4 години по-късно, Гарет Бейл не получи шанс да влезе от скамейката във финала на Шампионската лига, да разкъса защитата на Юрген Клоп и да донесе на Реал Мадрид поредния трофей от надпреварата.
Но точно това се случи през 2018 г., когато дуелът между Ливърпул и Реал в Киев беше стигнал до равенство 1:1 и Зинедин Зидан се обърна към резервите си.
Бейл се нуждаеше само от две минути на терена, за да отбележи един от най-великите голове в историята на турнира. Онази задна ножица все още изглежда нещо напълно невъобразимо и същевременно идеално се вписва в историята на Кралския клуб и неговите ювелирни голмайстори в надпреварата.
Уелсецът довърши Ливърпул с далечен удар, който мина през ръцете на грешника на вечерта Лорис Кариус и това беше всичко: Мадрид прибра 13-тата си европейска купа, която беше и четвърта за играча за тогавашните му пет години в клуба.
След като Реал победи Ливърпул и тази година, Бейл спечели Шампионската лига за пети път (макар и без да има такъв принос като в миналите случаи), а освен това успя и три пъти да стане шампион на Испания.
Той обаче не си тръгва от испанската столица като легенда, а като "паразит" - каквото определение му лепнаха местните медии неотдавна.
Странният случай на Гарет Бейл в Реал Мадрид е нещо трудно обяснимо дори за много близки до клуба хора, но парадоксът е налице. Един великолепен играч, който направи много за "кралете", сякаш отдавна загуби всякакво желание да играе с белия екип.
И когато на прощаване написа, че за него е било чест да защитава цветовете на Реал, едва ли мнозина са му повярвали.
Какво се обърка за този невероятен талант и доколко вината е в самия него?
Признаците за разкол се бяха появили още преди неговия най-славен миг - онзи финал срещу Ливърпул през 2018 г.
След като се превърна в герой в Киев, той се оплака, че не е играл достатъчно през сезона и това беше истина. Зидан все по-малко разчиташе на него.
На Бейл му липсваше постоянство, особено в сравнение със свръхчовешките неща, които съотборникът му Кристиано Роналдо правеше седмица след седмица.
Но уелсецът беше бляскав играч, способен да твори история на игрището с незабравими изпълнения в най-големите мачове.
Когато беше купен от Тотнъм за 100 млн. евро през 2013 г., той се превърна в най-скъпия футболист в историята. В първия си сезон не пропусна да се прояви, когато залогът беше най-голям.
Във финала за Купата на краля Гарет отбеляза фамозен гол със спринт, който започна още от центъра и който направи за смях гонещия го Марк Бартра.
Месец по-късно Реал спечели "Ла Десима" с решаващия принос на Бейл, който изведе тима си напред в резултата в 110-ата минута и така в продълженията коравият съперник Атлетико Мадрид най-накрая свали гарда.
Реал спечели Шампионската лига и през 2016 г. срещу същия противник, като този път всичко се реши с дузпи, а Бейл беше сред голмайсторите от 11-те метра.
През следващата година здравословното му състояние не позволи на Бейл да бъде титуляр във финала в родния му Кардиф, но той все пак се появи в игра за последните петнайсетина минути, когато Реал вече водеше с 3:1 срещу Ювентус.
Ако славните моменти не са достатъчни да бетонират легендарния му статут, можем да погледнем и общата статистика.
Гарет Бейл приключва със 106 гола за Реал Мадрид, повече от тези на бразилеца Роналдо, и с 16 спечелени трофея - над два пъти повече от тези на Зинедин Зидан като футболист на "белите".
Ако разгледаме първите 6 години от престоя на уелсеца, когато той играеше по-редовно, виждаме внушителни показатели - 78 гола и 44 асистенции в 155 мача.
Бейл беше близо до напускане през лятото на 2019-а и ако тогава беше осъществил готвения трансфер в Китай, вероятно доста от негативите щяха да бъдат преглътнати и днес приносът му за Реал щеше да бъде всеобщо признат.
Но сега в очите на привържениците натежават последните три, а не първите шест години от периода му на "Бернабеу".
Отказът му да говори на испански никак не му помогна и феновете така и не чуха неговата гледна точка, а медиите заформиха цяла сага около отношението му към испанския език.
Награден с нов договор с огромна заплата, играчът се чувстваше комфортно в Мадрид, макар че ролята му в състава ставаше все по-периферна. Примирил се със статута на луксозна резерва, той даваше нови и нови индикации, че е незаинтересован от случващото се с тима.
Върхът дойде през 2019 г., когато Уелс празнуваше на терена класирането за Евро 2020, а Бейл нямаше проблем да се снима с вече прочутия банер с надпис "Уелс. Голф. Мадрид. В този ред".
Скандалът в Испания беше неизбежен и там изтълкуваха постъпката като подигравка към клуба, който храни Гарет и към страната, която му даде възможност да постигне най-големите си футболни успехи.
Вероятно футболистът би изтъкнал, че уважението е взаимен процес, а той вече често се сблъскваше с враждебност и от публиката на Реал, и от различни анализатори, експерти и коментатори в Испания.
Очевидно обаче неговото отношение към националния отбор е съвсем друго и с екипа на Уелс Бейл изглежда различен футболист. Този сезон крилото достигна пет гола в пет мача за Уелс, докато за Реал отбеляза само веднъж в седемте си двубоя във всички турнири.
Накрая дори си намери оправдание да не присъства на празненствата по случай спечелването на Ла Лига.
"Много съм разочарован, че няма да мога да участвам в тържествата тази вечер заради болезнен спазъм на гърба, но съм много горд с тима, че спечели титлата", написа Бейл в Twitter. На такъв етап вече нямаше кой да му повярва, че не го прави нарочно.
Беше се стигнало дотам публиката на "Бернабеу" да осмива и освирква Бейл в редките случаи, когато се появяваше в някой мач.
А в опита си да оригиналничат, медиите го атакуваха редовно. Радио журналистът Хуанма Кастано даже предложи той да бъде пратен на фронта в Украйна, но и прогнозира, че в такъв случай отново ще се направи на контузен.
Шегите с Бейл отдавна прескочиха границите на добрия вкус, но в крайна сметка, той успя да спечели Шампионската лига с Реал повече пъти, отколкото Лео Меси я спечели с Барселона. И вероятно това го интересува повече, отколкото мнението на наблюдатели и провокатори.
Оттук нататък неговото бъдеще зависи от националния отбор, който в края на седмицата ще се изправи срещу Украйна във финален плейоф за Мондиал 2022.
Ако "драконите" не се класират за Катар, нищо чудно Бейл да се откаже от футбола, за да се отдаде напълно на любимия си голф.
Той обаче няма да иска да пропусне първенството при участие на страната си и в такъв случай сигурно би сключил краткосрочен договор с някой отбор от Острова.
Кардиф Сити би го привлякъл на драго сърце, а едно последно завръщане в Тотнъм също може да се окаже опция.
Сигурното е, че в тези два клуба Гарет ще бъде посрещнат подобаващо като легенда - а в Мадрид на подобно отношение той отдавна не може да се надява.
