Шпионски истории: Как красивата Адела Ривера си проправи път до сърцето на НАТО

Шпионската дейност винаги е разчитала на човешките чувства и емоции, за да бъде успешна. Алчността, омразата или пък лоялността винаги са имали важна роля в желанието на човек да се превърне в таен агент.

Но и не само те. Съществува един много специфичен вид шпионаж, който се възползва от може би най-базовата сред човешките потребности - сексът. Вероятно са безброй случаите, когато опортюнистични шпиони са използвали романтични или сексуални похвати за постигането на други цели.

Един от тези случаи много вероятно е и този на Олга Колобова, която е значително по-позната като Мария Адела Кухвелт Ривера.

Според разследване на международния журналистически екип Bellingcat, в продължение на години тя се е представяла с фалшива самоличност и е завързвала контакти с висши служители на НАТО в Италия.

Разследването е продължило 10 месеца и е проведено в сътрудничество с журналисти от La Repubblica в Италия и Der Spiegel от Германия. Според него жената се е представяла като родена в град Калао, Перу с родители немец и перуанка, но в действителност е била таен агент на служба в Главното разузнавателно управление (ГРУ) - военното разузнаване на Русия.

За период от около 10 години Ривера живее последователно в Малта, Париж и Рим. През 2012 г. се омъжва за руски гражданин с еквадорски произход, но бракът им бързо приключва. Около година по-късно съпругът на Адела умира от болест и така тя се премества да живее в Неапол.

Там отваря собствен лъскав бутик за бижута и луксозни артикули. Пред приятелите си твърди, че сама проектира бижутата, но всъщност те са купени от китайски търговци на едро, според Bellingcat. Впоследствие Адела разширява своя бутик, като го превръща в популярно място от светския живот на Неапол, където често се провеждат различни културни събития и изложби на бижута.

Красива и изключително комуникативна, за нея не е проблем бързо да стане популярна и да изгради много контакти, включително и с бившия главен редактор на британското издание на "Космополитан" Марсел Даржи Смит.

Става и секретар на местния клон на Lions Club International - американска неправителствена организация за различни социални дейности. Клонът в Неапол е установен от служител на НАТО и така Мария постига целта си да проникне в тези кръгове на хора с достъп до чувствителна военна информация. 

Според източниците на Bellingcat тя се сприятелява с поне няколко такива личности, включително и висши офицери от щаба на Съвместното командване на съюзническите сили в Неапол.

Един от тях даже разказва на разследващите, че е имал кратка романтична връзка с "Ривера".

Не е ясно дали тя някога е имала достъп до самата централа на НАТО там, но със сигурност е присъствала на много официални събития, организирани от Алианса.

Пред приятелите си жената разказва трогателна лична история как е пътувала до Москва заедно с перуанската си майка по време на Олимпиадата през 1980 г. Там е изоставена на приемно семейство, където израства, малтретирана от втория си баща руснак. Това е и причината да пожелае да напусне страната и да избяга в Западна Европа.

В крайна сметка реалността се оказва много различна. Мария не е никаква латиноамериканка, а е част от програма на ГРУ за обучение и внедряване на тайни агенти в чужбина.

Те са известни като "нелегалните имигранти", тъй като достигат до дестинациите си незаконно, приемат фалшиви самоличности и водят двоен живот в продължение на години и дори десетилетия.

Докато тайно изпълняват своите задачи от името на Кремъл, оперативните агенти под дълбоко прикритие са длъжни да градят кариери, да изграждат връзки и в някои случаи дори да създават семейства и да отглеждат деца.

Някои пътуват само за краткосрочни мисии и редовно сменят самоличността си, докато други като "Ривера" прекарват години в една и съща роля.

Тактиката е стара и се използва още от времето на Студената война. Традиционно контраразузнавателните агенции винаги са били изключително затруднени в разобличаването на подобни шпиони заради тяхното дълбоко прикритие и отлична подготовка, но в съвременния свят на биометрични данни, софтуер за разпознаване на лица и широки възможности за разследване, за Русия става все по-трудно да държи своите "нелегални" под радара.

