Близо три десетилетия след края на войната в Босна и Херцеговина страната отново е в криза. Криза, която отново напомни за ужасите на миналото и разбуди духа на крайния национализъм.
Поредната ескалация на напрежението се случи само преди няколко дни по време на военния парад в Баня Лука, столицата на Република Сръбска. Проблемът сам по себе си не е в самия парад, а в датата - на 9 януари босненските сърби честват своя "Ден на независимостта" .
На въпросната дата преди точно 30 години те обявяват своята независимост и изразяват желание да се обединят със Сърбия, като по този начин се полага началото на най-кървавия военен конфликт в Европа от Втората световна война насам.
Днес този празник се счита за незаконен, като още през 2015 г. Конституционният съд в Босна и Херцеговина го обявява за противоконституционен, тъй като създава предпоставки за подкопаване целостта и интегритета на държавата. Разбира се, това решение е отхвърлено от регионалния парламент в Баня Лука, а босненските сърби задължително отбелязват празника всяка година.
През тази обаче ситуацията е по-сложна и напрегната от обикновено, тъй като се случва на фона на все по-явните претенции за отделяне, изразени от политическия лидер на босненските сърби Милорад Додик. По неговите собствени думи с този парад сърбите не желаят зло никому, а "допринасят за стабилизация и мир" в района. Основната му цел е Република Сръбска да бъде независима от Босна и да стане част от федерация или конфедерация със Сърбия.
Процесът за подобно нещо вече е в ход. Още в началото на декември парламентът в Баня Лука, по инициатива на Додик, гласува с "да" на серия от разпоредби, които предвиждат създаването на собствени въоръжени сили и полиция и също така отделяне на съдебната и данъчната система. Де факто независимост.
От този момент нататък тече период от шест месеца за подготвянето на необходимото законодателство и конституция.
В отговор САЩ, Европейският съюз, Франция, Германия и Италия, които са и основни гаранти за мира в Босна и Херцеговина, разкритикуваха остро действията на Додик, предупреждавайки, че те могат да доведат до дестабилизация на целия регион.
В началото на годината пък американското Министерство на финансите отиде и по-далеч, като наложи на Додик серия от икономически санкции по обвинения, че използва политическата си позиция, за да трупа лично богатство чрез корупция, а намеренията му са на път да подкопаят деликатния 30-годишен мир след Дейтънското споразумение.
То маркира края на войната и установява текущата политическа структура, според която страната е организирана в два основни субекта - Федерация Босна и Херцеговина, обединяваща хървати и бошняци, и автономната Република Сръбска.
Двата региона имат собствени законодателни органи и правителства, но са свързани чрез централно правителство, централен двукамарен парламент и натовареното със значителни правомощия тричленно колективно президентство, чийто председател е именно Додик.
При всички положения това, към което е тръгнал Милорад Додик, е в разрез с Дейтънското споразумение, а изглежда, че може би не е съвсем сам.
По време на военния парад в официалните ложи са забелязани Ана Бърнабич, премиер на Сърбия, както и Александър Вулин, който пък е министър на отбраната в Белград.
И докато е нормално и логично там да присъстват официални лица на Сърбия, то това може би не е съвсем така за руския посланик в Босна и Херцеговина Игор Калбуков. Или пък за Ерве Жувен и Тиери Мариани, депутати в европейския парламент и представители на френския крайнодесен "Национален фронт" на Марин льо Пен, които често прокарват антиевропейски и проруски позиции. Последният даже е гостувал в Крим, изразявайки подкрепа за руската анексия на полуострова.
Всъщност Милорад Додик от години флиртува с Русия и се възползва от подкрепата на Москва за своите инициативи, а в замяна осигурява немалко облаги. Още през 2007 г. в качеството си на премиер на Република Сръбска урежда без търг продажбата на единствената босненска рафинерия в Босански брод.
Купувачът е руската държавна компания "Зарубежнефт", а в сделката още влизат завод за моторни масла, както и верига бензиностанции.
По този начин, без много средства и усилия, Република Сръбска се превръща в един анклав-проводник на руско влияние и интереси в центъра на държава, чиято стабилност се гарантира от ЕС и САЩ. Съюзът с Додик отваря възможности за оказване на натиск и в същото време блокира всякакви шансове за европейска интеграция и членство в НАТО за Босна и Херцеговина.
Колкото по-разделена и несигурна държава е Босна и Херцеговина, толкова по-далеч ще бъде тя от ЕС.
Нещо, което напълно съвпада с руския наратив и по-широката кампания за фрагментация на Източна Европа и Балканите с превръщането на региона в буферна зона с НАТО.
