Дебатът, както обикновено, е колко бързо и колко усилено трябва да се интегрират членките на ЕС. И няма място, където разделението по този постоянен въпрос за бъдещето на Европа да е по-голямо, отколкото сред държавите-членки от Източна Европа.
Центърът на вниманието е върху това накъде новите лидери в Париж и в Берлин искат да водят ЕС в бъдещето му след Brexit, но в това време държавите от бившия Източен блок обмислят предложенията за по-строги условия за интеграция в еврозоната, за "Европа на много скорости" и за разширена Шенгенска зона.
Техните позиции са в открит конфликт, което лишава региона от шанс да отстоява единен фронт срещу Брюксел и подновения френско-германски съюз. И все пак вероятно тези държави ще усложнят нещата за ЕС.
България, Румъния и Хърватия активно настояват за по-голяма интеграция, включително Шенген, както и за евентуално членство в еврозоната.
Полша и Унгария, от друга страна, вече са в Шенген, но не изгарят от желание да се присъединяват към единната валута. Те се опасяват, че по-голямата интеграция ще даде още повече правомощия на Брюксел.
Чехия е някъде по средата, като обществеността там е скептична, но лидерите се стараят да гарантират, че вратата ще остане отворена за бъдеща интеграция. Членката на еврозоната Словакия междувременно няма проблеми с това клуб от членовете да се бори за по-голяма интеграция, като не вижда нищо лошо във визията за Европа на много скорости, отстоявана от френския президент Еманюел Макрон.
Ето как тези държави се разполагат като позиции за бъдещето на Европа.
Интеграционният клуб: България, Румъния, Хърватия
България, Румъния и Хърватия са си поставили за цел да влязат в Шенген и еврозоната, като се опасяват, че възпирането им от страна на другите европейски членки са политически действия за забавянето на допълнителната им интеграция в съюза.
Въпреки че членството в еврозоната остава в по-далечното бъдеще, и трите държави са заявили ясно ангажимент в крайна сметка да се присъединят към нея. През юни българският финансов министър Владислав Горанов декларира намерението на страната да се присъедини към механизма на обменните курсове (ERM-2), "чакалнята"на еврозоната, докато през септември Хърватия си постави срок през 2020 г. да се включи в този механизъм. Румъния обяви през август, че нейната амбиция е да приеме еврото през 2022.
"Някои страни-членки отдавна се движат с различна скорост," коментират от българското външно министерство. "Това, на което държим, е всички форми за разширено сътрудничество между страните-членки в различните области да имат включващ характер, и тези, които желаят, но още не са в състояние да се присъединят, да могат да получат помощ преди присъединяването."
Тези държави бяха насърчени от речта за състоянието на съюза на президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер миналия месец, който настоя, че членките от Източна Европа няма да бъдат оставени в "бавната лента". "Ако искаме еврото да обединява, а не да разделя нашия континент, то трябва да е нещо повече от валутата на избрана група държави," каза Юнкер. "Еврото е замислено като единна валута на целия Европейски съюз."
България и Румъния би трябвало да се присъединят към Шенген още сега, допълни той, а Хърватия трябва да го стори, когато е готова.
Интеграцията в еврозоната е популярна в тези три държави: според изследване на "Евробарометър" от април 2017, мнозинството от анкетираните в Румъния (64 процента), Хърватия (52 процента) и България (50 процента) подкрепят приемането на еврото.
ЕС е популярен и като институция: в Румъния 57% от анкетираните в проучване от май 2017 на "Евробарометър" казват, че вярват в ЕС, едно от най-високите нива в съюза.
Предложенията на Макрон за задълбочаване на интеграцията на еврозоната предизвикаха страхове в тези държави, че амбициите им за допълнителна интеграция ще бъдат попарени - и че достъпът им до структурните фондове на ЕС ще е ограничен в бъдеще.
"Бюджет на еврозоната е логична стъпка в опита за подобряване на смесицата от политики между единната парична политика и националните фискални политики," коментират от българското външно министерство. "Но по наше мнение този бюджет трябва да бъде ограничен до области и политики, които са специфични за еврозоната, без да се дублират местни политики, финансирани от бюджета на ЕС."
