Посмешище или легенда: Той надмина Кантона и Торес, но ще бъде запомнен като безполезник при Клоп

Какво трябва да направи един футболист, за да заслужи определението "легенда"?

Вероятно всеки има собствен отговор на този въпрос. Но като начало, можем да се съгласим, че играч с повече голове във Висшата лига от Ерик Кантона и Андрий Шевченко, взети заедно, би трябвало да се доближава до това определение.

Говорим за голмайстор, който със своите 86 гола в английския елит е по-резултатен от Карлос Тевес (84) и Фернандо Торес (85) и почти е настигнал Денис Бергкамп (87), макар че е изиграл 35 мача по-малко от великия нидерландец.

Само 45 от общо 4535 футболисти, играли във Висшата лига от създаването ѝ преди 30 години, са вкарали повече от този голмайстор. А никой няма повече победни попадения в добавеното време от него.

Sportcafe Ретро

Гулит го предпочете пред Шиърър, но близките му го ругаеха от трибуните по време на дербито

"Вижте го! Той е велик, а татко е играл с него!"

И въпреки статистиката, Кристиан Бентеке няма да бъде запомнен като легенда, едва ли друг път изобщо ще го видите споменаван около тези имена, които е задминал по резултатност.

Сякаш годините му на Острова бяха белязани повече от безвкусни подигравки и те привличаха вниманието, вместо силните му прояви. Когато Бентеке беше във форма, беше сред най-добрите и никой защитник нямаше отговор на неговата комбинация от техника и атлетичност.

Малцина нападатели обаче претърпяваха по-тежки и продължителни голови суши. Секнат ли неговите голове, сушата може да продължи с месеци.

Белгийският национал вече е на 31 г. и дойде времето да напусне Кристъл Палас и английския футбол - но в дните след продажбата му на Ди Си Юнайтед си заслужава да си спомним с какво обогати Висшата лига през последните 10 сезона.

Кариерата на Кристиан Бентеке е история за постепенна еволюция, за тихо трудолюбие и огромна пропаст между най-хубавите и най-лошите моменти.

Последните му шест години преминаха в Кристъл Палас, който еволюираше заедно с него и мина през редица треньори, за да стигне до прогресивния Патрик Виейра. Преди това Бентеке трябваше да се адаптира към Алан Пардю, Сам Алърдайс, Франк де Бур и Рой Ходжсън, да усвои най-различни стилове на игра и да преодолее травми в бедрото, коляното, глезена, слабините, ребрата и подколянното сухожилие.

А всъщност първото му голямо изпълнение на стадиона на Палас "Селхърст Парк" дойде близо две години преди да подпише с лондонския клуб. С екипа на Астън Вила Бентеке заблестя само на 21 г. като експлозивен, мощен и непредвидим нападател, който започна с головете още при дебюта си.

В първата си година в английския футбол направи рекорд в историята на Вила с 19 гола за сезона и подобри предишното топ постижение на Дуайт Йорк (17). 

На 24 г. Бентеке вече си беше създал име и не беше изненада, когато отне една топка в центъра и сам завърши атаката по перфектен начин, за да донесе победата на Вила с 1:0 в гостуването на Кристъл Палас. Тогава беше наблюдаван от редица топ клубове и имаше богат избор къде да продължи кариерата си.

На "Вила Парк" помнят Кристиан като тихо и скромно момче, оставащо след тренировките да тренира дузпи и учещо усърдно английски, за да се адаптира по-добре.

Представянето му за тима беше такова, че изглеждаше неизбежно да се стигне до трансфер в по-именит клуб. Постепенно обаче започваха да го мъчат контузиите и да отнемат от експлозивността му, а от клуба го убедиха да оттегли молбата си за трансфер и да подпише нов договор с откупна клауза от 32.5 млн. паунда.

Снимка: Getty Images

През 2015 г. мениджърът Тим Шърууд успя да вкара Бентеке отново във форма и головете на нападателя спасиха Астън Вила от изпадане за трети пореден сезон.

На една пресконференция обаче Шърууд се изпусна за клаузата за откупуване и кандидатите за голаджията отново започнаха да кръжат около "Вила Парк".

Надпреварата спечели Ливърпул и през лятото на 2015-а плати нужните 32.5 млн., за да привлече Бентеке. Белгиецът обаче се оказа на "Анфийлд" в залеза на ерата с Брендън Роджърс начело. Пристигането му в Ливърпул пък съвпадна с пристигането и на Роберто Фирмино.

Така Кристиан се превърна в косвена жертва на смяната на режима и когато Юрген Клоп беше назначен и започна да оформя "червените" според своята философия, Бентеке се оказа закотвен на пейката.

