Бездетни – по свой избор

Докато треската за бебета обхваща приятелките им - и bumps and booties се превръщат в основна тема на разговорите, някои жени остават спокойни и дистанцирани.

Те изпитват изгарящо желание да се развиват в областта на графичния дизайн например. Да се омъжат за приятеля си от гимназията. Но деца? Не, благодаря.

Малко след като навършва 20 години, Кристен Босърт от Ню Джърси  казва на тогавашния си приятел право в очите, че няма никакъв интерес да става майка.

Като малка тя никога не е играла с кукли - предпочита рисуването. Харесва децата, но не може да си представи да роди дете.

Обича свободата на спонтанните пътувания по света - или спането в неделя, или да се развива като творец. 23 години по-късно, щастливо женената двойка не съжалява, че семейството им е само двучленно.

"Това е най-доброто решение, което съм взимала", казва Кристен.

Бездетните по свое желание се увеличават

От появата на контрола на раждаемостта все повече жени избират да нямат деца. Почти всяка пета американка сега изживява фертилната си възраст, без да роди, ръст от една на всеки десет през 70-те години, според скорошно изследване на института Pew. Процентът е нараснал за всички расови и етнически групи.

Основната причина, която жените сочат за нежеланието си да родят, е просто, че харесват живота си такъв, какъвто е, коментира Лора Скот, автор на "Двама е достатъчно: ръководство за двойката как да живее бездетна по собствен избор".

От 2004 до 2006 г. Скот провежда проучване между 121 избрани бездетни по свое желание жени. Сред водещите причини са цененето на свободата и независимостта и нежеланието да се поема отговорност.

А 74% казват, че "не са имали майчински/родителски инстинкт."

Тази нарастваща общност, която се самоопределя като "свободни от деца" (с акцент върху „свободни") или "бездетни по избор" (с акцент върху „избор") - поставя неустоим въпрос пред жените от двете страни на разделението за майчинството: защо някои изпитват изглеждащо вродено, почти първично желание да се възпроизведат, докато други са напълно лишени от него?

Културни и биологични фактори

Въпреки че знаем, че 1.9 милиона американски жени на възраст между 40 и 44 години са били бездетни през 2008 г., трудно е да се определи броят на свободните от деца, изтъква Скот. Просто повечето изследвания не правят разграничения между бездетност по собствено решение или по силата на обстоятелствата.

Но в скорошно проучване Кристин Парк, социолог в Уестминстърския колеж, установява, че бездетните по избор жени (и мъже) са по-образовани, по-вероятно е да са ангажирани в професионални занимания, по-вероятно живеят в градски региони, а също така са по-слабо религиозни и по-малко се придържат към традициите.

Изненадващо, като се има предвид колко фундаментален може да изглежда въпросът за продължаването на човешкия род, причините, поради които някои жени желаят деца, а други не, остават мъгляви.

Малцина учени всъщност са изучавали така нареченият биологичен стремеж към възпроизводство у жените, така че в научната литература не присъства универсално обяснение.

Някои го приписват на базово генетично разнообразие; някои жени харесват деца, някои не. Но при относително малко жени, попадащи в категорията "не харесвам", въпросът защо тези жени не се интересуват от това да имат деца, става дори още по-интересен.

Единствената последователна биологична теория е, че жените, които не искат да бъдат родители или имат високо ниво на тестостерон, или са били изложени на над средни нива на тестостерон преди раждането си.

Много учени вярват, че изглеждащият като биологичен стремеж, който някои жени изпитват, не се задейства толкова от биологични, колкото от културни фактори - съчетани с крайна граница на фертилността.

Не само че това да имаш деца е по-социално приемливо, казва еволюционният биолог Дейвид Бараш, автор на "Странни партньори в леглото: изненадващата връзка между секс, еволюция и моногамия", но за мнозина като цел в живота това представлява източник на щастие и принадлежност. По същия начин, по който е посещаването на колеж или стремежът към израстване в кариерата.

Липсата на интерес към децата

Еволюцията е дарила на жената желание за секс - и необходимите принадлежности, за да има дете. Оттам нататък се намесва свободната воля.

"Представях си тиктакаща бомба с часовников механизъм, настроена за някой случаен ден през моята 35-а година," пише в своята книга Лора Скот. "Възпламенителна смес от хормони и желание, които е взривят моето съществуване и ще подменят чипа в главата ми." Този ден така и не настъпва.

Една от по-интригуващите теории е, че за много от тези жени липсата на интерес към децата изглежда  е била налице много преди те да навлязат в 30-те си години - в някои случаи, дори преди да са напълно възприели концепцията за родителството.

Да вземем Елизабет Манъринг, която сега е на 48. На 6-годишна възраст тя вече е демонстрирала липса на желание към каквото и да е, свързано с деца. Тя не е изпитвала привличане към бебета или по-малки деца, и дори признава, че е леко отвратена от тях. И тя е отхвърляла куклите - "с изключение на Барби, която има лъскав живот с прекрасни дрехи, хубав приятел и е без деца". 

"С годините хората ме отхвърляха. Те ме гледаха разбиращо - често снизходително - и ми казваха, че ще променя мисленето си", казва тя. "Хора, които почти не ме познаваха (основно мъже), казваха, че от мен би се получила прекрасна майка."

Умишлена стерилизация

За тези "ранни изразители на отношение", отсъствието на деца почти не оставя усещането за какъвто и да е избор. Вместо това то е определяща - неизменна - част от тяхната личност.

Много от рано изразилите подобно отношение са толкова уверени в това си решение, че се стремят към стерилизация около 20-годишна възраст, но съобщават, че се сблъскват с отказ от лекарите, които се боят, че ще съжаляват по-късно за избора си.

"За щастие хапчетата за контрол на раждаемостта вършеха добра работа за мен - и моята възраст накрая убеди медицинските среди, че аз реално няма да си променя мнението", пише Манъринг за своя опит за стерилизация, който започва на 18-годишна възраст.

Въпреки увеличаващия се брой, жени с такъв избор все още се оплакват от усещане за стигма. Босърт казва, че често не казва на хората за своя отказ от раждане на деца, докато не ги опознае по-добре.

Нечувствителни приятели подхвърлят, че този избор е знак за незрялост, дори за егоизъм. На което "свободните от деца" често изтъкват, че по никакъв начин не е егоистично да решиш да не създадеш "миниатюрно аз", за да пренася твоите гени...