Четвърто място.
Не в света, както преди 19 години.
Не на четири поредни големи първенства на планетата, както при волейболистите.
Четвърто място в групата от квалификациите. Това е равносметката след края на битките за световното 2014.
Радвахме се, че мъртвецът е възкръснал, видяхме и завърналата се българска публика, имаме позитиви, които да си кътаме и поливаме, но...
Таблицата показва четвърто място.
Както каза Петер Чех след края на последния ни мач в София с чехите - който колкото точки е събрал, толкова е заслужил.
Независимо от изхода на този двубой, нямаше да се класираме.
Без значение от резултата, пак щяхме да сме в четвърта урна и за жребия на Евро 2016 - следващата цел пред този отбор.
Чакаме го на 23 февруари, за да започнем да мечтаем отново...
Вече 10 години нямаме участие на голямо първенство. До този турнир ще са 12, а и кой ни гарантира класиране на него?
Европейското е променено - от 53 страни в УЕФА, финалите стигат цели 23 (плюс Франция като домакин).
Самият формат на квалификациите още не е ясен, но вероятно ще имаме 10 групи, от които първите два тима ще отиват на финалите, а най-добрите 6 трети ще играят баражи.
Четвърта урна е компания с Армения, Полша, Шотландия, Латвия, Финландия, Уелс, Естония и Беларус. С тях не може да се паднем.
Четвъртото място и четвъртата урна са факт. Но има и поне четири урока, които трябва да научим от тези иначе позитивни 13 месеца на световните квалификации.
Гледаме себе си, не търсим извинения.
Това, което направи лошо впечатление, е българската практика да търсим причините за неуспех в странични фактори.
Имало заговор, трети отбор искал да ни елиминира, ФИФА не ни искала на световно...
Глупостите, които чухме след мача в Ереван, са евтини и не отиват на един сериозен отбор. Причините си бяха в наши слабости. И не само в този мач.
Дисциплината и хладният разум са решителни.
Пет червени картона в 10 мача... Какво повече да кажем!?
И ако за двата жълти на Дяков в София и Ереван с арменците може да се намери обяснение (не извинение), то за глупостите на Бандаловски и Занев такова няма.
Без голове няма победи. Без победи точките не стигат.
Играем стегнат и подреден футбол, когато не търсим победа на всяка цена.
Но когато се налага да градим атаки и да търсим голове срещу по-прибран съперник, остротата липсва.
А ремитата не стигат, когато не са подплътени с поне 3-4 победи за един цикъл.
Дребните детайли решават големите мачове.
Шутче от 30 метра през ръцете на Владо Стоянов - 0:1 за Чехия.
Нерешителност и момент колебание на Илия Миланов в Копенхаген - дузпа за датчаните.
Заспиване на Бодуров в Ереван, червен картон и пропадане на целия мач.
90 минути пълна концентрация и да сме нащрек - това е задължително за отбор, който няма качествата на Германия, Испания или Бразилия.
Проява е на непрофесионализъм, а едва ли има нещо, което Пенев да мрази повече.
Всеки момент нехайство коства гол, дузпа, червен картон или пропуск в решителен миг.
Позитивите са ясни, за тях се говори достатъчно в последните 6 месеца.
Бъдещето на Любо Пенев също е ключово за отбора, който той изгради.
Но без тези уроци, а и малко късмет, дори новата, по-широко отваряща се врата за Евро 2016 с повече тимове на финалите, може да се окаже тясна за нас.
