Когато депутатът от ГЕРБ-СДС Томислав Дончев се появи на парламентарната трибуна за изказване по темата за избора на председател на парламента в един доста напрегнат дебат, той спомена, че може би трябва някой да изчисли колко струва забавянето на този избор.
Ако някой се реши да прави подобно нещо, това ще е може би първият път, в който ще се даде точна цена на празните приказки. Защото в първия ден на този парламент чухме преди всичко това - купчина празни и напълно излишни приказки на едни хора, които сякаш са влезли в Народното събрание, само за да си кажат.
Ситуацията в новия парламент е такава, че той не може да работи. Разделението между отделните политически сили е толкова голямо, че дори не може да се избере председател на Народното събрание.
Вместо това се правят коментари, отправят се предизвикателства и формациите се призовават една друга да поемат политическата отговорност за създалия се безпрецедентен до момента хаос.
Партиите са се затворили в принципните си позиции да не работят с този и онзи и ги е страх да излязат от тях, за да не ядосат избирателите си. Просто във въздуха даже вече се усеща, че през зимата ще ходим на нови избори.
Този мрачен сценарий Христо Иванов от Демократична България спокойно го заяви от парламентарната трибуна - в това Народно събрание няма живот, а единственото, което може да се направи, е да се извлече законодателният му максимум от има-няма два месеца.
Въпросът е, че дори и това не е сигурно, че може да се случи. Причината е, че партиите изглеждат твърде ангажирани с играта кой да бъде изкаран виновен за провала на това Народно събрание.
Въпреки че на 2 октомври бяхме вече на избори за парламент, в момента гледаме как предизборната кампания продължава с пълна сила. По нищо не личи формациите да са приели резултатите от предишния вот и да се опитват да направят работещо управление на страната.
Ако трябва да сме честни обаче, нови избори през зимата няма как да променят нещата до такава степен, че да се излезе от тази патова ситуация. Самото ни общество е разделено в политическите си виждания и много трудно е това да се промени.
Колкото и да се тръшкат политиците, няма как от въздуха да се появи някаква формула за формиране на управление, която да е лесна и удобна. Това е положението.
Вместо обаче да се търси някакъв изход от ситуацията, едните сочат с пръст опозицията, че тя им блокирала работата, вместо реално да търсят мнозинство, други са се фръцнали категорично и казват, че не трябва да ги занимават, защото са опозиция. Трети пък тихо цъкат с език колко е лошо положението и как трябва да има повече консенсус.
Ако има нещо, за което лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов беше прав в днешния дебат, то е, че едни нови избори ще доведат до още по-голям упадък на представителността, до още по-ниска избирателна активност и още по-голямо разочарование.
Въпреки това и въпреки всички изприказвани приказки за консенсус, компромиси, мир и отговорност, на днешното първо заседание гледахме пак още от същото - дребни вражди и жалки конфликти на крачка от личното ниво.
Няма и ден, но този парламент се оформя като едно голямо разочарование от опорни точки, твърдоглавие и страхливост.
Пълна абдикация на партиите като носител на представителната демокрация. Едните партийни лидери не се чувстват доволни от резултатите, а другите са неспособни да направят компромис и търсят обединение предимно на думи.
От няколко години насам се насажда усещането, че удряме дъното на политическия цирк парламент след парламент и гледаме все по-грозни и безсмислени сцени на онова място, което трябва да се приема за дом на демокрацията.
С днешното първо заседание на 48-ото Народно събрание ме е обзела една мрачна мисъл - че може би няма дъно, а просто се носим в състояние на свободно падане.
