"... очи темнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена!" - цитатът е от стихотворението "Хаджи Димитър" на Христо Ботев, но прекрасно описва онзи момент, в който квесторите съобщават на зрелостниците темата за изпита по български език и литература (БЕЛ).
Да, в повечето случаи доволните от обявената тема са чувствително по-малко от удовлетворените от жребия си.
Пред вратите на школата обикалят притеснени родители, кършат пръсти и задочно споделят притесненията на децата си - пак се е "паднало" нещо, което ученикът не е искал.
И тазгодишната матура по БЕЛ не направи изключение, а в медиите могат да се срещнат заглавия като "Елин Пелин изненада зрелостниците".
Ще оставим настрана въпросът как име като Елин Пелин би могло да е някаква изненада за дванадесетокласници. Непознатият текст, върху който гимназистите трябваше да разсъждават, се оказа краткият, но прекрасен разказ "Чорба от греховете на отец Никодим".
Важно е да се отбележи, че произведението не се изучава в часовете по литература, но зрелостниците го имат разпечатано пред себе си в изпитните бланки. Целта е да се провери как те размишляват върху нещо, за което не им е предварително обяснено "какво е искал да каже авторът".
Недоволните нададоха глас веднага след изпита с познат рефрен - "А защо Елин Пелин, а не... ?". Пред БНТ например една ученичка откровено признава - говорело се, че ще се падне Вазов. Всъщност обикновено мястото на многоточието заемат именно Иван Вазов или Христо Ботев, за които учениците се чувстват уверени и подготвени, защото ги изучават още от началните класове.
"При положение, че сме си били вкъщи, темата трябваше да е по-лесна", отново пред обществената телевизия разсъждава друга зрелостничка. В тези вопли се корени причината българските ученици да не се справят особено умело на тестове като PISA и да демонстрират незавидни нива на функционална грамотност.
Докато дори и текстове от по страница се приемат за интелектуално предизвикателство, положението няма да се подобри чувствително.
Горещите молитви "да се падне нещо по-лесно" обикновено се изразяват в желанието за пореден път темата да е за някой от възрожденците, за които ако не друго, то поне може да се напише поредното клише в стил "Името му е записано със златни букви в съкровищницата на българската литература" и оттам да дойде и надеждата за тройка.
Затова едни имена от въпросната българска литература се посрещат с овации, а други - с клюмнал в чина нос. Отвън родителите не отстъпват и ядно коментират късмета на зрелостниците или по-скоро липсата на такъв. За съжаление често се случва тези толкова желани писатели да носят лавина от двойки и бисери, на които околните да се кикотят ехидно, но това също е друга тема.
Проблемът е, че така се губи изцяло идеята на последния въпрос от матурата по БЕЛ, а именно да се види способността за смислени и адекватни разсъждения по произведение, което е непознато. Да се даде един напълно неизучаван текст и от него да бъде възпроизведена теза, подкрепена от солидна доказателствена част. Даже да се излезе от старателно заучените клишета и да се напише нещо нестандартно.
Това са хора на прага на зрелия си живот, които се държат и биват третирани като малки деца, на които е дадено да сглобяват компютри вместо конструктори.
Още по-лошото е, че тези ученици не полагат особен труд, за да излязат от утъпканите коловози и да положат малко допълнителни усилия.
В програмата за 11 и 12 клас се изучават сумарно по-малко от 30 произведения, част от които са съвсем къси стихотворения. Далеч не е необходимо ученикът да отдели цялото си свободно време и да се превърне в очилаткото на класа, за да се запознае с още поне няколко текста - току-виж някой от тях се озове в матурите...
Затова следващия път, в който "не се падна Вазов", е по-мъдро да разглеждаме този жребий като невероятен късмет, вместо като прокоба над горките гимназисти. Повярвайте, за тяхно добро е!
