Докато се изнизваха последните драматични секунди на този странен мач в Базел, мисълта на всеки българин поне за мъничко прескочи и към Липсващия. Не че е сензация през този сезон Бербатов да е извън състава, но този път имаше нещо носталгично в липсата му.
Отпадането на Юнайтед от Шампионската лига вероятно слага край на мечтите на най-добрия български футболист през XXI век да спечели купата. Купата. Онази, най-важната. Тъжен край на една кариера, която остави ярка диря в този турнир, започна толкова обещаващо и сякаш бе сигурно, че някъде по пътя елегантната деветка и прекрасния трофей ще се прегърнат.
През май 2002 г. едва 19-годишният Бербатов игра на финал, бе на сантиметри от гол два пъти, париран от Икер Касияс. Слабичкото и бледо момче тогава плака, Леверкузен загуби, а ние всички имахме нов любимец. И бяхме сигурно, че пред българина има страхотна кариера, ще играе в големи отбори и ще спечели тази купа. Дотогава бе го правил само Ицо.
Почти десет години по-късно, Бербатов така и не стигна по-близо от онази вечер в Глазгоу. А толкова пъти протягаше ръка... Още с Леверкузен, когато наказа Ливърпул, Юнайтед, Барса, Реал. Когато вкара онзи феноменален гол пред празните трибуни в Рим, който и до днес е абсолютен хит в интернет като един от най-красивите в историята на турнира.
С Юнайтед стигна два финала. В Рим го оставиха резерва и влезе, когато нещата отиваха към загуба. Имаше две-три полувъзможности, стреля, опита, но... късно. И тогава се разминаха с купата.
На „Уембли" преди година го извадиха от групата и изобщо нямаше шанс да получи медал, дори Юнайтед да бе спечелил. Този сезон може да се окаже последен за Бербатов в клуба и, съответно - последен шанс за тази купа.
Ясно е, че където и да отиде след Манчестър, нападателят няма да е в по-голям отбор, който да има по-добри шансове в Шампионската лига. А и скоро ще е на 31, не му остава и много време на терена. В Базел последният влак тръгна, а Митко дори не беше на гарата, за да опита да го хване.
С този извод стигаме и до друга, по-голяма драма. Бербатов вероятно бе и последният шанс българин да спечели най-великата клубна купа, поне за следавщите десетина години. Освен ако Николай Михайлов или Станислав Манолев, например, не направят трансфер в някакъв европейски колос.
Ама от най-най-големите, защото в следващите сезони се задава иго на 3-4 отбора: Реал, Барса, Манчестър Сити, евентуално Байерн и Юнайтед. Не си ли в тях, ще гледаш купата отстрани. Ние трудно ще вкараме футболист в този каймак от отбрани звезди.
Май остава само да си пуснем записа на финала от 1992 г. И да се надяваме.
