♫ Тъм-тъм-тъмтъм, тъм-тъм-тъмтъм... търъръъъъъм... ♫
Опитвам се да вкарам в главите ви мелодията на "Мисията невъзможна", този доказан earworm, за да ви съпровожда, докато си говорим за седмия филм от поредицата. Филм, от който всички създатели на високобюджетни блокбъстъри и n-та част на бърз и яростен франчайз могат да се учат.
С "Мисията невъзможна: Пълна разплата - част първа" Том Круз и режисьорът Кристофър Маккуори преподават най-важния урок - как се прави развлекателен летен филм, за който на излизане от киното да не съжаляваш, че си гледал.
Този позакъснял текст идва като напомняне за онези, които още не са посетили кината, да видят едно от екшън събитията на лятото. А и за да ви успокои, че това "част първа" в заглавието на филма не бива да ви плаши.
"Пълна разплата" поставя началото на най-мащабната история в поредицата до момента (изненадващо е как все още успяват да вдигнат залога след няколко ядрени заплахи...), която ще получи своята развръзка през 2024-та. Сценарият на Маккуори и Ерик Джендресен обаче заслужава похвала, тъй като "Част първа" не завършва с твърде отворен финал и неотговорени въпроси.
Простете за странното фентъзи сравнение, но като подход напомня на "Властелинът на пръстените" на Питър Джаксън с това, че персонажите са се придвижили от точка А до точка Б, има яснота кой на чия страна е и за какво се бори, но все още има нещо за вършене.
А и тук двигател на историята отново е не човек, а предмет, само че не пръстен, а ключ от две части, до който всички искат да се докопат, всеки с различна цел.
Тези лоши правителства
"Мисията невъзможна 7" закачливо започва с клише от шпионското кино - руска подводница, само че тук озарена от присъствието на Захари Бахаров сред екипажа. След бърза подводна игра на "тука има, тука няма, къде е торпедото?", на преден план излиза именно мистериозният ключ, в чието притежание може би се крие пътят към световна доминация от невиждан тип.
Избегнато е друго клише, иначе актуално в сегашния геополитически климат - руската подводница служи само за първоначална заблуда, тъй като филмът не се обляга на лесното "руснаците са лошите". Тук всички правителства са лошите, а единствените добри са супершпионинът Итън Хънт (Круз) и неговият екип от праведни изпълнители на невъзможни мисии.
Те не могат да бъдат покварени и изкушени от власт, може би единствени мислят логично и са готови да жертват животите си за идеята за всеобщото благо, което им печели подигравките на едно от взаимозаменяемите лица на правителствената власт.
Хънт отново е готов да се опълчи дори на собствените си командващи, защото вижданията му за това какво е редно се различават значително от техните интереси. И за пореден път е готов да заложи на карта съдбата на света, за да може в крайна сметка да се опита да го спаси.
Да, същото, с което сме свикнали, но поднесено по увлекателен начин, така че да не се ядосваш на твърде морално извисения за нашите покварени времена главен герой, а напротив - да му стискаш палци да успее.
Именно това как добри, лоши и не-е-много-ясно-какви-са персонажи се опитват да се докопат до двете половини на ключа е простичката основа на действието в тези над 2 часа. Всичко това е усложнено, на места може би прекалено, от редуване на бясно препускане и сложни схеми, напомнящи за шпионските корени на поредицата.
От телевизионен сериал на филм, от филм на филмов сериал
Понякога забравяме факта, че "Мисията невъзможна" започна пътя си като филм, базиран на едноименния телевизионен сериал от 60-те. Ето защо е любопитно, че в крайна сметка поредицата сама еволюира в нещо като сериал за голям екран, като всеки епизод е дълъг по над 2 часа и излиза през няколко години.
Натрупването на елементи се усеща особено силно в "Пълна разплата - част първа". Налице са екипът на Итън Хънт от последните три филма, второстепенни персонажи от "Разпад" (2018 г.), а се завръща и бившият шеф на супершпионина от първия филм - Юджийн Китридж (Хенри Черни).
Това, заедно с някои препратки към предходни събития, може да дойде в повече на зрителите, които не помнят лица, детайли или каквото и да е от предните ленти, а просто са отишли в киното за няколко приятни часа. От друга страна, дава усещането за една продължаваща и развиваща се история.
