Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дали мъжете са жертви на феминизма?

От люлката до гроба мъжкият живот е труден: мъжете работят повече, умират по-рано, но се пенсионират по-късно от жените...
От люлката до гроба мъжкият живот е труден: мъжете работят повече, умират по-рано, но се пенсионират по-късно от жените...

МЪЖЪТ:

Тази седмица двама коментатори по британската телевизия Sky Sports бяха наказани за сексистки коментари към жена-съдия на футболен мач. Но когато депутатът Доминик Раб заяви, че феминистките често също правят сексистки коментари - и че равенството работи и в двете посоки - той бе агресивно атакуван от Хариет Хармън от организацията Labour's Equality and Diversity.

Въпросната дама е известна с убежденията си, че "мъжете не могат да бъдат оставени да правят каквото и да е сами" и твърди, че сривът на банката "Леман Брадърс" би могъл да бъде предотвратен, ако тя се е наричала "Леман Систърс".

Феминистките са погълнати от същите предразсъдъци, които се стремят да премахнат от хората наоколо. Този вид леко, но прикрито лицемерие не е по-лош от грубите коментари, направени от спортния коментатор Анди Грей (за които той в крайна сметка бе уволнен), а още много подобно лицемерие се развява откъм самообявилите се за борци за равенство.

Мъжете са обречени и неравнопоставени

По-рано тази седмица Раб заяви, че от люлката до гроба мъжкият живот е труден. Мъжете работят повече, умират по-рано, но се пенсионират по-късно от жените.

Въпреки че не би трябвало да бъдем толкова крайни, когато става дума за неангажиращи коментари между половете, няма как да бъде валидно и едното, и другото; ако сексизмът е нещо лошо, едни и същи стандарти трябва да важат за мъжете и жените.

От друга страна, ако някой вярва в цялата теория за разликата между половете в духа на "Мъжете са от Марс, жените са от Венера" - с всичката вървяща с нея псевдонаука, не може да се оплаква от неравенството на доходите, което е двупосочно и произлиза от също толкова сексистки различия.

Да вземем например едно оплакване на коментатор напоследък: "Жените с успешна кариера са програмирани да търсят успешни мъже. Повечето мъже не харесват жени, които са по-успешни от тях самите." Можете ли да си представите какъв изблик щеше да настъпи, ако подобни банални генерализации бяха направени за жени, или за други малцинства? Феминистките понастоящем са сред най-неприятните лицемери.

На мъжете им е омръзнало да бъдат обвинявани за всичко

Въпреки че мъжете изтъкват най-очевидните неща, вбесяващо е как някои хора просто не виждат нищо лошо, че феминистките като Хармън стоварват вината за банковата криза изцяло върху мъжете.

В крайна сметка, според тяхната теза, банките вземат на работа непропорционално много мъже, нали така? Резонният отговор на подобен аргумент е, че това не доказва, че банките са се провалили, защото мъжката доминация в тях е посрещната с недоверие.

По британско радио в дискусия за разминаването на заплащането на различните полове бяха представени изследвания, които сочат, че разминаването на заплатата за пълен работен ден е намаляло наполовина от 70-те години, като в момента поне в Обединеното кралство е не повече от 10%.

Самотните жени и тези на около 20 години печелят приблизително толкова, колкото и мъжете. Като цяло разликата в заплащането достига своя връх, когато жените наближат 40-годишна възраст. Данните показват, че остатъчната разлика в заплащането като цяло отразява избора на жените, които решават да останат у дома, когато родят, вместо да говори за пандемия от сексизъм.

Неизчезващата разлика в заплащането е симптом за по-голям често срещан проблем, пред който двойките са изправени заедно - намирането на подходящия баланс между работа и семейство. Вместо да изправяме членовете на двойката един срещу друг - в отдавна отживяла времето си борба на половете, би трябвало да се борим за решението на този често срещан проблем.

Неравностойното заплащане не е по вина на мъжете

Но след като хардлайнерите-феминистки искат да акцентират върху точно този въпрос, нека внесем малко перспектива. Заплащането е само един от елементите на сделката, която представлява постъпването на работа. Статистиката еднозначно показва, че мъжете работят повече часове, пътуват по-дълго до работа, изложени са на по-голям риск от съкращения и изпитват по-малко удовлетворение от работата си. Все още ли ви звучи, че жените са третирани по-зле?

