Русия е необятна страна с необятни разбирания за всичко. Неслучайно още Пушкин, Достоевски и Бердяев са били напълно прави за това колко трудна за разбиране и разгадаване е "необятната руска душа".
Имат си свои разбирания руснаците и това е то.
Например, къде другаде по света "техническа повреда" може да означава толкова много неща - от неправилна експлоатация и поддръжка до "турбуленция" при летене заради бомба на борда или заради удар от ракета на противовъздушната отбрана.
Да, за самолета на Евгений Пригожин става въпрос. Милиардерът и финансов благодетел на частната военна компания "Вагнер" си отиде шумно и противоречиво, точно както и живя в последните си години.
Дори не е сто процента сигурно дали е загинал. Спекулации и теории има твърде много едва един ден, след като самолетът му се разби недалеч от Москва.
За някои бизнесменът е направил зрелищна инсценировка на смъртта си, за да се отдаде на пенсиониране и да избегне възможността да го застигне някой случаен инцидент, имайки предвид конфликта му с Москва и бунта на неговите наемници в края на юни.
Нека не забравяме, че от началото на 2022 година насам общо седем руски олигарси загинаха при съмнителни обстоятелства, включително намерените обесени в домовете си Михаил Уотфорд и Александър Тюляков, както и Сергей Протосеня и Владислав Аваев, които пък отнемат живота си, след като са убили семействата си.
От своя страна бившият мениджър на "Лукойл" Александър Суботин умира от инфаркт след посещение при шаман, докато имотният магнат Дмитрий Зеленов загива при падане от стълби.
Изглежда, че в Русия все повече ще се разширява и понятието за "естествена смърт", особено когато става въпрос за бизнесмени и свързани с политиката.
В крайна сметка говорим за държава, в която не намират нищо нередно хората с власт и възможности да разрешават конфликтите помежду си с танкове по улиците и падащи самолети.
Един олигарх по-малко нищо не е за необятната руска душа. Пък вече как точно е умрял е въпрос на гледна точка и свободна интерпретация на фактите от разследващите в Русия.
Затова спокойно можем да кажем, че и Пригожин се подхлъзна, но от малко по-високо.
Същото ще се случи вероятно и със структурите на "Вагнер".
Заедно с него в самолета са били две много важни фигури. Едната е на Дмитрий Уткин, който е човекът по техническата организация на частната армия. Пригожин бе лицето на "Вагнер" и осигуряваше средствата, но Уткин бе човекът в сянка.
Двигател и оперативен ръководител с дълги години предишен опит на терен в рамките на специалните сили и военното разузнаване.
При всички положения човек с мрачна репутация и още по-мрачно минало. Именно позивната му "Вагнер", вдъхновена от увлеченията му по националсоциализма, служи за име на създадената от него организация.
In addition to Prigozhin, neo-Nazi Wagner leader Dmitry Utkin was allegedly aboard on the plane and is now dead.
— Pekka Kallioniemi (@P_Kallioniemi) August 23, 2023
Nothing of value was lost. pic.twitter.com/6mbODC75DO
Другата фигура е тази на Валерий Чекалов, считан за трети човек след Пригожин и Уткин, който изгради цялата логистична структура на наемниците и организираше бързи прехвърляния на ресурси и хора между Азия, Африка и Европа.
Със загубата на тримата си лидери "Вагнер" в дългосрочен план трудно ще запази позициите си в Африка, доколкото те в различна степен са зависими от лични контакти, незаконни финансови потоци и корупционни разбирателства, постигнати с посредничеството на Пригожин.
В следващите седмици и месеци ще видим дали правителствата в редица африкански страни ще се преориентират директно към работа с руската държава, или пък на мястото на "Вагнер" ще се намести нейния пряк конкурент "Патриот", за която се смята че е обвързана с министъра на отбраната Сергей Шойгу.
Като нищо може да се окаже, че спорът Пригожин-Шойгу не е бил чак толкова свързан с доставките на боеприпаси за фронта на Украйна, а повече с изгодните сделки в областта на сигурността и експлоатацията на природни ресурси в африкански държави.
Това, което със сигурност знаем, е че Пригожин надскочи ръста си. Той така и не осъзна мястото си в режима на Путин или поне започна да го осъзнава твърде късно.
Оказа се с прекалено големи амбиции и прекалено истеричен в една система, която не обича твърде шумните хора.
Не че няма роли и за такива. Кречетала като Медведев и Рогозин са под контрол и казват само това, което официално Кремъл не може да си позволи да каже, но иска да се върти в публичното пространство.
Единствено Рамзан Кадиров говори каквото си реши, но той има картбланш да го прави, защото знае, че е единственият човек, който може да държи под контрол Чечня, а на никой в Москва не му се иска да се случи пореден конфликт там.
Така че според "широката руска душа" и старите руско-съветски традиции твърде шумните хора по един или друг начин трябва да млъкнат.
Има Пригожин - има проблем, няма Пригожин - няма проблем.
Ако приемем, че той не е решил да се пенсионира по зрелищен начин, а е бил "поръчан", то това няма как да се е случило без одобрението на Путин.
В такъв случай президентът очевидно е държал да се случи показно и брутално, давайки знак на всеки следващ "Пригожин", че никой не може да изнудва Кремъл и да мисли, че ще му се размине.
Една своеобразна демонстрация на мощ пред вътрешната публика.
Не към гражданите, разбира се, защото системата отдавна се е погрижила от тях нищо да не зависи.
Насочена е към средите на крайните националисти, които от дълго време са недоволни от начина на водене на войната в Украйна, както и към по-широкия политически и бизнес елит, на който все повече се налага да преценява доколко е изгодно да се живее в променените условия след началото на конфликта.
Една стабилна и добре организирана авторитарна система не би трябвало да разчита на подобни показни демонстрации срещу собствените си членове.
Стигне ли се до такива похвати, значи вече има проблеми и то сериозни. Затова Путин и хората около него ще трябва скоро да покажат видими успехи, които да компенсират всички понесени щети досега.
Колкото до Пригожин, за него играта по един или друг начин приключи, каквито и амбиции да е имал.
