В Байерн Мюнхен винаги е интересно и кризата сякаш е на един лош резултат разстояние.
А когато и играта на отбора често е незадоволителна, бурята е неизбежна. Тъкмо една такава буря заплашва да отнесе Томас Тухел по-малко от година след като треньорът беше назначен на пожар на мястото на Юлиан Нагелсман.
В неделя Байерн не изглеждаше способен да вкара почти през целия мач при безславната загуба с 0:1 от Вердер Бремен у дома.
Отправените 23 удара към вратата на гостите са подвеждащи, защото германският шампион стигна до чисто положение едва към края, когато тийнейджърът Матис Тел удари гредата.
Баварците изостанаха със 7 т. от лидера в таблицата Байер Леверкузен, който продължава сензационния си сезон и изглежда все по-реален кандидат за титлата - макар че има и мач повече от хегемона в Бундеслигата.
По-сериозният проблем за Тухел не е класирането, а фактът, че Байерн не бележи прогрес под негово ръководство. Привлеченият през лятото Хари Кейн вкарва почти постоянно и чупи рекорди, но отборът около него често скърца и чисто игрово не оправдава очакванията.
Както обикновено, около "Алианц Арена" циркулират слухове за зреещи скандали, недоволства, борби за влияние, както и за задаваща се чистка в състава заради проточилите се преговори за нови договори с неколцина ключови играчи.
Всичко това би трябвало да изглежда твърде познато на Тухел, който (въпреки безспорните си успехи) добре знае какво е да изпуснеш юздите на един отбор и да бъдеш уволнен насред сезона.
След фиаското срещу Вердер треньорът не се поколеба да хвърли вината върху играчите, но няма съмнение, че ако нещата продължават по същия начин, той ще е първият потърпевш.
Когато Тухел пое поста от Нагелсман, спечелването на 11-тата поредна титла на Германия беше под въпрос, но Байерн все пак водеше в класирането с точка пред Борусия Дортмунд.
В Купата на Германия и Шампионската лига на тима му предстояха четвъртфинали, така че моментът изглеждаше изключително удобен Тухел да се покрие със слава още в първите си месеци в баварската столица.
За малко обаче новият треньор да се издъни на всички фронтове. Байерн беше тотално надигран от Манчестър Сити в Шампионската лига и отпадна от Фрайбург за местната купа.
Титлата също изглеждаше загубена, но Тухел получи огромен подарък от бившия си отбор Борусия Дортмунд, който не успя да победи другия му бивш отбор Майнц в последния кръг и поднесе на тепсия трофея на баварците.
Така хегемонията в Бундеслигата продължи, макар че Байерн беше на път да се размине с всичките си цели и да запише изцяло нулев сезон.
Тухел запази работата си през лятото, за разлика от преките си шефове Оливер Кан и Хасан Салихамиджич, които набързо бяха изгонени.
Ръководството взе сериозни мерки за прочистване на състава и се отърва от Садио Мане, Люка Ернандес, Райън Гравенберх и Бенажамен Павар - всички те бяха счетени за излишни.
Осигурена беше трансферна цел №1 в лицето на Хари Кейн и отборът отново разполагаше с надежден централен нападател, какъвто толкова липсваше след напускането на Роберт Левандовски.
Беше привлечен и Ким Мин-Жае, най-добрият защитник в Серия "А" през миналия сезон. По традиция Байерн не пропусна да обезсили и преките си конкуренти, като взе Рафаел Герейро от Дортмунд и Конрад Лаймер от РБ Лайпциг.
Селекцията изглеждаше сериозна и създаваше значителни очаквания за новата кампания, макар че Тухел остана недоволен от провала с привличането на нов дефанзивен халф.
Не че клубът не опита да му го осигури - Жоао Палиня долетя за медицински тестове в последния ден от трансферния пазар, но Фулъм в крайна сметка отказа офертата на Байерн за португалеца.
Когато селекцията приключи беше ред на треньора да оформи стил на игра, с който да използва този състав по най-добрия начин. Оттогава някои от ексцентричните му идеи предизвикват объркване и съмнения доколко познава играчите си.
Герейро например пристигна с репутацията на ляв бек, способен да преминава в халфовата линия по модерния напоследък маниер в мнозина водещи отбори.
