От началото на 2021 г. няколко притеснителни случая отново насочиха вниманието на света към един от най-древните проблеми на човечеството - пиратството.
15 турски моряци бяха отвлечени при зрелищна атака срещу товарния кораб "Моцарт", станала през януари край бреговете на Нигерия. Впоследствие те бяха освободени, но така и не стана ясно при какви условия се е случило това.
Само в рамките на два месеца са отчетени общо 18 пиратски нападения в световен мащаб. А по данни на Международното морско бюро през цялата 2020 г. са извършени общо 195 атаки срещу над 200 различни плавателни съда, което е повече от 15% увеличение в сравнение с 2019 г.
Досега се смяташе, че Сомалия е основното поле за действие на модерните пирати, но с нарастването на международния натиск и повишеното военно присъствие в региона, явно тенденцията се изменя.
Още от началото на 90-те Аденският залив имаше славата на един от най-опасните и несигурни за корабоплаване региони в света. Пиратите там оперираха от крайбрежието на Сомалия и в продължение на години атакуваха търговски кораби с цел кражба на товари или отвличане на хора, а дейността им носеше загуби от милиарди долари годишно.
Редица мерки обаче до голяма степен ограничиха пиратството в Сомалия до положение, при което за цялата 2020 г. няма нито една регистрирана атака по източното крайбрежие на Африка. За това спомогнаха три военни операции, включително и мисия "Аталанта" на Европейския съюз, както и различните хуманитарни програми, стабилизали в известна степен местните общности.
Все пак концентрацията върху сигурността на корабоплаването в Аденския залив откри възможности за избуяване на пиратската активност в други части на света.
Една огромна част от нея се развива в района на Гвинейския залив, където през миналата година са били отвлечени 130 моряци - 95% от всички похищения при нападения в морето. Само от началото на годината пиратите в обширната зона между Либерия и Габон са извършили общо девет атаки, като тази срещу "Моцарт" е най-мащабната.
Гвинейският залив е важен търговски маршрут, който е свързан с износа на природни ресурси от богатите на петрол Нигерия и Ангола и в същото време е транзитен коридор в посока север-юг по африканското крайбрежие.
Пиратите вече нанасят сериозни щети и се превръщат в проблем, който от регионален е на път да стане глобален.
В тази връзка още през 2013 г. коалиция от 25 африкански държави обединява усилия в опит за справяне със заплахата. От своя страна Нигерия действа чрез собствената си инициатива "Deep Blue", а съвсем наскоро правителството в Лагос обяви, че ще инвестира почти 200 милиона долара за закупуването на дронове, плавателни съдове и друго оборудване.
От Европа също се проявява все по-голяма загриженост към проблема.
"През последните две или три години морските маршрути в Гвинейския залив - стратегически регион, през който се движи по-голямата част от европейската търговия - се превърнаха в основния театър на международното пиратство", твърди пред DW португалският министър на отбраната Жоао Гомеш Кравиньо.
От 2016 г. насам ЕС е инвестирал 55 милиона евро в местната борба с пиратството, а на няколко пъти европейски сили са участвали във военноморски операции.
В други части на света също се забелязва ръст на пиратската дейност.
Една от тях е крайбрежието на Еквадор и по-специално около пристанището на Гуаякил - едно от най-натоварените в Южна Америка. То може и да не звучи като най-горещата точка на света, но данните показват, че района е обект на постоянна пиратска активност.
Друга подобна зона е в близост до Сингапур и стратегическия пролив Малака, който реално се явява най-краткия път между Източна Азия и Индийския океан и поема една огромна част от световния търговски трафик.
Дотук отговора срещу пиратството е предимно реактивен - търговските компании търсят частни фирми за защита, a от друга страна засегнатите държави преди всичко увеличават своя военен и разузнавателен капацитет.
Казано с други думи, усилията са насочени към борба с последствията, а не с причините за проблема.
Това, което е характерно за пиратството, е, че то винаги отразява социалните и икономическите условия в определен регион. Ако има проблем с безработицата или стандарта на живот, за много общности пиратството често остава един лесно достъпен източник на приходи.
Точно такъв е и случаят с държавите от Гвинейския залив, Югоизточна Азия или Южна Америка. Някои от условията в тези региони са подобни на тези в Сомалия, провокирали развитието на пиратството там - слаба или пълна липса на държавност, политическа нестабилност, икономически проблеми, лесен достъп до оръжия.
В този смисъл държавите от Гвинейския залив са особено уязвими, тъй като там са концентрирани някои от най-бедните страни в света.
Голяма част от местните пирати идват от делтата на река Нигер - район, особено богат на петрол, но изключително слабо развит във всяко друго отношение. Добивът на природни ресурси е замърсил водата и практически е ликвидирал традиционните средства за препитание като земеделието и риболова.
Точно това са идеалните условия за развитие на пиратство и организирана престъпност и точно в тази посока трябва да бъдат насочени усилията срещу него.
В противен случай атаките ще се увеличават все повече, колкото и военни усилия и ресурси се влагат.
