И това доживяхме...
Левски падна позорно с 0:2 от казахстанския Иртиш и си тръгна от турнира Лига Европа.
След първия мач и конфузното 0:0 се чуваха гласове в стил "по-добри бяхме", "не си вкарахме положенията" и "ще продължим"...
Е как да стане!?
Левски губеше с 0:2 до 13-ата минута, а съперникът изглеждаше като отбор поне от Германия на фона на трогателно слабите "сини". В първите 15 минути щестият в класирането на казахстанското първенство изпусна четири чисти положения. Поведе с 2:0, а и Левски остана с 10 души, след като Даниел Димов бе изгонен при дузпата, от която Улугбек Бакайев направи 2:0.
Преди него с глава се разписа партньорът му в атака Камолидин Мурзоев - двамата са национали на Узбекистан, но дори там не са титуляри.
Това е най-слабата атакуваща двойка, надиграла на футбол български отбор - Бакайев и Мурзоев.
Изобщо - какъв футбол, какъв Левски, какъв гранд!?
Насреща беше Иртиш!
След двата нокдауна "сините" криво-ляво стъкмиха 3-4 опасни атаки до края на първото полувреме, основно чрез Гари Родригес.
Гол не падна, защото е леко натоварващо да се гледа играта на този Левски.
Новото попълнение Кевин Бру играе, сякаш насреща има Милан - страхлив, колеблив, нерешителен...
Жоао Силва изнесе поредния си спектакъл, изигран с шапка невидимка. Португалецът е на крайностите - или решава мач с гол, или е анонимен като ъгловото флагче.
На мястото му влезе Базил де Карвальо, но... същата работа.
В годината на своята стогодишнина, Левски приключи с европейската част от сезона в ... сезона на дините. Даже още им е рано.
Никога български отбор не бе отпадал в I квалификация на евротурнирите, защото никога не бе играл. 11 юли - това е крайната дата на европейската епопея, а началната бе 4-ти...
Даже придобилият неслучайно прякор евроидиоти вече не е напълно точен за безумията на Левски. Защото Павлодар, откъдето е Иртиш, географски е в Азия.
Срам и позор за клуб, който строи нов стадион, налива пари в играчи от чужбина, пъчи се с финансова стабилност и се бори спонсор да му е Газпром. Как тази компания ще разреши името и да седи на тези фланелки, на които се смеят дори в Казахстан?
Едно е ясно - треньорът Николай Митов си отива. Няма как да остане, след като не успя да бие Берое на финал за купата, не успя да надвие неиграещия за нищо Славия в мач, който носеше шампионска титла. На какво отгоре да продължава да работи в Левски?
Но къде е ролята на директора Наско Сираков?
След първия мач се наслушахме на бодряшки изказвания. Сега е време да се обърне другия край.
Иначе юбилеят ще стане кошмар.