Може да се каже, че първоначалният шок от опустошителното земетресение в Турция вече преминава в гняв.
Загиналите са десетки хиляди, а опустошението е безпрецедентно за страна, която вече на няколко пъти за последните 100 години е преминавала през подобни природни бедствия.
Изглежда обаче, че много уроци така и не са научени. Бедствието е както природно, така и чисто човешко, а управлението на президента Реджеп Ердоган може да се срути по същия начин, както се случи с крехките сгради, превърнали се в гробници за толкова много хора.
През последните две десетилетия именно развитието на инфраструктурата е един от стълбовете, върху които се гради доверието в президента и неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието. Цялото това строителство сега се оказва буквално един колос на глинени крака с потенциал да затрупа Ердоган.
Построени са безброй търговски центрове, небостъргачи, джамии, мостове и особено много жилищни комплекси през държавната Администрация за жилищно развитие.
През 2018 г. дори е направена огромна амнистия за всеки имот, построен без лиценз или без подходящо разрешително за строеж. Така огромен брой сгради стават законни само с един лист хартия и плащане на малка глоба.
Всичко това има своята кървава цена в момента.
Разбира се, правителството не пести усилия да търси виновници и да ги представя пред публиката. Със сигурност ще има много осъдени. Бързото намиране на виновни и тяхното публично наказване е характерна черта за управлението на Ердоган, както се видя след опита за преврат от 2016 г. и последвалите масови чистки, които по различни оценки засягат между 1 и 3 милиона души.
Все още е пресен и случаят с опозиционния кмет на Истанбул Екрем Имамоглу. През декември той получи ефективна присъда от 2 години и 7 месеца затвор и доживотна забрана за участие в политиката за това, че три години по-рано е обидил държавни служители, наричайки ги "глупаци".
Имамоглу бе едно от популярните опозиционни лица и евентуален силен конкурент на Ердоган на президентските избори тази година.
По план те трябваше да се проведат на 18 юни във формат 2 в 1 заедно с вот за парламента. Още през януари обаче Ердоган и представителите на неговата управляваща партия заговориха за изтегляне с месец по-рано, за да не съвпадат изборите с празници и период на училищни изпити.
Сега всички планове се промениха. Това, което дойде по-рано, всъщност се оказа пълно разрушение и по всяка вероятност ще означава отлагане на изборите.
В подобно нещо има много сериозни аргументи, тъй като е засегнат район с над 13 милиона души население и чисто логистично би било много трудно да се организира вот на фона на разрушена инфраструктура и огромен брой хора, които нямат възможност да упражнят гласа си, просто защото са се изнесли от тази част на страната.
Не е ясно обаче по какъв механизъм би могло да се осъществи това отлагане, тъй като турската конституция предвижда подобни варианти, но само в случай на война и то за максимум от една година.
От четирите най-силно засегнати от земетресението провинции - Адъяман, Газиантеп, Хатай и Кахраманмараш - единствено в Хатай партията на Ердоган не печели убедително на парламентарните избори през 2018 г.
Така че този регион може да се счита за негова електорална крепост, която той със сигурност не би искал да загуби. Същото се отнася и за още няколко съседни провинции.
Със сигурност едно отлагане на вота с половин или една година би било от полза за управляващия режим поради простата причина, че гласоподавателите ще търсят виновни за трагедията, а колкото по-рано се проведат едни избори в момента, толкова по-големи електорални щети ще отнесе правителството.
Дори без земетресението последните 1-2 години са трудни за страната на фона на икономическа криза, инфлация и обезценяване на турската лира. Проблеми, които засегнаха имиджа на Ердоган и разклатиха общественото доверие в в управлението му.
В чисто политическо отношение пък срещу него се изправя нова коалиция, но от познати лица, решени да го свалят от власт. Тя включва общо шест партии с различни идеологически убеждения - социалисти, ислямисти и националисти - които до преди няколко години едва ли биха могли дори да седнат на една маса.
Сигурно по тази причина името на коалицията има и странното име "Маса за шестима".
В нея влиза най-голямата опозиционна партия, начело с Кемал Калъчдаролу, националистите от Партията на доброто, ислямистите от Партия на щастието, традиционната Демократическа партия, както и две отцепнически формации от партията на Ердоган - тази на бившия влиятелен външен министър Ахмет Давутоглу и тази на Али Бабаджан, който на няколко пъти е бил министър при управлението на сегашния президент.
Всички те обаче изглеждат далеч от единни, а осъждането на Имамоглу допълнително усложнява спора им кой от тях да се изправи срещу Ердоган в изборите.
Това, от което има нужда той, е време.
Време през което да бъдат намерени и наказани достатъчно много изкупителни жертви, ситуацията да се успокои и да започнат процеси на възстановяване и най-вече време за разправа по един или друг начин с новата коалиция.
Трудно е да се оцени хода на политическите вторични трусове от това земетресение. С безброй икономически проблеми, пред които е изправена страната, Ердоган вече беше в разгара на тежка битка за преизбиране преди земетресението.
Сега то със сигурност ще промени всички досегашни електорални сметки. Най-малкото Ердоган вече не може да говори за силна и независима от Запада Турция, при условие, че получи много помощ именно от САЩ и Европейския съюз.
Независимо от политическите си умения, Ердоган е изправен пред най-голямата криза в управлението си.