Финалите
Основната движеща сила за мотивацията на Юсейн Болт да продължава състезателната си дейност е превръщането му в легенда на леката атлетика. За целта успешна защита на титлата му от Берлин беше задължение в Даегу. До този момент това се е отдавало само на Карл Луис и Морис Грийн. Легитимацията на Болт ще изчака поне още няколко години, защото ямаецът допусна да бъде дисквалифициран, а фаулстартът му бе очеваден.
След напускането на Болт, блясъкът на дисциплината бе обезглавен от глезените. Финалът не беше същият. Милиарди фенове чакаха нов рекорд на Болт, а получиха титла на Йохан Блейк с 9.92 (най-слабият резултат от 2003 г. в Париж), Уолтър Дикс все пак остави САЩ с медал, печелейки сребро с 10.08, а Ким Колинс за пореден път доказа, че е изкусен майстор на висшата математика в спорта - да се намираш във върхова форма на голямото първенство, и си тръгна с бронзовия медал.
Големият въпрос след дисквалификацията на Болт е как той ще приеме този факт - гордостта му вече е накърнена, но остават още две възможности за защита на титла от Берлин - 200м и 4х100м.
Едно е сигурно, Болт е направил достатъчно, за да остане с легендарен статут в историческите анали на спорта. Всички ние ще разказваме на внуците си, че сме имали възможност да наблюдаваме чудесата му в Пекин и Берлин. И трябва да се ме радостни от този факт.
Освен мъжката драма, Дегу видя и най-слабият женски скок на дължина в историята на шампионатите. Бритни Рийз защити титлата си от Германия с 6.82 м с най-късия победен опит в историята. Тиана Медисън имаше 6.89 м от Хелзинки 2005. Американката се нуждаеше само от един успешен опит, за да се справи със съпротивата на Олга Кучеренко и Инета Радевица.
Етиопия се реваншира на Кения за вчерашните чудеса на дамите, чрез силната си трупа в мъжките 10 000 м. Но не Кенениса Бекеле бе този, който остави златния медал в Етиопия. Младежкият световен шампион от 2006 г. Ибрахим Джейлан направи най-силната си последна обиколка в живота, за да надвие Мо Фара. Едва ли британецът е предполагал, че ще води преди последните 400м и ще ги пробяга за 53.36 и ще загуби бягането. Този финал даде края на ерата "Бекеле" - време е някой друг да се качи на трона.
Българките
Ивет Лалова е на полуфинал в бягането на 100 м за първи път на световно първенство. Българката не само осигури участието си в последните пресявки, но го направи със стил. Лалова бе най-бърза заедно с колежанската шампионка на Щатите от 2010 Блесинг Окагбаре, а резултатът 11.10 е обещаващ. Най-важното е, че Ивет си гарантира добър коридор за полуфиналите, които при новия регламент ще бъдат истинска касапница, както и огромна доза заслужено самочувствие.
Ако Инна Ефтимова бе стартирала осем минути по-рано, България щеше да разполага с две атлетки на полуфиналите, но все пак младата българка бе далеч от своя личен резултат, който беше напълно достатъчен за полуфинал.
Последното място винаги е разочарование, а когато е постигнато с резултат много под личното постижение, то неуспехът е пълен. Радослава Мавродиева нямаше да се класира на финал в тласкането на гюлле, дори с резултат около личния, но едно такова постижение щеше да я легитимира пред спортната общественост.
Изненадите
Фаулстартът на Юсейн Болт:Той беше очеваден и затри шансовете на ямаеца да защити титлата си от Берлин. Два са въпросите, които изникват след това събитие. Дали новото правило е рентабилно? И дали букмейкърите не превзеха и леката атлетика? Отговорите за всеки са различни.
Отпадането на Райън Бретуейт:Неспособността на действащия световен шампион да премине през първите серии винаги е изненада, та дори когато той не е показал формата си от Берлин, дори за момент през сезона.
Формата на Лашон Мерит: Не е изненада, когато олимпийският и световен шампион печели сериите в своята дисциплина, но когато го стори с подобен резултат - 44.35 на 400м ( водещо време в света за сезона) и то когато си се завърнал преди по-малко от месец на пистата. То тогава постижението е невероятно.
Героите на деня
Ивет Лалова: Ако не беше онази зловеща травма през 2005, Ивет отдавна щеше да е забравила кога за първи път е била на полуфинал на 100 м на световно първенство. Завръщането й с такива резултати на пистата след подобна фрактура, макар седем години по-късно, е равностойно на медицински и анатомичен феномен.
Десетобойците:Преклон пред борбата на тези мъже в продължение на два тежки дни. Не случайно са наричани „атлети на атлетите".
Оскар Писториус: Бегача с остриетата показа своята класа в сериите на 400 м, класирайки се напред с комфортно бягане. Несъмнено южноафриканецът е една от най-атрактивните фигури на шампионата и заслужава само респект за изумителната си воля, която притежава.
Кристоф Льометр се превърна в едва втория бял мъж на финал на световно първенство в 100 м. Французинът, дори бе близо до медал от шампионата, което в подобна конкуренция, е истински подвиг. Това доказва, че и белите могат да бягат бързо.
Публиката
Едва ли е изненада, че стадионът с капацитет 70 000 души в Дегу не се напълни дори за финала на 100 м, но трибуните в Южна Корея приличаха на дънките на Васко Кръпката от 90-те години. А става въпрос за неделя вечер. Това дава да се разбере, че в някои страни просто притежават по-различна спортна култура. Стадионите могат да се препълнят в няколко дестинации. Щатите - доказано. Скандинавието - доказано, Германия - доказано, Франция -доказано. Елемент, върху който ИААФ би трябвало да се замисли в бъдещите си решения.
Цифрите на деня:
1.19:56 - Времето достатъчно на Валери Борчин (Рус) да защити титлата си на 20 км спортно ходене.
66.52 - метрите, които дариха златото в мятането на диск при дамите на Янфен Ли
12 - поредните победи на Кенениса Бекеле на 10 000 м, които видяха своя край в Дегу
11.10 - Резултатът на Ивет Лалова, с който тя победи в сериите на 100 м
6.82 - най-слабият резултат достатъчен за златен медал в женския скок на дължина
2 - стотните, които не достигнаха на Инна Ефтимова да бяга полуфинал