При Тухел обаче португалецът се превърна в чистокръвен халф, докато с Лаймер се случи обратното и вместо да бъде пускан на обичайното си място в центъра, той беше преквалифициран в десен бек.
Това се случва при положение, че Тухел разполага с Йозуа Кимих - основен играч с репутацията на лидер и на един от най-блестящите немски таланти в последните години.
Създава се впечатление, че треньорът просто не е фен на Кимих, нито като бек, нито като дефанзивен халф.
През януари приоритет за Байерн се оказа намирането на нов десен бранител, тъй като Тухел не е доволен от нито една от опциите си на поста.
Наставникът явно не харесва докрай състава си и иска различни футболисти, докато към самия него се засилват критиките, че не използва някои големи имена.
Матайс де Лихт например се ползваше с реноме на централен защитник от най-висока класа, но кариерата му съвсем зацикли в Байерн, където през повечето време е резерва.
Тухел критикува Де Лихт, че не придвижва достатъчно бързо топката и нидерландецът едва ли има голямо бъдеще под негово ръководство.
Кимих продължава да играе, но не изглежда същият играч като преди, а голям спад има и във формата на Алфонсо Дейвис, чието напускане в посока Реал Мадрид е все по-възможно.
Серж Гнабри пък отиде на съвсем заден план, страда от контузии и още не се е разписвал през този сезон.
Когато топ отбор разполага с толкова фигури, представящи се под възможностите си, няма как треньорът да не поеме поне част от вината. След загубата от Вердер обаче Томас Тухел разкритикува играчите, че им е липсвало желание, че не са спазвали тактическата структура, че са били статични и непохватни.
"Не мога да обясня защо толкова много хора паднаха под нивото, показано в тренировките", вдигна рамене наставникът.
Не за пръв път той казва нещо такова - подобно беше посланието му и в самото начало на кампанията, когато РБ Лайпциг отнесе отбора му с 3:0 за Суперкупата на Германия.
На Тухел му се наложи да обяснява и позорното отпадане от третодивизионния Саарбрюкен за Купата на Германия - после пък се държа в пасивно-агресивен стил и напусна преждевременно интервю на Sky Germany след категоричната победа с 4:0 над Борусия Дортмунд.
Други невъздържани изблици пред медиите показаха, че специалистът никак не е спокоен на поста си и напрежението му се отразява.
Разбира се, сезонът още далеч не е пропилян и Байерн Мюнхен бързо може да обърне нещата в своя полза.
Ако тази вечер баварците вземат домакинството си на Унион Берлин, ще се доближат на 4 т. от Леверкузен - а "аспирините" никога не са печелили титлата и имат славата на отбор, който се сгромолясва, когато е близо до нещо голямо.
Отборът на Чаби Алонсо спечели инфарктно двата си мача след зимната пауза с голове в добавеното време, но късметът на Байер няма как да е безкраен и ако шампионският трофей отново завие към Мюнхен, това няма да е никаква изненада.
Баварците все още преследват и европейска слава, макар че формата им не предполага, че биха могли да се мерят с най-силните в Шампионската лига.
Все пак с ефективен голмайстор като Хари Кейн баварският колос може да се надява на нещо голямо - макар и да изглежда задължително и тези около англичанина да качат нивото.
Сценарият, при който Байерн завършва сезона с домашна титла и европейски триумф, остава възможен, но едва ли мнозина вярват в него. Повече се говори, че Тухел не се разбира с шефовете си в Мюнхен и че те са разочаровани от него, а това е и най-честият сюжет в кариерата му до момента.
И в Дортмунд, и в ПСЖ, и в Челси Тухел приключи след кавги с началниците - дали вече не е предопределена и съдбата му на "Алианц Арена"?
Английските медии отсега предвиждат, че германецът би бил кандидат за мениджър на Нюкасъл и Манчестър Юнайтед.
Толкова скорошно уволнение от Байерн обаче ще е най-сериозният удар по неговата репутация. Както и най-големият провал в досегашната му кариера.
А заплахата от нулев сезон ще е трагедия преди всичко за звездата Хари Кейн, който пристигна в Бавария именно за да печели липсващите му досега трофеи.
Ако той подобри всякакви голови рекорди в Бундеслигата, а Байерн остане с празни ръце, това ще бъде твърде зла ирония, изцяло в тон с досегашната му кариера.
И за виновник ще бъде посочен не друг, а човекът на треньорската скамейка.
