Обичайно най-познатите сувенири от Япония са късметлийските котки Манеки Неко - онези, които махат с лапичка. Често чужденците си тръгват и с комплект клечки за хранене и красиво изрисувано ветрило.
Има обаче още един леко необичаен, но страшно популярен сувенир. Той е пълен със символика и изглежда странно, дори зловещо - куклата Дарума.
Представлява кръгло, намръщено човече без крайници и с празни очи. Често е оцветено в червено.
Рано или късно туристите научават, че това е може би най-популярният талисман в Япония, както и че е прието, че Дарума носят късмет и са символ на постоянство, решителност и амбиция за постигане на желанията.
••• Някъде по същото време туристите успяват да се оправят и със сложните тоалетни в страната:
Разбират и че очите на куклата са празни, защото притежателят трябва да си пожелае нещо, след което да оцвети едното око - обичайно лявото. След постигането на целта или желанието се оцветява и другото око.
Историята и символиката на Дорума обаче не е толкова забавна и лековата.
Смята се, че фигурката символизира китайски монах от V-VI век, живял в Китай и основател на дзен будизма. Името му е Бодидхарма, а в Япония е познат като Дарума-Дайши. Дарума е местното произношение на дхарма - понятието на санскрит, което обозначава учението на Буда.
Той бил толкова отдаден на стремежа към просветление, че медитирал 9 години, без да помръдне. В резултат ръцете и краката му атрофирали и паднали.
Затова и куклата Дарума няма крайници - тя е обла, само с лице и торс. Фигурката е тежка в основата си, така че винаги стои изправена и не може да бъде бутната - което символизира упоритостта и труда за постигането на набелязаната цел или желание.
Очите ѝ са отворени и празни, защото Бодидхарма - според легендата - е отразял клепачите си, за да не заспива, докато медитира.
Веждите и брадата пък са подобни на жерави и костенурки - символи на дълголетие.
Макар че днес Дарума се продават в редица цветове, оригиналният е червеният - цветът на късмета и богатството.
Вероятно това е бил цветът на робите на будистките монаси, но преди векове японците са вярвали, че именно този цвят се харесва и на Бога на едрата шарка.
През периода Едо - от XVII до XIX в. - периодично са избухвали епидемии от смъртоносната едра шарка, както и от морбили. Японците са опитвали да омилостивят Бога на шарката с червено, включително и с боядисани в този цвят шинтоистки светилища. И съответно са правели олтари с червени Даруми.
Днес куклите могат да бъдат намерени и в сувенирните магазини в Япония, но обичайно се купуват от храмове и има всевъзможни размери. Традиция е японците да вземат кукли, когато започват ново начинание или пък студентите - преди изпити.
За да се направи според ритуала, още преди да купиш Дарума трябва да си намислиш какво искаш да постигнеш, и след това да оцветиш едното око, да пречистиш куклата с тамян, и да я отнесеш.
След това всеки път, когато я погледнеш, трябва си спомняш желанието си и да помислиш какво можеш да направиш, за да го постигнеш - Дарума не изпълнява желания, тя мотивира и кара хората да работят упорито за целите си.
Когато целта е постигната, се оцветява и второто око на Дарума, и тя се връща в храма, от който е взета.
По случай началото на всяка нова година се организират фестивали, при които старите кукли се изгарят, за да се освободи духа от тях и да се поставят нови цели. Ритуалът символизира духовното обновление, пречистването от преминатите трудностите и началото на нов живот. И нова кукла Дарума.
••• Чудесата на Япония не са едно и две:
