У нас кой кой е в играта се измерва в изказвания, не в статистики и реални факти
"Да научат да пеят химна първо", препоръча Венци Стефанов за националите. Това е градивно, креативно изказване на един от факторите с реален глас и власт във футбола ни. Несъмнено поредното, което помага много той да върни напред. Ако пеят химна със сигурност ще вкарват голове и ще бият. Просто очевидно.
Фурнаджиев дни по-рано съвсем насериозно критикува селекционера кой защо играе и кой защо не, в мача срещу Унгария. Специалист по продаването на коли той сигурно е, не спорим. Успешен бизнесмен - също. Ама и той щом започна да вижда разликата в това да играе Йомов, а не Галин Иванов, нещата стават малко...
И така се върти колелото на футбола ни. Хората, от които очакваме действия и някаква визия, с реални резултати и прогрес, всъщност основно говорят. И то - не винаги. Не са особено словоохотливи на поредния въпрос за това, че 10-15 години тъпчем на едно място. Но когато искат да се разбере позицията им по даден въпрос, сами търсят не една, а няколко медии за позиция.
Е, и какво критикуват Венци, Фурнаджиев, Костадинов? Нали с техните гласове бе избран Дерменджиев за селекционер, и то съвсем неотдавна? Нали преди това те избраха Балъков, за да решат за пет месеца, че не става.
Освен това ни се струва, че критиките им са малко избирателни. Не чухме някой да посочи с пръст Пламен Илиев за леките голове на унгарците. Или Недялков - та той има конкретна вина за попадението на Уелс и за първия гол на Финландия. Но не - срещу играчите от един определен клуб, критики почти не се чуват. Прави лошо впечатление.
Къде е последователността, приемствеността и стратегията в работата им? Какво изобщо е постигнало ръководството, от което специално тези тримата не излизат вече над десетилетие?
Лафове, лафове... Целият ни футбол се върти около тях.
Смеем се, че Валери Божинов ръси такива нонстоп. Нищо, че далеч по-интересно е да анализираме как за 19 сезона професионална кариера има към сто гола. По около 4 и малко на година. Не и ли това по-интересно за дискусия около един нападател от глупостите, които говори?
Ники Михайлов оня ден след 0:1 от Уелс също нареди монолог и, да си признаем, много от нещата в него са точно така. Въпросът е - от каква позиция ги говори сега, след като 10 години и той е в тоя филм. Татко му е начело на БФС, той е национал, въпреки че стигна до към 130 килограма тегло - абсолютен белег на липса на професионализъм. Но иначе в думите си "отряза из корен" недъзите във футбола ни.
Дайте веднъж пример с дела, хора. Веднъж да видим кой какво е направил, какво остава след него, резултати конкретни да видим. И тогава думите ви вече някой ще ги взима насериозно.
