Много пъти човешкото величие е изразено в простотата на формите и целите. Малко неща илюстрират тази истина по-вярно от набирането на лост. Колкото базово и брутално, толкова изящно и гениално. Лостът за набиране и успоредките за кофички са основна и безценна инфраструктура за влизане във и поддържане на фантастична физическа форма.
Има ги във фитнес залите, в никнещите като гъби тренировъчни пространства на открито, в старите междублокови градинки, в двора, в гаража... Те са универсалните и носещи колони на храма, в какъвто всеки, ангажиран с мускулна мисия, желае да превърне своето тяло. Те са лостове за влияние и за власт. Над слабостта, леността, лакомията...
Тръби от желязо за тяло от стомана. Елементарни, но есенциални геометрични структури. Груби, понякога ръждиви, но безкрайно честни. Те ни изправят срещу собствените ни тела.
Те са фундаментът на упражненията със собствено тегло. Преди да пристъпите към "трите големи" - лежанката, мъртвата тяга и клека - и много преди да се поглезите на футуристичните лъскави машини, с които тренирате и изолирате най-малкото мускулче от всевъзможни и необичайни ъгли, вие трябва да намерите лоста и да се запознаете с неговата природа. Тя е сурова, но се отплаща богато.
Дъмбелите и дисковете са прекрасно нещо, но преди да украсите олимпийския лост с тях и да започнете да вдигате, може да се запътите към най-близкия лост за набиране. Или успоредка за кофички. Към всяка структура, която ще ви позволи да изпълните пълно и стриктно набиране, ангажиращо мускулите на гърба и бицепсите. Или кофичка, която ще работи за влакната в гърдите и трицепсите.
Това са комплексни упражнения, в които участва цялото тяло. Самото то е тежестта, с която работите.
Набиранията, кофичките и всички възможни вариации на упражнения със собствено тегло на лостове дават възможността за пълен контрол над целия ви анатомичен пакет. Вие ще бъдете пълен господар на тялото си, ще усещате работата на всеки мускул по пътя нагоре към лоста при набиране или спускане надолу върху успоредните метални тръби по време на кофичка.
Може да ги правите почти навсякъде. Оборудването може да е професионално или непрофесионално, предназначено за упражнения или просто подходящо на момента. Може да правите кофички върху парапети и балкони, да се набирате на стари лостове за тупане на килими пред блока или дори на някои рамки на врати. Парадоксално, тези най-базови упражнения отключват неподозирана пространствена креативност, гъделичкат инженерния инстинкт на всеки.
Едно време нашите предци, неизкушени от богат консуматорски избор, сами са заварявали и сковавали уредите на своето физическо укрепване. Е, днес най-добре е да се ориентирате към класическите спортни инструменти в залата или из все по-модерните стрийт фитнеси по парковете.
През последните години се наблюдава ренесанс на трениращите "по лостовете". Мъже, момчета, жени и момичета масово висят по желязото и тестват своя физически предел.
Възможностите за безчислени, но всеки почва от основите и когато придобие достатъчно сила и технически умения, преминава към по-ексцентрични и експериментални изпълнения на лоста. Много от новите улични фитнеси по парковете и големите зали предлагат и халки. Прекрасно допълнение към лоста. На тях може да се правят и набирания, и кофички.
Тези тренировки са идеални за цялата година, но са особено подходящи за лятото.
В един момент, трениращите редовно по лостове започват да гледат на всеки елемент от градската среда като на потенциално оборудване за тренировка. Когато стигнете до 10-15 пълни и бавни набирания и 30 и повече солидни кофички, вие ще знаете, че сте маркирали забележителен напредък. Мускулите и отражението в огледалото ще ви се отблагодарят за усилията. Вие ще станете "лостовитяни". Загрубялата кожа по дланите ще бъде мазолестия документ на успеха.
Е, ако сте изящни и грациозни дами, или просто суетни метросескуали, няма никаква нужда да си причинявате това. Има ръкавици за трениране и козметика за третиране на кожата след набиране.
Лостът няма да ви предаде. Той ще бъде там, стабилен, непоклатим и непоколебим, и ще ви чака да превърнете детската игра в тренировка и обратното. Да призовете потентността на примата в себе си.
За бога, отидете и се наберете!
Ако става дума за комплексни упражнения или комплексно натоварване на организма - на първо място - планински туризъм. На второ - йога. И в двата случая не ви трябва да плащате за фитнес-зали. Те са по-скоро вредни, отколкото полезни. Не само защото увреждат здравето ви в този спарен въздух, съчетано с идиотски упражнения, ами и бъркат в джоба ви. За йога е нужно само да разполагате с книжката на Венци Евтимов, няколко квадратни метра площ в къщи и желание да изпълнявате точно и последователно онова, което пише там. А за туризъм са нужни все пак малко пари, колкото да се придвижите до изходния пункт в планината. А, и ако случайно сте имали идиотизма да си купите за у вас от онези сложни съоръжения, дето една лента се движи, а вие ходите по нея, тогава вижте как по-скоро да я шитнете на някой, който все още е идиот или ако такива вече няма - веднага я изхвърлете. Ходене, макар и не в парка, по минимум 6 км.на ден, също върши работа, но не може да се сравнява с планиския туризъм.
Косенето на трева или люцерна (все тая) е упражнението което експлоатира цялото тяло. Цепенето на дърва - също. :) Опитах се да чета статията, ама безуспешно. От прочетеното лъха на копи/пейст, това е.