Скептиците: Полша и Унгария
Полша и Унгария, които са в открит сблъсък с Брюксел по въпроси като върховенството на закона и миграцията, официално се противопоставят на идеята за Европа на много скорости.
През септември полският президент Анджей Дуда предупреди, че ако се реализира, Европа на много скорости "в крайна сметка ще доведе до разпадане на Европейския съюз."
Същевременно Полша и Унгария нямат намерение да се присъединяват към еврозоната в близко бъдеще и възприемат някои идеи за по-голяма интеграция с видим скептицизъм.
"Еврозоната е идея за богати държави," коментира Ришард Чарнецки, депутат в Европейския парламент от полската управляваща партия "Право и справедливост". "Полша все още е сред седемте най-бедни държави в ЕС като БВП на глава от населението. Затова нямаме намерение да влизаме в еврозоната в обозримото бъдеще."
Унгарските власти са на сходни позиции. Въпреки че мнозинството от унгарските гласоподаватели, за разлика от поляците, подкрепят членството в еврозоната, управляващата партия "Фидес" - която има силен контрол над централната банка - предпочита да запази контрола над паричната политика.
"Присъединяването към еврото е договорно задължение, така че безспорно Унгария ще се присъедини," коментира евродепутатът от "Фидес". "Кога точно да стане това, е трудно да определим. Икономистите са на различни мнения по този въпрос."
За правителството на унгарския премиер Виктор Орбан, ЕС е форум за сътрудничество само по някои отделни въпроси.
"Унгарското правителство е на мнение, че интеграцията може и трябва да се случи, когато и където е полезна," казва Шьопфлин, като изтъква аспекти като отбрана и борба с тероризма. "Но то не подкрепя интеграция заради самата интеграция. Също така, и Унгария не е единствената на това мнение, правителството е притеснено от новите изключения в ЕС."
Чехите: Някъде по средата
Чешките гласоподаватели са крайно скептични по въпроса за интеграцията в ЕС: данни на "Евробарометър" от пролетта на 2017 показват, че само 29% от чехите подкрепят въвеждането на еврото, а само 30 процента имат доверие в ЕС.
Въпреки ниското одобрение към еврозоната, правителството в Прага - за разлика от тези във Варшава и Будапеща - публично се бори за роля в оформянето на бъдещето на еврозоната.
"Еврозоната трябва да остане максимално отворена и дебатът за допълнителното ѝ задълбочаване трябва да се запази във формата на EС-27," казва Алеш Хмелар, който е държавен секретар на Чехия по европейските въпроси.
"Трябва да се гарантира участието в дискусията на страни, които не са членки на еврозоната, и пълната прозрачност и отвореност на инициативите," коментира той, като допълва, че Прага предлага отварянето на еврогрупата за страни, които не са членки на еврозоната, например под формата на даване на статут на наблюдатели на държави като Чехия.
Чешките политици признават, че въпреки надеждата им един ден да се присъединят към еврозоната, вътрешнополитическите съображения правят интеграцията доста далечна перспектива.
"Политиците предпочитат предимно да се възползват от изгодите от ЕС и да се дистанцират от непопулярните елементи," казва Петр Йежек, чешки евродепутат от ANO 2011, движението зад Андрей Бабиш, основния претендент за премиер в националните избори на 20-21 октомври. Самият Йежек вярва, че Чехия трябва да се държи здраво за Запада и да влезе в еврозоната, но съпротивата на обществото срещу такава стъпка означава, че перспективите за това са "скромни."
Бабиш поддържаше твърдо евроскептична кампания, като се противопоставяше на членството в еврозоната.
Но докато Полша, Унгария, Чехия, България, Румъния и Хърватия обмислят как да реагират на дебатите за бъдещето на ЕС, една от техните съседки изобщо не се притеснява от перспективата за Европа на много скорости.
Еврозоната "не може да остане в сегашното си състояние, и е очевидно, че ако искаме еврото да остане наша валута, трябва да задълбочим връзката си," казва говорителят на словашкото външно министерство Петер Сушко. Словакия се присъедини към еврото през 2009 г.
"Защо да не пуснем да се движат по-бързо тези, които желаят? За Словакия решаващият принцип е, че всеки трябва да има правото да се движи по-бързо, без ограничения за броя или състава на участниците," коментира Сушко.
