Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Харесван, мразен или недооценен... Сити на Пеп вече е безсмъртен

Манчестър Сити не е бира за всеки. Преди 20 години бе потънал някъде в дълбоката посредственост на един от многото английски клубове със славна история и нособено цветно настояще.

И в годините, в които сателитната телевизия направи футбола съвсем друга игра, а социалните мрежи, платените канали и дигиталния анализ и статистики го превърнаха в глобална истерия, Сити го нямаше на картата. Появи се там, когато всичко това вече бе факт - в края на първото десетилетие на новия век.

Появи се, благодарение на огромна финансова инжекция от Обединените арабски емирства. И заради това, и заради експанзивната му стратегия да купува когото поиска (защото може да си го позволи), днес - и дори да не се докажат дори 15 от прословутите 115 обвинения, е ясно: Много от успехите бяха купени с пари и по начин, които дадоха на Сити предимство пред останалите на изключително конкурентния пазар на футбола.

И това е причината този отбор, независимо какво постига на терена, никога да не бъде възприеман така, както това се случва с Реал Мадрид, Барселона, Байерн, Ливърпул или Юнайтед. Сити обаче е еталон за новото поколение и ще става все по-силен такъв.

Защото печели трофеи и налага доминация със стил на терена, за който няма как да си затвориш очите. Постиженията на отбора на Пеп Гуардиола са достатъчно ярки - шест титли в последните седем години. Четири поредни. Требъл миналия сезон.

Този Сити на Пеп е безсмъртен от неделя, защото направи това, което никой не е правил.

Спечели четири пъти поред титлата на Англия, пречупвайки като съчка логиката, че именно заради това първенството на тази страна е най-обичано и популярно - защото никой не може да го подчини по такъв начин.

Но, ето - може. Сити може. Ако не беше Ливърпул на Клоп, както и Арсенал на Артета в последните 12 месеца, днес щяхме да говорим за седемте най-скучни сезона в историята на английския футбол.

В първенство на невероятна конкурентност, сравнявано с месомелачка, този отбор е стабилен като стомана. Той печели титлата с нечувано постоянство и методично смазване на всякакви опити за съпротива.

100 точки през май 2018-а белязаха началото. Вторият тогава остана на 19 назад. Първенството бе свършило през януари.

98 точки събра Сити година по-късно, но битката бе до последния неделен следобед, тъй като Ливърпул имаше 97. Ето това прави отборът на Пеп с противниците - събираш 97 точки и си втори... Няма първенство на света, в което да не ти стигнат за титла.

Още година по-късно Клоп и "червените" пречупиха тренда и изглеждаше, че ерата "Сити" може и да зацикли.

Дали?

86 точки бяха достатъчни в най-странния сезон на празните стадиони, като цели 12 разделиха Сити от най-близкия преследвач.

Дойде нова битка с клоповия Ливърпул - 93 срещу 92 точки през 2022-ра, в луда надпревара до последните минути на последния ден.

89 стигнаха миналата година, с пет повече от Арсенал. А тази се наложи пак да бъде мината бариерата от 90. С 91 Сити пак е първи.

Всеки път - едно и също. Ако не си с 20 точки преди тях през януари, както го направи Ливърпул, те се превръщат в някакво същество без човешки облик, но с инстинкт на убиец. И просто минават през пролетната програма, отмятайки победи - три точки, три точки, три точки...

Четири поредни титли не е печелил никой за 136 години английски футбол в шампионатна система.

Не го е правил Непобедимият Престън - първият шампион. И то в лига с много малко мачове, далеч по-малко от днешния убийствен маратон.

Не успя Хърбърт Чапман - три поред с Хъдърсфийлд, три пъти с Арсенал... но не и четири поред.

Не го постигна Бъзби с Юнайтед, нито пък Дон Реви с Лийдс. Шенкли даде старта на Империята Ливърпул, но в онзи велик период на 12 титли за 18 сезона (от 1973-а до 1990-а) също нямаше четири поред. Три пъти - да, но не и четири.

И Юнайтед на сър Алекс не успя. А той спечели 13 титли за 20 години. Но нито веднъж не отчая конкуренцията с четири поред. Дори и той.

Пеп го направи.

И ще влезе в историята. Не за първи път, длъжни сме да подчертаем.

И към него има много "хейт" през годините. Знаете - работи само в клубове с големи финансови възможности, работи с отбори, построени с огромни средства, само със скъпи играчи, само с най-доброто... Да, ама създаде най-стилната Барселона, която изнасяше лекции, превръщайки футболния терен в полянка с една врата. Другата не се виждаше за 90 минути. Валдес можеше да си купи вестник преди мача и да си вземе рибарско столче.

С Байерн пък - нов социално-футболен експеримент. Може ли да се играе футбол, без съперникът на Байерн да докосва топката, освен, когато бие аутове? Защо не - в немалко мачове се получаваше.

Със Сити обаче стигна до съвършенството. Требъл. Шест титли от седем сезона. Сто точки. По пътя към всичко това промотира най-добрия млад играч на Англия Фил Фодън, който вече е суперзвезда. Превърна Родри от черноработник в най-влиятелния полузащитник на планетата. Измисли начин да играе без деветка, а после намери как да адаптира към отбора си най-добрата деветка в световния футбол.

Превърна системата на четирима в отбрана в нещо ново - четирима централни защитници в отбрана. Без крайни.

Какво ли не измисли Пеп. Какво ли не спечели Сити.

Неутралните надежди за това, че Ливърпул (два пъти) и Арсенал (два пъти) ще спрат тази хегемония, бяха смачкани като хлебарка.

Всеки има мнение. Живеем в свят на мненията. И на "троленето", хейтенето, намирането на кусури и несъвършенства. Все по-трудно е да ги намираме и прилагаме за Сити.

 

Най-четените