Първият път беше сметнат за случайност. Вторият беше третиран като криза. Сега, след като Италия не успя да се класира за трето поредно Световно първенство, това се превърна в нещо почти очаквано за някога гордата футболна нация.
Загубата на четирикратните шампиони на планетата след изпълнение на дузпи от 66-ия в световната ранглиста на ФИФА тим на Босна и Херцеговина в баражите идва, след като "адзурите" бяха елиминирани на същия етап от Швеция преди Мондиал 2018 и от Северна Македония през 2022 г.
Редакционен коментар на първа страница в Gazzetta dello Sport в сряда определи последното отпадане като "третия апокалипсис", отбелязвайки, че "вече няма чувство за шок или неочаквана катастрофа. Това се превръща в норма".
Проблемите в италианския футбол се простират далеч отвъд националния отбор.
Последният италиански клуб, печелил Шампионската лига, беше Интер през 2010 г., докато в континенталните турнири през този сезон и четирите италиански представителя бяха елиминирани преди четвъртфиналите.
"Сякаш не сме готови за големите мачове. Не сме готови, когато е най-важно... когато трябва да дадеш нещо допълнително... когато напрежението е върху теб", сподели Салваторе Корсо, 34-годишен служител в технологичен стартъп, след като изгледа поражението на Италия в заведение в Рим във вторник.
Клубовете отказват да преместват мачове в помощ на националния отбор
В периодите между провалите на всеки четири години националният отбор остава пренебрегнат. Един след друг селекционерите на Италия лобират неуспешно за повече тренировъчни лагери извън предварително определените международни паузи на ФИФА.
Под натиска на притежателите на телевизионни права, Серия А постоянно отказва да изтегля мачове по-рано, за да даде на националите повече време за почивка.
Доказателство за това бе срещата Фиорентина - Интер, в която участваха множество национали и която се проведе в неделя вечер, само часове преди отварянето на лагера за решителните баражи в понеделник.
Какво следва за Италия?
С натрупването на провалите, изтъкнатите италиански треньори изглежда вече не желаят поста в националния отбор.
Роберто Манчини напусна позицията си начело на "адзурите" преди Европейското първенство през 2024 г., за да поеме националния тим на Саудитска Арабия. Джампиеро Вентура, който ръководеше Италия при поражението от Швеция през 2017 г., никога не е водил голям клуб.
Когато Лучано Спалети беше уволнен след загубата на Италия в откриващата квалификация срещу Норвегия миналата година, Клаудио Раниери отказа офертата да го замени, в резултат на което беше нает значително по-неопитният Дженаро Гатузо.
Президентът на италианската футболна федерация Габриеле Гравина все още се задържа на поста си, след като оцеля и след елиминирането в квалификациите за Световното през 2022 г.
"Следващата седмица ще направим много по-задълбочени размишления върху ситуацията", заяви Гравина, загатвайки, че може да свика нови избори за най-високия футболен пост в страната. "Има много детайли, които трябва да бъдат взети под внимание."
В крайна сметка, Италия се намира в историческа задънена улица. Без радикални промени в управлението на федерацията, модернизация на клубните бази и по-тясно сътрудничество между Лигата и националния отбор, четирикратните световни шампиони рискуват да останат само в учебниците по история, докато новите сили във футбола диктуват правилата на терена.
