За повечето хора името Джон Уокър е по-скоро свързано с популярна марка уиски. В света на шпионажа обаче това име предизвиква единствено и само асоциации с думата предателство.
Джон Антъни Уокър в продължение на почти две десетилетия предава на Съветския съюз секретни документи, включително книги с кодове на военноморските сили и доклади за движението на флота.
Първоначално сам се сдобива с документите, докато е на активна служба, а впоследствие след пенсионирането си вербува близък приятел, брат и собствения си син, за да ръководи цял един шпионски кръг в продължение на 18 г.
В списание, публикувано от Военноморския институт на САЩ, авторът Джон Прадос описва Уокър като "най-известния военноморски шпионин". От своя страна длъжностните лица, свързани с разследването на групата в средата на 80-те години, предполагат, че тя е причинила почти катастрофални щети на националната сигурност, а до ден-днешен експертите все още не могат да оценят пълния размер на вредата, нанесена от шпионския кръг на Уокър.
Самият той е роден през 1937 г. в столицата Вашингтон. Като младеж се забърква в дребни неприятности със закона и когато е заловен му се предлага изборът между затвор и влизане в армията.
Той, естествено, избира втората възможност и през 1955 г. постъпва във военноморския флот. За осем години се издига от обикновен радист, през чин на старшина до главен старши офицер, докато служи последователно на няколко ядрени подводници. Може да се каже, че става експерт в комуникациите, чиито задачи са свързани с достъп до секретна информация и най-вече с криптирани съобщения относно движението на корабите от американския боен флот.
В този период се запознава и с бъдещата си съпруга, с която ще имат четири деца, а едно неуспешно бизнес начинание ще се превърне в основен мотив да започне да търси "алтернативни" източници на доходи.
Някъде в средата на 60-те прави опит да открие бар във Вирджиния, където е живее по това време. Инициатива обаче се оказва пълен провал, а Уокър затъва в дългове.
Така решава да си предложи услугите в посолството на Съветския съюз във Вашингтон.
Взима със себе си пакет секретна информация относно военната база в Норфолк и пътува няколко часа с кола до столицата. Влиза направо през главния вход на посолството в нещо, което ще се превърне в една от най-дълготрайните операции в съвременния шпионаж.
Сделката е следната: Уокър осигурява редовни пакети с информация, която оставя на различни места, като използва специално записващо устройство, заснемащо работата на криптографски машини.
В замяна шпионинът получава хонорари между 500 и 1000 долара седмично, с чиято помощ успява да изчисти дълговете си, да реинвестира в бара и да премести семейството си в богат квартал.
Смята се, че именно Уокър предава местоположението на американския разузнавателен кораб "Пуебло", който през 1968 г. е отвлечен от Северна Корея, провокирайки една от големите кризи на Студената война.
Според историка Кийт Мелтън тогава севернокорейците успяват да откраднат шифровъчна машина и да я изпратят в Москва. До този момент СССР са пресичали кодирани съобщения, но не са можели да ги разберат, въпреки книгите с кодове, предоставени от Уокър. С придобиването на машина обаче това се променя.
През 1971 г. Уокър става преподавател в тренировъчния център в Сан Диего, където се сприятелява с младия Джери Уитуърт и след няколко години го убеждава да започне да осигурява информация. Това става след пенсионирането на шпионина през 1976 г. Той се притеснява, че вече няма да може да продължи дейността си и така намира решение в Уитуърт, който по това време вече е старшина.
През следващите години Уокър успява да убеди своя брат също да се включи и прави опит да направи същото с най-младата си дъщеря, която също служи в армията. Плановете му за нея обаче се провалят, тъй като тя забременява и се уволнява от служба.
Повече късмет има със сина си Майкъл. Уокър започва да го подготвя, още докато момчето е в гимназията, като го поощрява да се запише във флота и го кара да му помага в работата му като частен детектив, която започва след пенсионирането си.
Когато Майкъл започва да шпионира, той е на служба в комуникационния център на подводните сили на Атлантическия флот с достъп до свръхсекретни технологии, като например системата за подводно наблюдение SOSUS, която проследява подводната акустика чрез мрежа на потопени хидрофони.
Именно чрез него Съветският съюз разбира, че американският флот е в състояние да проследи местоположението на техните подводници чрез кавитацията на витлата. В резултат е подобрен дизайна им, така че да се избегне проблема.
Все пак, както всичко друго, и това сътрудничество приключва. При това не в полза на Уокър.
Още през 1976 г. той се развежда с жена си, отчасти защото тя разбира с какво се занимава съпруга ѝ, отчасти, защото е системна алкохоличка. През следващите години той често води скандали с нея в опит да я накара да спре, тъй като се притеснява да не бъде издаден.
Дори на няколко пъти опитва да звънне на ФБР, но или затваря веднага телефона, или е просто твърде пияна, за да каже нещо смислено. В крайна сметка през 1984 г. успява да се свърже с властите и да им разкаже за шпионската дейност на бившия ѝ съпруг, без обаче да е наясно, че Майкъл също е замесен. После си признава, че не би го направила, ако е знаела за това.
Първоначално от ФБР не вярват на нейната история, смятайки, че е просто разказа на една ядосана и пияна бивша съпруга. Все пак те решават да разпитат и дъщерята Лаура, която потвърждава, че баща ѝ е опитал да я направи шпионин на КГБ.
През май 1985 г., без да знае, че е наблюдаван, Уокър пътува от Норфолк, за да остави поредния пакет с информация на предварително определено място в предградията на Мериленд във Вашингтон. Всъщност уговорката е нагласена от ФБР, чиито агенти го спипват на място.
Оттам нататък разкриването на останалите е въпрос на време. Всички са обвинени в предаване на държавни тайни. В замяна на намалена присъда за Майкъл, Джон Уокър се съгласява да се признае за виновен и да предостави подробен отчет на всичко, което е издал.
На въпрос как е успял да открадне толкова много класифицирана информация, Уокър отговаря простичко - "KMart има по-добра сигурност от флота"
Той получава доживотна присъда и умира в затвора през 2014 г. Синът му е осъден на 25 години затвор, а брат му е глобен с 250 000 долара глоба и също остава да лежи доживот.
Уитуърт, който отказва да се признае за виновен, настоявайки, че не е знаел, че откраднатите документи се предават на Съветския съюз, получава най-тежкото наказание - глоба от 410 000 долара и 365 години затвор.
Майкъл Уокър излиза от затвора през 2000 г.
