Бих искала да живея в спретнато предградие с еднотипни къщички с малки дворчета отзад, на тиха уличка и със собствено паркомясто.
В дворчето - ливада, цветя, батут и барбекю, както и дискретна, но достатъчно висока ограда, която да ме отделя от двора на съседите и техните батут, барбекю и деца, и да ми дава усещане за уединение и изпълнена бюргерска мечта.
Обаче живея в общежитие, известно също и като блок в жилищен комплекс, макар и в далеч не най-отвратителната панелна джунгла на София.
Защо не обитавам мечтаното предградие на средната класа? Защото то почти не съществува, не и около българската столица.
Желанието за живот в покрайнините или извън града не е просто атавистичен повик на селските гени, които дремят у всеки един от нас. Не заложената в ДНК-то ни потребност да боднем с любов корен домати в чернозема кара хората да търсят бягството от големия град, не е дори и повечето пространство и възможност за дишане сами по себе си.
Не, основният стимул са парите. В Европа и Америка средната класа се изнася в предградията, защото може да получи повече жилищно пространство на по-ниска цена, отколкото в сърцето на града, или с други думи - по-добро качество на живот.
У нас обаче точно това - качественият живот извън града, е лукс, който не е по силите на средностатистическата средна класа, а само на най-горната ѝ прослойка и нагоре.
Да живееш извън София е разкош, а не стандарт за работещите семейства с деца.
Въпросът изобщо не е само до цените на имотите, макар че те са немалък фактор.
Средно квадратният метър в хитови места като Панчарево, Кокаляне, Герман - за Бистрица, Симеоново и Драгалевци да не говорим, конкурират тези в по-търсените квартали в самия град като "Младост", "Борово", "Гео Милев", и надвишават тези в "Дружба" и "Люлин".
Основният проблем, който оскъпява и затруднява живота извън София, е липсата на съответната инфраструктура, която да поеме увеличеното население на даден квартал или село.
Какви са вариантите за семейство с деца, което иска да живее извън столицата, но работи в София? Масово това са или да купи вече съществуваща стара къща, или апартамент в затворен комплекс (вариантът да си построиш собствен имот е за много богати).
Обикновено изборът пада върху затворения комплекс - предлагането е по-голямо, няма нужда от ремонти, цената е по-добра и т.н.
Само че, в масовия случай, този комплекс е построен сам за себе си и не попада в плановете на съответната община (не задължително Столичната, но най-често), освен в устройствения, т.е. с разрешението за строеж.
Ако човек има късмет, до съответния затворен комплекс ще има път, който дори може и да се чисти през зимата. Но и това не е напълно задължително.
По някое време, след като наоколо изникнат още няколко подобни комплекса, общината може да пусне и някакъв обществен транспорт до града - ако става дума за място, което се застроява от нулата. Ако е съществуващо село - като Кокаляне или Панчарево, поне този проблем е частично решен.
Пък и на кого му пука, след като всички ползват колите си.
В доста европейски градове предградията са свързани с центъра на града с влакове и този транспорт се използва масово, защото е бърз, удобен и те води максимално близо до работата. Тук селският рейс стига до някой краен квартал, но да бъдем реалисти - всичко друго е невъзможно, а и икономически необосновано.
После обаче идва следващият проблем - къде да ходят децата на градина и училище. Това вече е прекалено сложно.
Само да си припомним, че подобно "предградие" преди 30 години бяха и "Манастирски ливади" - днешният синоним на бетонен ужас - ливади в края на София и в подножието на Витоша.
Въпреки че там отдавна не е останал и помен от ливада, а сградите са кажи-речи една върху друга, първата общинска детска градина с общо 200 места тържествено отваря врати тази година. Не учебна, календарна.
Тепърва започва строежът на училище и още една градина, въпреки че няколко поколения деца от квартала се изучиха или в частни градини, или добирайки се някак до забавачките в съседните райони.
Така стоят нещата и в останалите "предградия" на София - ако изобщо имат образователна инфраструктура, тя е недостатъчна, защото е създавана по времето, когато Панчарево и Драгалевци са били обикновени села, а не топ-дестинации.
Затова и най-модерните комплекси край София обещават да вървят и със собствени градини и училища - естествено, частни, което оскъпява допълнително живота там.
По подобен начин стоят нещата и със здравните грижи - масово медицинската помощ за "предградията" е в София, което отново не е особено удобно за хора с малки деца.
И тук говорим за заселване в райони, които са на около 30-40 минути път с кола до жълтите павета и с малко усилия решават проблема с липсата на основни услуги по местоживеене като ползват инфраструктурата на големия град. Всеки опит за заселване извън този периметър е още по-труден.
На час път от центъра на столицата има прекрасни места, особено подходящи и за все повечето хора, които могат да си позволят да работят от дома си и искат да избягат от урбанистичния ад. Но те предлагат единствено красиви гледки, чист въздух и спокойствие и нищо за семейства с деца.
Освен евентуално и потенциален проблем със сигурността.
А какво остава за истинско завръщане на село...
