това правителствата от ЕС засега поне се разграничават от кампанията на САЩ за натиск върху персийската държава. А въпреки коментарите на Джерами Хънт, че планираната коалиция няма да има общо с американските действия по отношение на Иран, самите иранци може и да не видят разликата. Резултатът от това вероятно ще е още по-голямо отдалечаване от разпадащата се вече ядрена сделка.

Нещо повече - на фона на сравнително хладните отношения между Великобритания и ЕС покрай Брекзит, някои европейски правителства поставят под съмнение самата опасност за морската търговия като цяло.

Обтягането на напрежението в региона до голяма степен се затегна покрай задържането на иранския петролен танкер Грейс 1 от британските кралски морски пехотинци във водите край Гибралтар. На това Иран отговори с един неуспешен опит за задържане на британски танкер, а след това и със залавянето на друг британски танкер - Стена Имперо. Така някои противници на коалицията поставят под съмнение доколко цялата ситуация не е игра на власт между Лондон и Техеран.

Разбира се, проблемите със сигурността на корабите в Ормузкия пролив далеч не приключват с отношенията между Обединеното кралство и Иран, тъй като в последните месеци няколко морски съда бяха потопени.

Иран използва идеята за опасността за морската търговия като лост за влияние, който да им послужи в преговорите с европейските държави за отмяна на част от икономическите санкции, подобно на действията им по обогатяване на уран в разрез с договореностите от споразумението от 2015 г.

Великобритания е една от най-засегнатите държави от тези действия. Предвид негласната позиция на САЩ в стилистиката на "всеки да се оправя сам със сигурността на корабите си" е необходимо на Лондон за изкове коалиция, която да реши проблема.

В допълнение към това страната иска да възвърне по-независимата си и по-значима роля на глобалната сцена, а морската коалиция е част от подновения стремеж на Обединеното кралство да възвърне лидерската си позиция в подсигуряването на сигурността на Персийския залив. Ако иска това да се случи обаче, правителството в Лондон ще трябва да бъде особено убедително, за да си осигури необходимите реални партньори.

   

Най-четените