Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бурята на Роберт Фицо

Словакия е дълбоко разделена държава, а това тепърва ще води до опасности Снимка: БГНЕС
Словакия е дълбоко разделена държава, а това тепърва ще води до опасности

"Ние сме на прага на гражданска война. Искам да призова обществото, журналистите и всички политици да спрат да разпространяват омраза!"

Коментарът на словашкия вътрешен министър Шутай Ешток след покушението срещу премиера Роберт Фицо вече поставя наратива, който правителството ще разказва в следващите седмици и дори месеци след неприятния инцидент - противниците на министър-председателя са виновни за атаката, тъй като те "насъскват" обществото срещу властта.

Всичко, което се знае обаче по случая до момента, говори, че подобни твърдения са най-малкото твърде преувеличени.

Словакия открай време е изключително и много дълбоко разделена в обществото си държава, като премиерът Фицо също има своята значима роля за това.

Истината е, че през цялата си кариера той експлоатира гнева на хората, за да трупа политически капитал - от отчуждението в годините след падането на комунизма и по пътя към Европейския съюз та до бунта срещу противопандемичните мерки.

Точно когато Европа беше обединена за подкрепата за Украйна, той обяви, че Украйна всъщност не се управлявала от Киев, докато обясняваше, че ще спре оръжейните доставки за страната.

Неговият стил на управление се заиграва с авторитарното и преследва пукнатините в обществото, за да се вклини там и да насърчи разделението.

Именно в тази посока действат и последните реформи на правителството на Фицо и партията му "Посока" - поставяне на обществените радио и телевизия под категоричното влияние на управляващите и задушаване на свободата на словото в Словакия.

И това, докато той твърди, че медиите не си вършат работата достатъчно добре - като в действителност просто критикуват управлението му и не му осигуряват медийния комфорт, на който се радва унгарския му колега Виктор Орбан.

Темата за свободата на медиите в Словакия е особено чувствителна след убийството на разследващия журналист Ян Куцияк през 2017 г. - събитието, след което последното правителство на Фицо в крайна сметка падна от власт.

Преди смъртта си Куцияк разследваше проникването на калабрийската мафия Ндрангета в Словакия и връзките ѝ в правителството, стигащи до хора на крачка от Фицо.

Така че трусовете не са от вчера и категорично не може да се твърди, че те са дело само на медиите и на опозицията в страната. Премиерът през годините продължава да сади ветрове и сега просто дойде момента бурята да бъде пожъната.

В това изказване няма заядливо злобеене. Нападението срещу Фицо в никакъв случай не трябва да се разглежда като нещо нормално или още по-малко - приемливо.

То обаче е генезис от трупани с години напрежение, радикално противопоставяне и антагонизъм. А по-лошото е какво може да означава в по-общ план - за Словакия, но и за други държави в Европа.

Подобна крайна ескалация на насилие само ще втвърди позицията на Фицо и хората около него да се борят със зъби и нокти за властта, което ще означава още повече политически атаки срещу противниците му.

Междувременно подобно напрежение има не само в Словакия, а и на други места в Европа, където все повече избиратели се чувстват откъснати от демократичния процес и маргинализирани.

Опасният въпрос е колко остава, преди те да видят примера на Юрай Цинтула като единствено възможно решение. Ще могат ли тогава властите да ги спрат, или някъде ще се стигне до фатален край?

Това са съвсем легитимни притеснения в сегашната несигурна ситуация на война, все още висока инфлация, икономически трудности и повсеместен политически опортюнизъм.

Надеждата е, че ако не в Словакия, то поне на други места урокът с нападението срещу Фицо ще бъде разбран и научен - който сее вятър, ще пожъне бури.





 

Най-четените