Пет месеца след като по документи бе назначен за старши-треньор на националния отбор по волейбол и само месец и половина след като започна да изпълнява задълженията си Радостин Стойчев постигна първия си успех - изведе България до финалите на Световната лига.
До преди четири-пет години подобно твърдение би предизвикало единствено снизходителни усмивки по лицата на онези, които следят волейбола. По средата на предишния олимпийски цикъл България се бе превърнала в една от силите в този спорт след като спечели бронзов медал на световното първенство в Япония през 2006 г., а след това потвърди успеха си с бронз и от световната купа година по-късно.
От големите турнири, в които отборът ни трябваше да участва бяха пропуснати единствено финалите на Световната лига през 2008 г. И то напълно тенденциозно - турнирът се играеше в Бразилия, а дни след неговия край отборът ни трябваше да тръгне към Пекин за участие на олимпийските игри. Решението бе спорно, но и до някъде оправдано.
С изявите си по това време тимът ни сложи край на имиджа си на добър, но непостоянен състав. Световните сили, които преди това винаги имаха едно наум когато трябваше да се изправят срещу нашите, защото знаеха, че българите могат да бият всеки, но могат и да паднат от всеки, сега се отнасяха с доста по-голям респект към България. Освен добри индивидуалности по това време най-после имахме и отбор.
Спечелените медали повишиха амбициите на ръководители, фенове и играчи и за да бъде направена следващата крачка - спечелването дори на титла за селекционер бе назначен Силвано Пранди. Италианецът бе постигнал сериозни успехи в треньорската си кариера, но на клубно ниво. С национален отбор бе работил само веднъж - между 1982-1984 когато е начело на Италия. Последният му успех бе през 2006 г. когато изведе Кунео до купата на Италия, т.е три години преди да поеме националния ни отбор.
Въпреки това Професора бе посрещнат с еуфория. Тя обаче бързо бе охладена след като тимът ни не успя да се класира за финалите на Световната лига. Нещо повече в първата година под ръководството на Пранди тимът ни записа и най-слабото си представяне в турнира - едва пет победи и цели седем загуби и 10-о място в крайното подреждане. Неубедителните изяви бяха оправдани с факта, че треньор и отбор все още се сработват. Месеци след това Пранди изведе отбора до бронз на европейското първенство и издънката в Лигата бе забравена.
Тя обаче се повтори и на следващата година. Този път отбора ни се размина с финалите на престижния турнир след като не успя да се справи в двете си най-важни срещи - тези срещу Бразилия у дома. За да си осигури участието сред най-добрите отборът ни се нуждаеше от само три точки. Италианската система за точкуване бе вече въведена и в тази надпревара и на националите щеше да е достатъчно да спечелят единия двубой с 3:2 и да загубят следващия с 2:3, за да играят в следващата фаза.
Представянето преди тези мачове даваше повод за оптимизъм, факта, че Бразилия вече бе сигурен финалист - също. Именно тези два мача обаче се превърнаха в най-неубедителните за България в цялото състезание. Така отборът ни отново гледа финалите по телевизията. Този път нямаше реванш на следващия турнир, в който съставът ни участва - световното първенство в Италия. Вместо медал тимът ни едва се пребори за седмото място. Волейболистите така и не успяха да използват удобния момент да стигнат там където всички искаха - на върха. По това време традиционните съперници от последните години изпитваха сериозни проблеми, тъй като в една или друга степен всички извършваха смяна на поколенията си. Вместо да се възползва от това обаче България също отстъпи от позициите си извоювани при предишното участие на световно първенство. Логично след такива резултати се стигна и до поредната треньорска рокада.
И също толкова логично постът бе поверен на Радостин Стойчев.
За разлика от Силвано Пранди обаче новият селекционер като че ли не получи същия кредит на доверие. Въпреки сериозните проблеми, с които се сблъска заради серията от контузии от Стойчев като че ли се очакваше още след първата седмица да направи отбора световен шампион. Затова загубата от Германия, с която отборът ни започна участието си в Световната лига бе приета твърде критично. Същото важеше и за следващите изяви на отбора.
Анализът между изявите на отбора в първия турнир под ръководството на Силвано Пранди и първия турнир под ръководството на Радостин Стойчев обаче показва предимство за Стойчев. В групите на Световна лига 2009 България завърши с 15 точки срещу 22 тази година. Преди две години отборът ни завърши с отрицателен баланс победи-загуби - 5 срещу 7, докато сега победите бяха 7, загубите 5. Това лято отборът ни спечели 27 от 49-те гейма, които изигра, преди две години спечелените геймове бяха само 20, загубените 26. Тимът ни пък успя да се възползва от въвеждането на новия регламент, който предвижда във финалите да играят осем вместо досегашните шест отбора, при това почти без чужда помощ.
По всичко личи, че първата крачка към голямата цел - връщане сред медалистите, при това с отличие с по-благороден блясък, е вече направена. Сега на тима и треньора предстои втората.