Така например през юни нидерландските власти депортираха мъж, пристигнал в страната с бразилски паспорт на името на Виктор Мюлер Ферейра. Той е обвинен, че е руски агент с името Сергей Владимирович Черкасов, който според разследването е прекарал десетилетие в подготовка на самоличността си, за да проникне в международния наказателен съд в Хага.

Водещият в разследването на "Ривера" е българският журналист Христо Грозев. Той разказва в интервю, цитиран от "Гардиън", че за първи път е открил следите на потенциален "нелегален", когато е разглеждал изтекла база данни за преминавания на беларауската граница. Там журналистът търси номера на руски паспорти от серии, за който е известно, че са използвани от агенти на ГРУ.

Така открива някои съвпадения, а едно от тях се откроява особено много - Мария Адела Кухвелд Ривера.

Вглеждайки се по-внимателно в "Ривера", Грозев установява, че тя е ползвала няколко руски паспорта с номера в същата серия като този на агента, който вероятно е участвал в предполагаемото отравяне с новичок на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев.

На 15 септември 2018 г. "Ривера" си купува билет за директен полет от Неапол до Москва. Това се случва ден след като Bellingcat и руския разследващ сайт Insider публикуват обширен материал за агентите на ГРУ, които са участвали в отравянето на бившия разузнавач и британски шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия.

Двамата офицери са идентифицирани като Руслан Боширов и Александър Петров, като техните имена са разкрити именно заради номерата на паспортите им.

Според Грозев "Ривера" е била изтеглена от своите началници, веднага след като е станало ясно, че и други могат да бъдат разкрити по същия начин. Нейният номер на паспорт е идентичен не само с тези на Боширов и Петров, но и се различава само с една цифра от документа използван от човека, който ръководи операцията за отравяне Скрипал - Сергей Фьодоров.

Webcafe История

Шпионски истории: "Кmart има по-добра сигурност от американския флот"

Над 35 г. експертите не могат да оценят пълния размер на вредата, нанесена от шпионския кръг на Джо...

От пътуването си към Москва през 2018 г. няма данни човек с име Мария Адела Кухвелт Ривера да е стъпвал на територията на Италия. Тя просто изчезва за един ден, като единственото, което оставя след себе си е пост в социалните мрежи, който публикува два месеца по-късно.

В последната си публикация във Facebook профила си Adela Serein тя пише, че ще "разкрие истината" за това, че е болна от рак и е преминала през курс на химиотерапия. Най-вероятно трик, който да ѝ позволи да прекъсне контактите си, без да предизвиква съмнения заради внезапното си изчезване.

Въпреки това поне един човек е смятал, че историите на "Ривера" са съмнителни, докато тя се подвизава в Неапол. Полковник Шийла Брайън, която в онзи период е инспектор на американските военноморски сили в Европа и Африка, разказва за Bellingcat, че е призовала всички служители на НАТО, имали контакт с шпионина, да бъдат с ограничен достъп до класифицирана информация.

Коя обаче в крайна сметка наистина е Мария Адела Кухвелт Ривера?

Разследването на Bellingcat, базирано на съвпадения на снимков материал от различни бази данни и работа с отворени източници. недвусмислено води към родената през 1982 г. Олга Колобова. Нейният баща е пенсиониран началник на Военния факултет в Уралския университет в Екатеринбург, който се оказва и полковник от въоръжените сили, награждаван многократно за мисии в Ангола, Ирак и Сирия.

Оказва се, че красивата Колобова е поредното дете на високопоставени офицери в армията или разузнавателните служби, което попада в шпионския свят.

Webcafe История

Шпионски истории: Руската красавица, която така и не успя да стане шпионин

Днес обаче тя е хайлайф звезда в родината си