За някои войната може да носи ужас и болка, докато за други не представлява нищо повече от бизнес и шанс за издигане.
В случая едва ли може да има по-добър пример за второто от Евгений Пригожин - човека, който от няколко години насам стана важна фигура в руската политика.
Издигането му се случва изненадващо бързо, имайки предвид, че допреди десетина години основното му занимание е свързано най-вече с ресторантьорството и изпълнението на доходоносни държавни поръчки за доставка на храна за училища и държавни институции, донесли му прякора "Готвача на Путин".
Оттам нататък бизнесът му може да се каже, че се "диверсифицира", като към портфолиото се прибавят поддържане на ферми за тролове в социалните мрежи и инвестиране в частната армия "Вагнер", която от своя страна предоставя услугите си на различни африкански лидери и действа като инструмент за разпространение на руско външнополитическо влияние.
В Украйна пък "Вагнер" се доказа като една от най-ефективните единици на руската армия на фона на почти катастрофално ниските резултати и редицата провали през цялата миналогодишна кампания.
При всички положения може да се каже, че Пригожин повиши своето влияние в руската политическа система до степен, в която има самочувствието да отправя остри критики към висшето командване на армията.
В последните месеци той дори си позволи да нарече министъра на отбраната Сергей Шойгу предател, а останалите около него - некомпетентни бюрократи.
Причините са свързани както с предишните провали, така и в обвиненията на Пригожин, че командването умишлено спъва доставките на муниции и оборудване за неговите части, които имат основна роля в тежките сражения за град Бахмут.
"Има директно противопоставяне на опитите за снабдяване на "Вагнер", казва наскоро той в едно от многото си видеообръщения в своя Telegram канал.
"Това може да се приравни на държавна измяна. Началникът на генералния щаб и министърът на отбраната раздават заповеди не просто да не се доставят боеприпаси на "Вагнер", но и да се спъват въздушната поддръжка и транспорт", допълва още в изказването си.
В друго свое обръщение пък използва още по-остър език и обидни определения, за да се оплаче отново, че се отказват доставки поради лична омраза към него и че той трябва "да се извини и подчини", за да промени ситуацията.
Всъщност Евгени Пригожин представлява един доста показателен пример, за начина, по който работи системата в Русия.
Нямат значение фактори като плурализъм, върховенство на закона или разделение на властите, що се отнася до начините за вземане на важни решения и определяне на политики.
Напротив - Русия на Владимир Путин напомня по-скоро на средновековен феодализъм, където властта се разпределя отгоре надолу, а различни фракции се борят за нейното разпределение.
Това е система, където важните фактори са лоялност, прагматизъм, сила и достатъчно умения да се поддържат свои собствени клиентелистки мрежи, както и добри отношения с влиятелни съюзници, а главният арбитър в споровете остава Путин.
Самият Пригожин винаги е имал добри отношения с него. И двамата са от един и същ град, а президентът едва ли би оставил някой случаен да организира кетъринга за официалните му събития от две десетилетия насам.
Само че това не е достатъчно. Бизнесменът е далеч по-нов в тази система в сравнение с Шойгу или началника на генералния щаб Валерий Герасимов.
Те нямат нужда да се доказват пред "началника" или да използват социални мрежи, за да привличат внимание, въпреки че продължат ли сериозните издънки, ситуацията може и да се промени за тях.
Не са малко външните анализатори, които виждат в Пригожин нещо като изгряваща звезда на руската политика и дори потенциален наследник на Путин.
Проблемът е, че "Готвача на Путин" тепърва има да се доказва като истински полезен и незаменим за президента. Фактът, че звучи все по-истерично, когато прави видеа в Telegram, е ясен показател, че нещо не е наред.
В началото на войната "Вагнер" успяваше да попълва достатъчно ефективно дупките в работата на руската армия. С преминаването на месеците обаче растат и жертвите, а за Пригожин става все по-трудно да привлича опитни ветерани, най-малкото защото същото прави и армията.
Неслучайно бизнесменът започна лично да набира доброволци от затворите, които получават амнистии в замяна на служба на фронта. В голямата си част това са хора без опит, с лоша дисциплина и екипировка, но пък напълно достатъчни, за да се използват като пушечно месо в битката за Бахмут.
Някъде тук се появява и нуждата да се превземе на всяка цена малкият град. Пригожин трябва да докаже, че може да е полезен в напечени ситуации срещу сериозни противници, тъй като работата с африкански диктатори може да се върши и от Външно министерство или разузнаването.
Той все още не се е доказал като незаменим, а в същото време надига глас срещу хора, от които е зависим. "Вагнер" действа полуавтономно, но по отношение на логистика и снабдяване зависи изцяло от Министерството на отбраната, Шойгу и Герасимов.
Погледнато от тази перспектива, Пригожин има немного варианти пред себе си.
Той може да продължи сегашното си поведение и да откаже "да се подчини". Това означава да надцени възможностите си и да саботира общите действия, като така окончателно настрои всички срещу себе си и не се стигне до момент, в който евентуално да се подхлъзне и падне от някой висок прозорец, както вече стана с някои други.
Около Кремъл и в момента има достатъчно други истерични фигури, които говорят глупости на висок глас. Тези роли са заети от Дмитрий Медведев и Дмитрий Рогозин, но те си знаят мястото.
Двамата заеха ролята на Владимир Жириновски да пускат в публичното пространство достатъчно националистическа и антизападна реторика. Те са хората, които казват крайностите, които Путин не може да си позволи да изразява лично, но иска да се въртят сред обществото.
Кремъл традиционно не харесва твърде шумните личности, а малкото такива са държани под контрол и казват само това, което се иска от тях да кажат.
Само Рамзан Кадиров говори каквото си реши, но той знае, че е свободен да го прави. Просто е единственият човек, който може да държи под контрол Чечня, а на никой в Москва не му се иска да се случи трети конфликт там.
Така за "Готвача на Путин" остава да започне да се адаптира към променящите се реалности в системата на Путин, да си държи устата затворена и да изпълнява поръчки, а не да се опитва да ги задава.