"Мисията невъзможна 7" се обляга сериозно на миналото на поредицата, но съумява и да е плашещо актуален.
Централна тема е опасността от разработването на изкуствен интелект, който да развие съзнание. Но докато "Терминатор" някога ни плашеше с открит конфликт с подобна технология, тук подходът е по-изтънчен, по-шпионски, ако щете, и носи на зрителя усещането, че героите се надпреварват с враг, който винаги ще бъде с няколко крачки пред тях.
Заради сценария вече ще гледам с доза недоверие към следващата ми комуникация с "асистента" ми в ChatGPT, така да се каже.
Силата на интересния злодей
Зрителите обаче са свикнали да мразят някой от плът и кръв и тук е едно от големите попадения на "Пълна разплата - част първа".
Филмът предлага наистина силен злодей в лицето на Гейбриъл (Есай Моралес). Сам по себе си призрак от спомените на Итън Хънт, той действа от сенките и вместо само да сее заплахи, успява да нанесе истински щети.
Още по-свежо е, че не е централен антагонист, а по-скоро фанатичен последовател на дигитален господар. Oтблъсква те с общочовешкото си предателство, но можеш и да разбереш основата на студената му логика, ако толкова ти се разсъждава върху действията на персонаж в екшън филм.
Хънт, характерно за него, не бяга от този демон от миналото си, а към него, но невинаги е достатъчно бърз. Жертвоготовността за приятелите му пак е застъпена като най-голямата слабост на героя на Том Круз, от която противниците му умело се възползват, но въпреки това героят не изневерява на принципите си.
А Гейбриъл, със студената си пресметливост и визия за предначертано бъдеще, се явява чудесен противовес на човеколюбивия и винаги вярващ, че може да промени нещо супершпионин.
По-малко CGI, моля
Една от гордостите на поредицата "Мисията невъзможна" са екшън сцените и каскадите, които Том Круз изпълнява сам. Тук акцентът не пада толкова върху тях, колкото до напрегнатите шпионски ситуации на безкрайно надцакване, но все пак присъстват.
Като вече легендарният скок от скала с мотор, за който вероятно знаете - самите ние сме писали два пъти по темата - че Круз наистина е изпълнил. Или преследване по улиците на Рим, което въпреки всички филмови гонитби, които сме гледали, успява да предложи няколко оригинални момента.
Или пък пропит с драма "танц със саби", който има потенциала да се превърне в една от най-запомнящите се сцени на целия франчайз. В това отношение Маккуори и Круз за пореден път демонстрират умението да създават качествен екранен екшън.
Макар Итън Хънт да извършва свръхчовешки подвизи, това не е нещо ново или неочаквано. По-скоро неприятно впечатление прави забележимата употреба на компютърни генерирани ефекти на места, което рязко контрастира с реално заснетите кадри.
Все повече предпочитам да гледам по-семпла, но наистина изпълнена каскада, отколкото поредния опит за рисувано на компютър зрелище, което не постига целта си просто защото изглежда изкуствено.
Но вероятно стремежът към надскачане на показваното досега в "Мисията невъзможна" си казва думата.
Следва продължение...
"Пълна разплата - част първа" е най-дългият филм от поредицата, цели 2 часа и 43 минути с надписите, но те сякаш не се усещат. Със сигурност можеше да бъде с една идея по-стегнат, но дори сега почти постоянно те държи под напрежение.
Най-важното е, че за пръв път от много време излизам от киното след толкова дълъг филм, без да чувствам грам умора. Вместо това бях доволен от добре прекараната киновечер и макар да не изгарям от нетърпение, с интерес ще видя края на историята догодина.
Той ще дойде с "Мисията невъзможна: Пълна разплата - част втора", чиято премиера е на 28 юни 2024 г. Дотогава е напълно възможна мисия да изгледаме отново всички филми и да оценим дълголетието на тези шпионски екшъни и еволюцията им от експериментална площадка за различни режисьори към винаги сполучливо лятно развлечение.
ПРИСЪДА ЗА "МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА: ПЪЛНА РАЗПЛАТА - ЧАСТ ПЪРВА":
