Сен-но Рикю създава японската чаена церемония такава, каквато японците съхраняват ревниво и до днес. Заедно с това той създава и подходящото ястие към чая - тънки, въздушни палачинки, само в три съставки - оризово брашно, вода и саке.
И докато минималистичните палачинки, наречени "фунояки", били чудесни за чаените церемонии, то в ежедневната им консумация в Япония започнали да се прибавят все повече и повече добавки и гарнитури.
По тези до голяма степен неведоми пътища през 30-те години на миналия век в Осака се появява окономияки.
Да го наречем палачинка би било неточно, защото основата в наши дни е от зеле и яйце. Въпреки това "японска палачинка" като че ли най-лесно пасва на кулинарното творение на скромен ресторант в Осака.
В превод окономияки означава "каквото ви харесва" и именно така се поднася ястието.
Прави се палачинката с добавки като оризово брашно, саке, соев сос и смлени соеви зърна в тестото, изпича се на гореща плоча, а клиентът накрая сам избира добавките отгоре.
Модерното окономияки обаче се появява по време на Втората световна война и най-вече след ядрените бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. Брашното и оризовото брашно се превръщат в дефицитна стока и местните трябва да импровизират, за да има топла храна на масата.
Така се появява тестото от зеле и яйце, което се сгъстява според наличностите - с брашно, с нишесте, със соя.
Изведнъж в цялата област около Хирошима започват да се сервират окономияки и да се отварят тематични ресторанти и будки.
Докато в Осака окономияки се приготвя, след като всичко се смеси до хомогенност, в Хирошима предпочитат да направят японската палачинка на слоеве - първо яйце или яйце с тесто, после зелето, после гарнитурите. Накрая палачинката се завива и се поднася на клиента.
И до днес Хирошима има най-много окономияки ресторанти в Япония - над 2000 на брой.
Въпреки че с годините Япония отново се превръща в просперираща държава, любовта на японците към тези палачинки не затихва. Преди окономияки са се сервирали със скромни гарнитури като маринован лук и мариновани соеви зърна, джинджифил, кори нори и зеленчуци според наличностите.
Сега японските палачинки се поднасят с изискани добавки като риба и морски дарове, ситно накълцано пикантно месо, майонеза, разнообразни сосове.
Хм, щом основата е от зеле и яйце, можем ли да си приготвим японските палачинки и у дома? Да, разбира се!
Ще са ни необходими:
- 3 големи яйца
- 300 грама настъргано зеле
- 3 супени лъжици брашно - пшенично или оризово
- 2 стръка пресен лук - накълцани на колелца
- 1 супена лъжица соев сос
- Сол и черен пипер (по желание и червен пипер или лют червен пипер)
Начин на приготвяне:
Разбиваме първо яйцата с брашното, соевия сос, солта и пипера до получаване на гладка каша. Добавяме и зелето и зеления лук и отново разбъркваме добре, като през това време загряваме добре котлон на средна към силна степен.
Окономияки се пекат в намазнен с растителна мазнина тиган или плоча за печене.
Стремим се да не ги направим с диаметър колкото тигана, а малко по-малки, за да са лесни за обръщане и да сме сигурни, че са хрупкави и златисти и от двете страни. Сервираме ги още топли с гарнитури по избор.
Най-честият сос, който в наши дни се поднася към японските палачинки, се прави от:
- 2 супени лъжици соев сос
- 2 супени лъжици течен мед
- 1 супена лъжица сос "Уорчестър"
- 1 супена лъжица кетчуп
Съставките се смесват на гладък сос и с тях се залива окономияки. Други чести добавки са пържено яйце, риба, скариди, кълцано пилешко месо с подправки, още зеленчуци.
Друг вариант на сервиране е в един поднос да сложим японските палачинки, а в купички около него да наредим гарнитурите и всеки да слага каквото си хареса.
