Турският президент Реджеп Ердоган може и да извоюва трудна победа на изборите за президент, но по всичко изглежда, че истински тежките битки за него и съюзниците му тепърва предстоят.
Първият ясен сигнал за подобно нещо е поредният срив на турската валута. Още от деня след изборите тя ежедневно продължава да поевтинява до рекордни дъна и падна с 1% между неделя и понеделник. Към ранните часове на четвъртък сутринта турската лира се търгува на нива от 20,77 лири за един щатски долар, като в рамките на месеца тя се обезцени с около 6,4%, а от началото на годината - с близо 10%.
Причината за текущия спад е притеснението на инвеститорите относно решението на Ердоган за формата на новото правителство и каква ще бъде икономическата политика, която то ще провежда.
Това обаче е само една малка част от всичко, което стои пред него. На дневен ред стои двуцифрената инфлация и острата загуба на покупателната способност за турците. През април годишната инфлация се закова на 44%, след като миналата година бе достигнала връх от 85%.
Ердоган успешно измести фокуса от тези проблеми по време на предизборната кампания чрез значителни увеличения на пенсии и заплати, отстъпки в сметките за енергия на домакинствата и цялостен акцент към въпроси, свързани със сигурността.
Един от тях е бъдещето на милионите сирийски бежанци в Турция. Официално те са около 3,7 милиона, но неофициално са далеч повече. Те заеха централно място по време на предизборната кампания и по-точно въпросът за тяхното връщане обратно в родината им.
Без съмнение една изключително сложна задача, която преминава през поетапно нормализиране на отношенията с режима на Асад, и няма как да се случи без посредничеството на Русия.
Това неизменно включва и сложен разговор за оттегляне на турската армия от бунтовническите зони в северозапада и бъдещето на прокюрдските Сирийски демократични сили, считани за терористи в Анкара, които контролират североизточната част на страната по границата с Турция.
В чисто политическо отношение Ердоган със сигурност не се е справил с опозицията. Той може и да спечели изборите за парламент и президент, но двата вота затвърдиха убеждението, че в страната съществува много сериозно обществено разделение с тенденция към задълбочаване.
За първи път в своето 20-годишно управление Ердоган трябваше да се справя с една обединена опозиция, чиито президентски кандидат остана на около 5% от победата. Големият въпрос е дали така наречената "Маса за шестима", която включва шест изключително различни в идеологическо, политическо и дори религиозно отношение партии, ще може да се задържи обединена до местните избори през 2024 г.
Те имат достатъчно търкания помежду си и без намесата на Ердоган, а в следващите месеци следват партийни конгреси и оценки на резултатите. Много вероятно тогава ще стане ясно в каква посока ще тръгне опозицията и срещу какви противници ще се изправи Ердоган на местните избори догодина.
Той тепърва има да си връща контрола върху ключови центрове като Анкара, Истанбул и Измир, ако иска да продължи процесите на задълбаване в авторитаризма и концентрация на власт около себе си.
В по-широк план победата на Ердоган му дава възможност да продължи разгръщането на устойчивите външни политики, които през последните две десетилетия превърнаха Турция в съществен регионален и глобален фактор.
За добро или лошо турският президент използва национализма, ислямизма и на моменти иредентизма, за да изгради властови център с достатъчно стратегическа автономност, така че да проектира влияние в Северна Африка, Балканите, Кавказ и Централна Азия, далеч извън границите си.
Именно Турция се оказа държавата, която успя да посредничи за зърнената сделка с Русия, както и размяната на военнопленници между Москва и Киев. Турция бе и страната, която промени хода на войната в Либия през 2020 г., а след това помогна на Азербайджан да победи Армения в Нагорни Карабах.
Големите амбиции водят обаче и до големи предизвикателства. Желанието на Ердоган да превърне Турция във важен международен фактор го постави в конфликтна ситуация с Европейския съюз и НАТО, което прие много форми - от блокирани преговори за членство в ЕС до замразяване на участието в програмата за американски изтребители F-35.
Турция намери начини да компенсира с мощно развитие на собствения военно-промишлен комплекс на всяко едно равнище и диверсифициране на икономическите и политическите си контакти.
В резултат се появи лекият самолетоносач "Анадола", а от няколко години насам турските бойни дронове стават все по-търсена стока за редица държави. На хоризонта се задава танкът Altay, a наскоро бяха правени тестове на изтребител пето поколение.
При всички положения тези усилия имат своя принос за тежката икономическа ситуация и Ердоган ще трябва да балансира много внимателно между външнополитическите амбиции и икономическият капацитет.
Монархиите в Персийския залив, които по ред причини също все по-видимо търсят стратегическа автономност, помагат за стабилизирането на турската лира и смекчаването на инфлацията в страната. Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства през последните месеци наливат милиарди долари в турската централна банка или създават мащабни инвестиционни фондове. Междувременно Русия отложи важни плащания за природен газ, като по този начин също облекчи икономическото напрежение
Един от проблемите за Ердоган със сигурност ще бъде изпадането в сериозна зависимост именно от Русия. Двете страни са много силно свързани по отношение на търговия, туризъм и най-вече енергетика. Става дума за доставки на природен газ, проекти като "Турски поток" и първата турска атомна електроцентрала "Аккую", построена с руски средства и работеща с руски мощности.
Това са дългосрочни зависимости, които биха могли да се окажат много неудобни, особено когато става въпрос за две държави, които през последните 500 години редуват периоди на сътрудничество с остра конфронтация.
Текущото партньорство между Путин и Ердоган е изцяло изчистено от идеализъм и представлява продукт на политически и икономически реализъм, както и чувство на споделена враждебност към Запада. Много трудно се изграждат дългосрочни стратегически връзки, ако те са основани единствено на прагматизъм при отсъствието на споделени ценности.
Не бива да се забравя също, че Русия и Турция подкрепят противоположни страни в конфликтите в Либия и Нагорни Карабах и имат различни интереси по отношение на Сирия, Украйна и Черноморието.
Ердоган може и да победи на изборите, но истинските предизвикателства за него тепърва предстоят.
