Внушителното име говори достатъчно - "Крилата на Русия" е трябвало да бъде най-големият самолет, създаван някога.
Проектът за машината се заражда още през средата на 80-те години на XX век, но окончателно се избистря през 1990 г. Тогава е оформена идеята за КР-860, кодова номенклатура, която подсказва, че самолетът е трябвало да превозва до 860 пътници.
Създател на проекта е авиационна компания "Сухой", която вече има зад гърба си редица успешни самолети.
Те изчисляват и то съвсем правилно, че авиацията е гражданският транспорт на бъдещето и че до началото на XXI век цивилните полети ще скочат с поне 9-12 процента.
Самолетът КР-860 е трябвало да бъде не само достатъчен да побере толкова много пътници, но и е бил предвиден да вдига минимум 1000 км/ч.
И тъй като от "Сухой" смятат, че въздушният трафик ще скочи сериозно, те планират "Крилата на Русия" да е двуетажен. Планът на Москва е първият КР-860 да превозва 860 пасажери, но следващите му модификации да могат да транспортират до 1000 пътници.
За да може да използва инфраструктурата на стандартните летища, самолетът е трябвало да бъде със сгъваеми крила като при някои изтребители.
За съжаление тази концепция по онова време не е била добре разработена, камо ли тествана, което впоследствие ще доведе до куп проблеми и допълнително ще спъне пътя на КР-860 към серийното производство.
Сгъваемите крила също така водят и до голямо оскъпяване на програмата и до куп рискове за безопасността на самолета. Така инженерите от "Сухой" все по-трудно намират компромис между съществуващите и доказано работещи решения и гръмко звучащите, но все още твърде футуристични хрумвания.
Отвътре двуетажният самолет е трябвало да бъде разделен на три класи - икономична, бизнес и първа класа.
За целта са предвидени минимум по пет врати от всяка страна на фюзелажа и сложна система от стълби, чрез които пасажерите да се качват спокойно и без да се създава хаос.
Остава и въпросът дали ще има достатъчно желаещи да се возят на "Крилете на Русия", макар че Москва разчита, че самолетът ще си проправи път и към външния пазар.
КР–860, проект стратегического транспортно–пассажирского самолёта https://t.co/X3jkGMOMzs pic.twitter.com/xnyjDMVROq
— dirtyru (@dirtyru) February 16, 2017
В началото на 90-те, когато Русия смята, че е готова да започне производството на КР-860, тя очаква засилен интерес към машината от страна на Китай, Индия и страните от Азиатско-Тихоокеанския регион.
Има и амбиции за международно финансово сътрудничество, за да се задейства създаването на първите функциониращи бройки от самолета. За Москва е изключително важно да се стигне и до производството на товарна версия на КР-860, която да може да пренася тежка военна техника и да може да замени морално остарелия Ан-124 "Руслан".
Пътническият вариант пък е давал надежда, че донякъде ще замени транссибирската железница и достигането до северните и източните райони на Русия.
Планът е в самото начало на 90-те години да бъдат изработени 300 бройки - 150 товарни и 150 пътнически, но "Крилата на Русия" така и не стигат до въздуха.
Причините за това са разнообразни. Въпреки че вятърът на промяната вече е задухал сериозно, Западът продължава да гледа с недоверие към Русия и идеята да купува самолети от Москва, при това толкова иновативни, звучи почти налудничаво.
Да се вкара в експлоатация и да се продаде двуетажен самолет също се оказва трудоемка задача. Така например от Airbus A380, който също е двуетажен, са продадени едва 250 бройки, които се оказват сигурни и надеждни, но пък са изключително скъпи за ремонт.
Програмата за КР-860 от своя страна започва да се сблъсква и с тежки финансови проблеми, които обхващат цяла Русия през 90-те. По изчисления на самите инженери от "Сухой" за проекта "Крилете на Русия" до 2001 г., когато е окончателно изоставен, са отишли около 10 млрд. долара тогавашни пари.
Техника на грани фантастики: «Сухой» КР-860https://t.co/d6A6YSDQgS pic.twitter.com/TazGGP5ogw
— Novosti-lenta (@Novostilenta) April 30, 2019
Финансиране отказват и Китай, и Индия, както и Виетнам и ЮАР.
Въпреки това един образец от КР-860 успява да стигне до авиошоуто в Париж през 2001 г.
Във френската столица обаче също гледат на самолета по-скоро като на любопитно хрумване и демонстрация на руския инженерен талант, отколкото като на нещо, което трябва да бъде произведено и въведено в гражданската авиация.