Към 7 септември 2021 г. общо 354 138 лица са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година през периода между 1980 г. и 2021 г. и са се завърнали или са пристигнали в страната през същия период.
Това показва новата порция от изнесени данни от НСИ, получени при Преброяването на населението миналата година.
След края на осемдесетте години на миналия век със смяната на политическата система и отварянето на границите на страната се наблюдава постоянно увеличение на броя на българите, които напускат страната и пребивават в чужбина.
Данните от последното преброяване обаче показват, че успоредно с ръста на заминаващите си от България се увеличава и броят на завръщащите се в страната.
Българските граждани, завърнали се у нас през този период, са 314 285 - 88,7% от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Сред тях мъжете са 164 833 (52,4%), а жените - 149 452 (47,6%).
Най-висок е делът на лицата на възраст 40-49 навършени години към 7 септември 2021 г. - 20%, или всеки пети от завърналите се в страната.
Етническата структура на завръщащите се български граждани е сходна с етническата структура на населението - 84,5% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9,6% - към турската, а 2,3% - към ромската.
Най-много български граждани са се завърнали от Великобритания - 47 хил. (14.9%). По този показател следват Германия - 41 хил. (13,1%), Испания - 27 хил. (8,7%) и Гърция - 27 хил. (8,5%).
Най-голям е потокът на завърналите се в страната български граждани през 2020 и 2021 г. - 49 377 души.
Според данните сред завърналите се у нас около 1/3 са се установили само в две области - София (столица) и Пловдив - съответно 26% и 10% от всички завърнали се български граждани. Най-нисък е този дял за областите Видин (1,1%) и Смолян (0,9%).
Междувременно към 7 септември 2021 г. общо 395 690 лица са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене през периода 2011 -2021 година. Жените мигранти са 213 558 (54%), а мъжете - 182 132, или 46% от мигриралите лица.
С най-висок относителен дял са лицата на възраст между 25 и 34 навършени години - 26,1%, а с най-нисък - лицата на възраст 80 и повече навършени години - 2,8%.
Сред мигрантите на възраст от 35 до 54 години преобладават мъжете, докато жените са с по-висок относителен дял сред по-младите възрастови групи (до 35 години) и сред лицата на 55 и повече навършени години.
Разпределението по етническа принадлежност показва, че най-интензивен е процесът на миграция при българската етническа група - 59,8 на всеки хиляда души са променили обичайното си местоживеене през наблюдавания период.
Следват лицата, самоопределили се към друга етническа група - 37%. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група - 24,3 на хиляда души от самоопределилите се към този етнос.
Четири са основните направления, в които се движи населението, променяйки своето местоживеене в рамките на страната: "от градовете - в градовете", "от градовете - в селата", "от селата - в градовете" и "от селата - в селата".
За формирането на тези потоци основно влияние оказват множество социално-икономически фактори, развитието на регионите, както и условията на живот в отделните населени места.
През периода 2011 -2021 г. 224 хил. души, или 56,6% от всички мигрирали лица, са променили местоживеенето си от един град в друг в рамките на страната.
Лицата, преселили се от градовете в селата, са 88 хил., или 22,1%, следват мигрантите по направлението от селата към градовете - 62 хил., или 15,6%. Най-малък е относителният дял на мигрантите, променили местоживеенето си от едно село в друго - 22 хил., или 5,7% от всички мигрирали лица.
През периода 2011 - 2021 г. 139 931 души, или 35,4% от всички мигранти, са се заселили в населено място на същата област, в която са живели, като 49% са се заселили в градовете, а останалите (51%) - в селата на областта.
Заселилите се в населени места извън областта, в която са живели, са 255 759 души, или 64,6% от мигриралите лица. От тях 84,9% са мигрирали към градовете, а 15,1% - към селата на други области.
Най-висок е относителният дял на мигриралите извън границите на областта, в която живеят, в областите София (столица) - 87,8%, Смолян (82,4%) и Кюстендил (77,2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас - 51%, и Пловдив - 44.,7%.
Чуждите граждани, пристигнали в страната през наблюдавания период, са 39 853 лица.
Мъжете са 15 808, или 51,3%, а жените - 15 030, или 48,7%. Преобладават гражданите на страни от Европа - 77,4%, и Азия - 17,8% от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, установили се в областите София (столица) - 33,4%, Варна - 13,8%, и Бургас - 11,5%.
