Арсенал продължава да бъде фаворитът за титлата в Англия, тъй като за момента е най-стабилният и надежден отбор в първенството.
Но напоследък лидерът в таблицата оставя впечатлението, че ще трябва да направи повече и да качи нивото си, за да прекрати над 20-годишното чакане за нов шампионски трофей.
Възпитаниците на Микел Артета изнервиха до краен предел своите фенове в събота при изстраданата победа с 2:1 над Уулвърхемптън на "Емирейтс".
Успехът беше със задължителен характер срещу най-слабия тим в шампионата, който има едва 2 т. в актива си и май ще подобри редица антирекорди по пътя си към Чемпиъншип.
Но този съперник затрудни максимално Арсенал и победата дойде благодарение на два автогола и с огромна доза късмет. А "артилеристите" изиграха най-неубедителния си двубой от доста време насам.
Срещата с Уулвърхемптън насочи вниманието към доста притеснителната тенденция Арсенал да не успява да затваря мачовете и да допуска късни голове.
В последните седмици това се случи срещу Съндърланд и Астън Вила, а този път отборът на Артета се срина в 90-ата минута срещу Уулвс, за да позволи на Толу Арокодаре да изравни резултата.
Автоголът на Йерсон Москера няколко минути по-късно спаси фаворита от сериозен провал - но представянето няма как да не обезпокои привържениците, при положение, че вторият в класирането Манчестър Сити е само на 2 точки от върха.
Артета беше доста откровен след мача и призна разочарованието си от поведението в последните минути при 1:0, когато тимът му се дръпна назад и започна да пази резултата.
"Имахме период от 2-3 минути, когато се бяхме прибрали, бяхме тотално пасивни и с ужасно поведение в защита. Това изобщо не е близо до необходимите стандарти срещу противник, който не е отправил нито един удар", възмути се мениджърът.
"В първия случай, в който имаха възможност, те вкараха - това е Висшата лига", добави той.
Гневът му е обясним, защото, ако допускането на късни голове наистина се превърне в хронична слабост, тя може да има фатални последици в битката за титлата.
Мачовете със Съндърланд, Астън Вила и Уулвс бяха различни сценарии срещу различни опоненти, но инкасираните късни голове в трите срещи не са просто съвпадение.
И в трите случая Арсенал се прибираше все по-близо до вратата си и даже не се защитаваше на линията на наказателното си поле, а по-скоро на точката за дузпата.
Съперниците бяха оставени свободно да отправят опасни топки в тази зона и така паднаха попаденията. А когато не се противодейства на центриращия футболист, попадение след изсипана топка е твърде вероятен развой.
Показателен е примерът срещу Съндърланд, защото в целия мач съставът на Режи льо Бри направи 7 центрирания от игра и пет от тях бяха след 80-ата минута.
Но и на "Вила Парк" не беше по-различно и макар че там Арсенал дори нямаше преднина накрая и резултатът беше 1:1, гостите съвсем отстъпиха инициативата във финалните минути.
Бековете Люка Дин и Мати Кеш имаха предостатъчно възможности да центрират и в един от тези случаи се стигна до хаоса в 95-ата минута и до победния гол на Емилиано Буендия.
Уулвс не могат да предложат нещо особено в атака, но възприеха директен подход като Съндърланд с диагонални топки в наказателното поле.
От осемте им центрирания в мача, отправени от игра, шест се случиха след 80-ата минута, когато Арсенал им позволи да натиснат.
Важно е да се подчертае, че "топчиите" наистина сами го позволиха, защото се прибраха без видима причина.
При гола на Арокодаре, Матеус Мане получи цялото необходимо време да отправи остър пас в пеналта, а Мартин Йодегор и Букайо Сака закъсняха да му попречат.
Такъв гол трудно ще се случи, ако Арсенал не е в глуха защита и определено става въпрос за тактически проблем - за разположението на защитата и халфовата линия в късните фази от двубоите.
Артета прибира твърде дълбоко не само бранителите, но и халфовете, с което оставя противниковите отбори да се възползват от териториално предимство, съответно и от втори топки и рикошети.
Разбира се, има решения и най-очевидното е да се устои на изкушението отборът да се затваря и да търси сигурност в опълченска тактика дори срещу слаби съперници като Уулвърхемптън.
Арсенал умее да разиграва и ако го прави активно и в последните минути, за противниците ще е по-трудно да организират натиск, защото ще трябва да се борят първо да отнемат кълбото.
Но съществува и друго решение - да се блокират по-добре фланговете, което би могло да стане с вкарване на свежи флангови играчи от пейката с главна задача да спират центриращите опоненти.
Би помогнало и ако Арсенал е повече проактивен, отколкото реактивен в защитата на наказателното си поле. Може би са необходими повече футболисти, атакуващи първата топка, вместо такива, които просто пазят съперниците и очакват техните действия.
Въпреки тези проблеми, "артилеристите" си остават отборът с категорично най-добра отбрана в първенството и са допуснали само 10 гола за 16 кръга.
И то при положение, че страдат от отсъствието на основни фигури, включително водещия защитник Габриел Магаляеш.
Така че никой не може да твърди, че Арсенал не знае как да се отбранява.
Артета изгради отбор, който е способен да контролира повечето мачове и да задушава опонентите.
Но за да стане шампион, съставът му ще трябва да запазва контрола и в заключителните минути - в противен случай преднината на първото място лесно ще се стопи.
