Русия стана една от най-строго санкционираните държави след началото на своята военна инвазия в Украйна. Срещу режимът в Москва са наложени почти безпрецедентни и координирани мерки от страна на САЩ, Европейския съюз, Великобритания, Япония, Канада, Австралия и редица други държави.
Огромна част от санкциите са насочени към износа на енергийни продукти, което представлява основен стълб от приходите за Кремъл.
Ограниченията не спират напълно руската търговия, но все пак принуждават страната да търси начини за заобикаляне, така че да се поддържа достатъчно голям обем на износ. Смята се, че въпреки санкциите, Русия остава вторият най-мащабен износител на петрол в света след Саудитска Арабия.
Как го постига?
Чрез използването на своя така наречен "сенчест флот" от танкери. Те изключват своите проследяващи транспондери, прикриват местоположението си и работят с непрозрачна собственост и алтернативни застрахователни споразумения, което в крайна сметка не позволява проследяване както на техния произход, така и на този на товара им.
Използваните практики и техники са разнообразни, а руската държава е почерпила от вече натрупания опит на Иран, чиито танкери от дълги години успяват да заобикалят международните санкции.
За прикриване на местоположението се изключва или заглушава предаването на сигнал през международната Система за автоматична идентификация (AIS), която комбинира GPS и VHF честоти, за да предава местоположението на кораба.
Според няколко международни спогодби за корабоплаването AIS трябва да присъства на всеки товарен кораб с тонаж над 300 тона и на всеки пътнически кораб, без значение от размера му. Това е общоприетият начин за мониторинг на морския трафик в реално време.
Системата обаче не е задължителна, което означава, че може да бъде изключвана и включвана селективно, давайки възможност на кораби да "изчезнат" от мониторинг при вършене на незаконна дейност.
Друга практика е прехвърляне на товар от един кораб на друг в открито море. Така танкерите от "сенчестия флот" могат да остават в отдалечени райони и да не се налага да се приближават до брегове с риск да бъдат засечени и евентуално задържани.
Понякога такива трансфери се случват по няколко пъти, което може да включва също така и смесване на петрола с друг, който има съвсем различен произход от трета страна.
Редовна практика е и използването на така наречените "удобни флагове".
Това означава, че един плавателен съд може да бъде регистриран в държава различна от тази на неговите корабособственици. Обикновено такива държави предлагат улеснени условия и занижени изисквания за регистрация, наред с по-ниски такси.
Това обаче също така е и вратичка за прикриване на реална собственост на даден кораб.
В исторически план Русия винаги е разполагала със свой собствен голям танкерен флот, но това са добре познати плавателни съдове. Смята се, че от началото на войната страната е инвестирала над 10 милиарда долара в закупуването на други кораби.
В повечето случаи това са вече остаряващи танкери и биват закупувани директно от руски компании или чрез поставени фирми и лица в други държави.
На този фон е трудно да се каже колко точно е голям руският "сенчест флот".
Оценките варират именно заради липсата на каквато и да е яснота за него и сложността за проследяване на произхода на корабите.
Към октомври 2025 г. Европейският съюз е санкционирал точно 557 танкера. Това обаче са известните и идентифицирани кораби. Много вероятно е активният флот всъщност да надминава 1000 плавателни съда.
