В съвременния футбол се смята, че за един отбор е по-добре когато в нападение разполага със здрав атакуващ играч, тип таран, подкрепян от повратлив, бърз, техничен и по-дребен футболист. В този случай двамата се подкрепят един друг, а нападението е идеално и съчетава в себе си всички най-добри качества - мощ, техника, скорост.
В немския Волфсбург обаче разбиват това клише. Тимът разполага с най-добрия нападателен тандем в историята на Бундеслигата в лицето на Графите и Един Джеко. Двамата и много си приличат, и са доста различни, могат да играят с успех за висока топка заради ръстта си (Графите е висок 189 см, Джеко - 192 см) и да демонстрират техниката на по-дребните атакуващи играчи.
На терена Един е въплъщение на мощта и енергията. Когато е пред вратата на съперника е невъзможно да бъде спрян. Да, той е техничен, но надиграва съперниците си не с това, а с резки действия. Той е нападател без слаби места. Той пълен господар в играта на втория етаж, справя се добре и с двата крака, не забравя, че трябва да е и отборен играч, връща се назад, бори се за топката, асистира.
Графите в по-голяма степен е футболен естет. Техниката му е типично бразилска, обича да бележи красиво и елегантно. Въпреки това също е работяга и се справя отлично с „черната работа" на терена.
Двамата са привлечени във Волфсбург по едно и също време - преди три години. Въпреки че Един по това време бе на 21, а Графите - на 28 г. двамата плавно разкриваха потенциала си и изведоха Волфсбург до шампионската титла през сезон 2008/09.
Джеко, който е роден в Босна и Херцеговина пристигна от Теплице. За него Волфсбург плати 4 милиона евро. Графите излезе малко по-скъпо - Льо Ман получи за него 5,7 милиона евро. От него никой не очакваше сериозен прогрес, нещо повече считаше се, че най-добрите години на Графите са били в Сао Паоло, от където той стига и до националния отбор. Джеко пък никога не е бил поставян сред най-ярките футболни таланти.
И двамата обаче опровергават предварителните очаквания. Като за начало те изиграват не лош дебютен сезон в Бундеслигата. Босненецът завършва с осем гола, бразилецът - с 11. Волфсбург стига до участие в турнира за Купата на УЕФА. В следващия сезон Графите бележи 28 гола, а Джеко - 26 попадения и 10 асистенции.
Един започва да блести във втората част на сезона. Именно благодарение на него Волфсбург успява да набере скорост. Краят на сезона пък минава изцяло под диктовката на Джеко. Мнозина свързват прогреса на тима и играча с привличането на Звездан Мисимович, съотборник на Един в националния тим на Босна и Херцеговина.
Той заиграва зад двамата нападатели, но най-добре взаимодейства именно със сънародника си. Двамата се разбират отлично и често си асистират за попаденията. За два сезона Мисимович е станал съавтор на 14 от попаденията на Джеко. Едни не остава по-назад.
Играч на годината в Германия обаче става Графите, чийто 28 гола в 25 мача няма как да бъдат пренебрегнати. Единият от тях - при разгрома на Байерн (Мюнхен) с 5:1 е истински шедьовър. В този сезон баварците получават тежък удар от Волфсбург - не само заради тази загуба, но и заради факта, че остават на второ място в крайното класиране, а тандемът Джеко-Графите подобрява рекордът за резултатност, принадлежал до този момент на двойката Хьонес - Мюлер. През сезон 1971/72 двамата заедно са вкарали 53 гола, с един по-малко от Джеко и Графите.
През миналия сезон Джеко се отчете с 22 гола, Графите - само с 20. Бразилецът само от време на време напомняше за нападателя от шампионския сезон. Един от тези случаи бе в дебюта му в Шампионската лига когато бележи хеттрик. Нападателят е един от шестимата играчи успели да отбележат по този начин първия си мач в престижния турнир. Като цяло обаче той бележи спад.
За Волфсбург годината също е тежка, тимът не успя да стигне до евротурнирите. Настоящата кампания също не е лека. Новите попълнения не се вписват толкова добре в състава, отборът допуска грешки в защита и често не успява да удържи предимството си и губи точки. Графите и Джеко обаче са на позната висота и бележат с поразителна стабилност. На сметката си двамата вече имат 15 гола.
Първоначално треньорът на Волфсбург Стив Макларън предвиждаше да остави Графите на пейката, а тимът да играе по схема 4-2-3-1 като Джеко получава подкрепа от трима атакуващи полузащитници. Планът обаче не сработи. Хърватинът Марио Манджукич не успя да се впише в отбора, травми преследваха и други от халфовете като Ашкан Деяага, Сичеро, Карим Зиани.
Така Макларън бе принуден да се върне към варианта с Джеко и Графите в атака, макар да го направи неохотно. Твърди се дори, че английският наставник изпитва антипатия към бразилеца, за което свидетелства факта, че често прибягва до смяната му. Според слуховете между двамата, както и между Макларън и друг от лидерите на тима Андреа Бардзали съществува конфликт.
Що се отнася до Джеко втори сезон името му се спряга за трансфер. Самият той не крие, че има желание да заиграе в състава на някой гранз. Преди началото на този сезон босненецът призна, че не е сигурен до колко успешно ще се представи в настоящия си отбор след като мислите му са другаде.
Подобни думи ръководството чу и от сънародника му Звездан Мисимимович. При Джеко обаче това не бе заплаха. Нападателят продължи да работи упорито и не влезе в открит конфликт. Мисимович поиска незабавен трансфер, но вместо в участник от Шампионската лига заигра в тим, който изхвърча от турнира още в квалификациите. На негово място Джеко получи за съотборник друг бразилец - Диего. Въпреки че той все още свиква с играта на Волфсбург ефектът от привличането му вече се вижда. Нападанието на „вълците" вече действа по-ефективно. И когато връзката Диего-Графите-Джеко заработи с пълна сила на съперниците на тима няма да е никак лесно.