Какво да кажем за демонстративната дискриминация срещу мъжете? Мъжете са с по-висока пенсионна възраст, умират по-рано - но законово определената пенсионна възраст няма шанс да бъде уеднаквена в близко бъдеще.

Младите момчета не получават равностойно обучение в сравнение с момичетата, а родителските права или достъпът до децата след раздяла редовно биват игнорирани безнаказано. Да не започваме въобще темата за по-ниските застраховки за жени от компании като Sheilas' Wheels и фитнесите само за жени - без значение дали са обективно оправдани или не, можете ли да си представите мъж да реализира подобни услуги и да не му бъде заведено дело за дискриминация?

Това, което суфражетките някога са наричали 'двоен стандарт за полов морал', сега е затворило кръга и се е оказало на обратната страна.

Може би пък вече е настъпило времето мъжете да започнат да си горят бельото по площадите?

Феминистките искат да реализират по-голямо равенство на доходите чрез социално инженерство, не чрез концентриране върху равните възможности. Това е точно обратното на меритократизма - и е крайно непродуктивно.

Време е да скъсаме с този остарял подход. Никое от бързите решения, развявани от поддръжниците на половото равенство, няма да осигури облекчение на милионите затруднени двойки, мъчещи се заедно да балансират между кариерата и грижата за децата в натовареното си ежедневие. Необходима е повече практическа подкрепа за семействата, не остаряло и лицемерно високомерие на междуполовите войни - битка, която отдавна е отминала и като цяло вече е спечелена от жените.

ЖЕНАТА:

Добре е мъжете да избягват генерализиращи заключения, които те самите сочат като недостатък на феминистките заявления. Феминистките също се опитват да постигнат справедливо разпределение на ролите в обществото - и се занимават с това доста по-дълго от мъжете.

В едно обаче мъжете са прави - войнстващите феминистки като членките на Labour's Equality and Diversity, които фанатично се борят за формално равенство, са заседнали в рутинна, отегчителна битка на вече отшумели фронтове.

Това, което "лицемерките-феминистки" са постигнали, е да осигурят на жените достъп на пазара на труда, така че те вече да не се налага да оцеляват по милостта и щедростта на мъжете.

Жените вече са самостоятелни и могат сами да избират как да живеят - и ако мъжете имат желанието да си изгорят бельото на площада, защото са неравнопоставени, надали ние ще ги спрем. Ако мъжете заявят, че жените са отчайващо умели в превземането на силните от морална гледна точка позиции, в това да карат мъжете да смятат, че са постъпили некоректно, вероятно бихме ги подкрепили. От мъжете това е разбираем стон на болка.

Феминизацията на политиката, образованието и труда

Да, донякъде е вярно, че жените започват да получават по-добри условия в обществото в сравнение с мъжете. Самата политика донякъде се е феминизирала. Правителствата вече говорят с женския език на загриженост, споделяне и честно разпределение; те се колебаят да се държат оскърбително, бързат да поднесат извинения - и като цяло с редки изключения се представят в толкова не-мачо позиция, че дори войските им се наричат "мироопазващи сили".

Истина е също така, че съдилищата по разводите показват силни предпочитания към майките са сметка на бащите - въпреки че във Великобритания правителството прави някои стъпки, за да преодолее това.

Жените се чувстват в правото си да говорят за мъжете по оскърбителен начин, който, ако ролите бяха обърнати, вероятно би предизвикал съдебни дела за провокиране на омраза по полов признак. Така че вероятно би било редно да важи едно правило: ако жените правят генерализиращи твърдения за мъжете, нека ролите да бъдат обърнати, и жените да усетят какво е да чуват подобни коментари.

Причините за мъжките проблеми обаче не са само във феминизма

Някои от аргументите на анти-феминистите не са напълно резонни. Мъжете умират по-млади в сравнение с жените, това е истина. Но женските екземпляри от всички животински видове живеят по-дълго от мъжките. Така е в природата, не е защото жените си присвояват предимства.

Мъжете пътуват по-дълго до работа и работят повече часове от жените - но те са по-вманиачени на тема статус от жените, и са склонни да пътуват по-далеч от дома, за да притежават този статус, а жените пък са склонни да работят почасово и наблизо - налага им се, заради децата.

Донякъде е истина и че мъжете е по-вероятно да бъдат съкратени - но не защото жените ги уволняват, а защото мъжете като цяло изглежда по-трудно се адаптират в към променящи се обстоятелства, а в сегашното време на икономически трудности въпросът опира преди всичко до адаптивност.





 

Най-четените