Никой в Ливърпул обаче няма да ви каже лоша дума за играча, който тогава беше второто най-скъпо попълнение в клубната история. Бентеке беше популярен в съблекалнята заради добрия си характер, липсата на егоизъм и готовността да тренира здраво, дори когато е резерва. Засилваше се обаче усещането, че контузиите му пречат да се завърне към топ нивото, което беше показал в Астън Вила.

Дори когато той вкарваше, това не беше достатъчно да убеди Клоп, че Ливърпул има нужда от такъв тип нападател.

Показателен за периода на "Анфийлд" е фактът, че най-блестящият момент на Бентеке с червения екип беше един невероятен ножичен удар на "Олд Трафорд" в дерби срещу Манчестър Юнайтед - дерби, завършило с безславна загуба с 1:3 в един от последните мачове на Роджърс.

Уволнението на северноирландеца предопредели съдбата и на Бентеке, който изкара само един сезон в Ливърпул.

Когато беше закупен от Кристъл Палас, той още веднъж стана вторият най-скъп в историята на клуба си. Палас почти беше банкрутирал шест години по-рано, но през 2016-а успя да извади 27 млн. за голаджията и силно да обнадежди феновете.

При Сам Алърдайс, Бентеке отбеляза почти една трета от 50-те гола в полза на Палас през сезона и почти самостоятелно запази мястото на отбора в Премиър лийг.

Успя и да вкара два пъти на Ливърпул за паметна победа на "Анфийлд" в края на въпросния сезон 2016/17. Инвестицията на клуба се оправдаваше, защото головете на Бентеке означаваха оставане във Висшата лига и прибиране на значителните финансови постъпления от елитната дивизия.

Това обаче бяха добрите времена на белгиеца. Лошите също не закъсняха. Все по-лишен от характерната си скорост, той влезе в голова суша, продължила мъчителните 7 месеца, през които стигна до скромните три гола за над 2200 изиграни минути.

Кампания 2018/19 беше дори още по-зле - един гол в първенството и низ от контузии. Последва още един сезон почти без голов принос, а немощно изпълнена от него дузпа в края лиши Кристъл Палас от победата при 2:2 с Борнемут.

Сред положителните му мигове беше един късен и емоционален победен гол в дербито срещу Брайтън, но то доведе до още мрачен хумор, насочен към Палас и Бентеке - просто защото в мача Брайтън заслужаваше да победи с около пет гола разлика.

Ако днес напишете в някоя търсачка "голова суша на Бентеке", ще ви излязат твърде много резултати. Но и ако потърсите компилация с попаденията на футболиста, ще видите впечатляващо красиви и разнообразни изпълнения - с ляв крак, с десен крак, с глава след голям отскок, волета и късметлийски рикошети, задължителни за всеки голов хищник.

Показателно е, че и в най-злополучните времена Кристиан Бентеке не загуби доверието на своите мениджъри, защото те виждаха колко труд полага той.

Ставаха свидетели как променя играта си и се съобразява със загубата на експлозивния старт и рязката смяна на посоката. Наблюдаваха как по принуда се превръща повече в играч, който свързва полузащитата и нападението, вместо в ярко изразен голмайстор.

През цялото това време Кристъл Палас получаваше апетитни оферти за играча си. Дали от Бърнли и Уулвърхемптън, дали от далечни европейски и азиатски дестинации, значение нямаше - Бентеке беше заслужил своето място на "Селхърст Парк" и продажбата му не стоеше на дневен ред.

В момента опциите пред Виейра за поста централен нападател не са никак обнадеждаващи, но клубът все пак реши да се освободи от заплатата на Бентеке и да потърси подсилване на атаката с малко по-различен тип футболист.

Мениджърът се нуждае от мобилен нападател, който да пресира от първа линия и в идеалния случай да може да играе на няколко позиции.

На Кристиан Бентеке пък предстои да се пробва в МЛС и да види колко още сезони ще издържи тялото му. Със сигурност той притежава интелекта да играе на най-високо ниво и техниката да завършва атаките. 

В най-щастливите времена за него, публиката беше убедена, че той може да се превърне в легенда. Самият Кристиан Бентеке е твърде скромен, за да се определи по такъв начин.

Но и не заслужава да бъде помнен като посмешище и да се сочат само нерадостните му периоди. Явно истината е някъде по средата, както се оказва почти винаги във футбола и в живота.

Sportcafe Класация

Кой е футболистът с най-много титли? Легенда на Юнайтед е №1, Роналдо не е близо до Топ 15

Меси, разбира се, е тук