Вярвате или не, за някои народи е доста необичайно, че за Великден боядисваме яйца и се чукаме с тях, или пък че правим козунаци и печем агнешко.
И на нас ни се струва особено, че в някои държави почитат Великденския заек, търсят шоколадови зайчета, заровени из градината, или пекат обредни хлябове във формата на не какво да е, а гълъби.
Но има и великденски традиции, които са си направо странни. Ето няколко от тях...
Деца, облечени като вещици, във Финландия
Хелоуин идва през пролетта за финландските деца, които в съботата и неделята на Великден се гримират и обличат като вещици или старици и обикалят квартала, като носят метли и клонки в ръце.
Условието е дрехите им да са цветни, да са със забрадки и да са гротескно гримирани - колкото повече, толкова по-забавно.
След като се приготвят, децата минават от врата на врата и изричат заклинания за здрава и щастлива година.
В замяна получават шоколадови яйца, шоколадови зайци, дребни сладки и по една монета. Традицията, подобно на Хелоуин, е с цел прогонване на злите духове, които обикалят по Великден и се чудят каква пакост да свършат.
После цялото семейство похапва пресни салати, агнешко и традиционнен пудинг за десерт.
Огромни празнични омлети в Бордо
В понеделника след Великден в района на Бордо се приготвят огромни омлети в центъра на градовете. Обикновено за ястието се използват поне 4500 яйца и стига да се нахранят най-малко 1000 души.
Рекордът по най-голям омлет се държи от град Хо, където през 2016 г. го правят от 15 хил. яйца и успяват да почерпят с него 10 хил. души.
Организацията се нарича "Рицарите на огромния омлет", защото гигантските дървени бъркалки напомнят рицарски копия, а кръстосването им в тигана - рицарска битка. Междувременно, докато стане готово ястието, има танци, музика и напитки.
Изненадващо или не, но това не е древна традиция и датира от 70-те години на миналия век. На жителите на Бордо и района, както и на гостите, страшно им допада и превръщат омлета в дългоочакван обичай.
Маратон с криминални филми в Норвегия
Докато в България гледаме естрадни концерти или държим звука на телевизора изключен, в Норвегия си устройват маратони с криминални и детективски саги, които всички канали се надпреварват да пускат.
В седмицата на Великден дори и върху кутиите със сок и прясно мляко има отпечатани кратки крими истории, с които норвежците да се забавляват.
Те не се притесняват да четат и гледат доста кървави сюжети, които народи като британците и американците намират за откровено обезпокоителни, особено пък по светли празници като Великден.
Причината за тази традиция е, че през 1923 г., много малко преди празника, излиза един от най-хитовите норвежки криминални романи, чието действие се развива в Берген. И така някак си Великден започва да се асоциира с крими книги и филми.
Водни боеве в Полша
Ако сте в Полша, носете си дъждобран в понеделника след Великден.
Там се организират грандиозни водни боеве по улиците, а разрешените оръжия са кофи с вода, водни пистолети и балони, пълни с вода. Смята се, че поливането с вода носи късмет и здраве през идните сезони.
По традиция боевете започват мъжете, които започват да поливат жените с вода. Последните обаче не им остават длъжни и отвръщат на удара.
Смята се също така, че девойките, които излязат най-мокри от заливането, ще са следващите булки. Обичаят е на няколко века, като в миналото момчетата са нахлували при момичетата и са ги заливали с кофи вода, докато са още в леглото.
В наши дни не всички поляци са фенове на тази традиция и някои момичета предпочитат да си останат по домовете, за да останат сухи.
Германия и "Зеленият четвъртък" на германците
Четвъртъкът и петъкът от Страстната седмица в Германия се смятат за най-тъжните дни от целия празничен цикъл. В това време вярващите се призовават да проявят максимална сдържаност, за да покажат съпричастността си към мъките на Христос.
Затова и в страната обичай е така нареченият "Зелен четвъртък", по време на който се ядат само и единствено зелени храни, предимно салати и традиционна за деня супа.
Супата се приготвя от праз, спанак, магданоз, копър, билки и целина и някои германци прекарват целия ден, похапвайки само това. Идеята е, че в ястието трябва да има 7 или 9 зелении, защото това са сакрални числа.
Ако остане от супата, тя се използва за сос към други храни. На децата е позволено да ядат супата с хляб, а обичаят повелява на масата да има и свежи цветя.
