Един от най-умните (изчезващ вид) полузащитници в света Андреа Пирло представи своята автобиография. Не е случайно заглавието: "Мисля, а след това играя".
Пирло говори за треньорите си, кошмара от Истанбул, както и за лудия Дженаро Гатузо.
Звездата на Ювентус разкрива страхотни неща от кариерата си. Ето откъси:
За Гатузо
Червената мъгла падаше пред очите му и всички усещахме, че ще стане страшно. Характерът му бе като вулкан.
Следващото действие бе да грабне вилица и да я забоде в някой от нас. Неведнъж дори съотборник е пропускал мач заради вилиците на Гатузо, въпреки че Милан измисляше официално друго обяснение.
За загрявката преди мач
Мразя ги. Мразя ги с цялото си сърце. Отвращават ме, защото това е мастурбация за кондиционния треньор.
Ще стане ли треньор
Не залагайте и цент на това. Треньорите имат сходен стил на живот с играчите.
Нямам нужда от това, искам да си върна нормалния личен живот.
За националния отбор
Ще се откажа след световното, когато ще съм на 35 години. Нека някой друг получи шанс.
Но това е най-великото усещане в света, да играеш за отбора, който принадлежи на всички, на целия народ. Този небесносин цвят, като на смърфовете... Този екип те прави друг човек, дава ти нов имидж пред света.
Това е по-хубаво от секса в много случаи. По-дълго е, освен това при провал вината не е само твоя. Антонио Касано се хвали, че е спал със 700 жени, но не го викат в "скуадра адзура". Дали е щастлив? Не мисля! Предпочитам да съм воин на терена, а не в спалнята.
За треньорите му
Играех доста често още в първия си сезон в Интер.
Джиджи Симони (бивш треньор и на ЦСКА) ме пускаше в контролите. После дойде Мирча Луческу, който фаворизираше по-опитни играчи. Лучиано Кастелини мислеше, че съм ОК, а накрая дойде Рой Ходжсън, който не можеше да произнесе името ми и ме наричаше Пирла (на жаргон - тъпанар). Вероятно той е разбирал най-добре какъв съм!
Четири треньора в първия и сезон... Сутрин ставах и не помнех кой ни е треньор в момента.
За мача с Ливърпул в Истанбул (Милан води 3:0 след първото полувреме, допуска 3:3 и губи с дузпи)
Мислех да се откажа от футбола тогава. Нямаше смисъл вече да играя, бях унищожен.
Хората си мислят, че причината да паднем е Йежи Дудек, този комедиант-танцьор, който се кривеше по голлинията и ни спаси дузпите. Истината е, че вината си е изцяло у нас. Не зная как се случи, но ние направихме невъзможното възможно.
Минаваха ми мисли за масово самоубийство, да се хванем за ръце и да скочим в Босфора.
След финала имахме още един мач в Серия "А" - 0:0 с Удинезе. Това бе най-голямото мъчение. Като път към гилотината, ужасно унижение.
Никога няма да гледам дори минута от този мач. Много пъти съм го играл в главата си, търсейки обяснение. Щом не го намерих досега, няма смисъл...
За кучето-пазач на Фъргюсън
Дори сър Алекс Фъргюсън, който рядко променяше концепцията на своя боен кораб Манчестър Юнайтед, не издържа, когато се изправи срещу мен.
Той прати срещу мен Парк Джи Сун, корейското си куче-пазач. Бяха го програмирали да ме спре. Движеше се със скоростта на електрон, тичаше и слагаше ръце по гърба ми, на главата ми, а топката изобщо не го интересуваше.
За Берлускони
Той провали трансфера ми в Челси пред 2009 г. Договорът ми с Милан изтичаше, а Карло Анчелоти искаше да ме вземе в Лондон. Берлускони ме извика: "Андреа, не ни напускай, ти поставяш стандартите на нашия клуб... Вече продадохме Кака, не можем да си позволим да изгубим и теб". Такъв е Берлускони - артистичен и отдаден на футбола. Обича футбола.
