Елън Рипли е легенда.
Още преди Сара Конър да покаже "силната жена" в "Терминатор 2", героинята на Сигорни Уивър в "Пришълецът" (Alien, 1979 г.) прави малка революция, бидейки женски персонаж с централна роля в подобна продукция.
А всъщност планът е бил много различен - Рипли е бил мъж в оригиналния сценарий, в който хората на борда на космически кораб се сблъсква с непозната и смъртоносна заплаха.
"Но сценаристите решиха, че ще е много навременно да сложат жена като единствения оцелял. Никой не можеше да я предвиди", спомня си Уивър десетилетия по-късно.
И наистина, едва ли някой е очаквал Рипли да е толкова важна, защото в образа влиза 28-годишна театрална актриса, която за пръв път получава главна роля на голям екран. "Мис Никоя", както Уивър описва себе си от края на 70-те.
Но една успешна роля променя това и става основа за успешна кариера. Кариера, която разцъфва с участие в значим научнофантастичен филм, и достига до друг такъв в една нова епоха за жанра, когато Уивър отново работи със стария си познайник Джеймс Камерън в неговата поредица "Аватар".
"Никога не съм мислила, че ще бъда актриса", обаче признава Сигорни. Причината за това не е в друго, а в ръста ѝ.
Едва на 11 години вече е била висока 179 см. Извисявала се е над майка си и повечето си познати. "Чувствах се като гигантски паяк. Никога не съм имала увереността, че ще мога да играя", обяснява тя.
Майка ѝ - британка - дори си мечтаела, че един ден дъщеря ѝ ще се омъжи за принц Чарлз. "Той никога няма да избере мен! Аз съм американка", отвръщала Сигорни... която по-това време дори не се е казвала така. Всъщност е родена с името Сюзан. Сменя го на Сигорни, когато е на 13, като вдъхновение намира в романа "Великият Гетсби".
Завършва "Английски език" в университета и обмисля да стане учителка или журналист. Впоследствие обаче се захваща с театър, а приятелите ѝ започват да я наемат за пиесите си в Ню Йорк. Отнема ѝ две години да осъзнае, че е актриса и че всъщност може да си изкарва прехраната с тази професия, дори за изненада на собствените ѝ родители.
Когато обаче идва предложението за "Пришълецът", тя не иска да участва в него.
Явява се на среща с режисьора Ридли Скот с "най-високите токчета" изобщо (пиковият ръст на Уивър е малко над 180 см) и му заявява, че не харесва сценария. Когато обаче Скот ѝ показва дизайните за продукцията - като рисунки на извънземните яйца например, тя е впечатлена, защото нямат общо с никой друг филм, който е гледала.
Скот толкова държи тя да поеме ролята, че изгражда снимачна площадка специално за нейния тест пред камера. По думите ѝ се е борил тя да получи ролята, защото от студиото не искали неизвестна актриса. В крайна сметка решаващ фактор се оказват няколко непознати жени.
"Шефът на "Фокс" гледал тестовете ми пред камера в офиса си, обърнал се към секретарките си и казал: "Какво мислите? Харесвате ли я?". А те казали: "Харесваме я, мислим, че е страхотна". Те ми спечелиха ролята. Благодаря ви, дами!", казва Уивър.
И има защо. Ролята на Рипли не само отваря пред актрисата портите на Холивуд, но отвъд това повлиява на цялата киноиндустрия.
Седем години по-късно Уивър отново игра Рипли, този път в продължението "Пришълците" (1986 г.), написано и режисирано от Джеймс Камерън, а срещата между актриса и режисьор ще дава плодове дори десетилетия по-късно. Уивър си спомня в разговор с него пред "Асошиейтед прес" колко впечатлена е била от сценария и това, че Камерън знае повече за героинята ѝ от самата нея.
"Предефинирахме това що е сила", казва режисьорът за постигнатото от него и Уивър с "Пришълците". "Не ставаше дума само за физическото ритане на задници, но и за това да имаш емоционална сила. Не е да бъдеш силен и безстрашен, а за това какво правиш в лицето на страха. Този филм е затова."
За изпълнението си в "Пришълците" Уивър получава и своята първа номинация за "Оскар".
Влиза в ролята за още две продължения, а и до днес е асоциирана най-вече с нея. И няма как да бъде иначе - Рипли наистина променя концепцията за жената на екран. Тя вече не е беззащитна, нуждаеща се от спасяване, а притежава сила и може да е водещото лице на скъпа продукция.
През годините различни актриси са казвали, че това изпълнение ги е вдъхновило. Дженифър Лорънс посочва, че е базирала героинята си Катнис от "Игрите на глада" върху Рипли, а Шарлиз Теронз смята работата на Уивър за вдъхновение за ролята си в "Атомна блондинка".
"Поласкана съм, когато актриси казват за Рипли, че е била важна за тях. Мисля си, че беше наистина свежа идея по онова време да имаш жена като героя", казва пред EW.
Десетилетия, след като става лице на този научнофантастичен франчайз, Уивър намира място в друг такъв. Получава роля в "Аватар" (2009 г.) - амбициозния проект на режисьора на "Пришълците" Джеймс Камерън.
Филмът, разглеждащ връзката между човечество и извънземни от много по-различен ъгъл, се превърна в най-доходоносната продукция в историята на киното и стои в основата на 3D революцията в Холивуд.
И макар героинята ѝ да умира в оригиналния филм, Камерън намира задача за Уивър и в планираните продължения. След завръщането на "Аватар" в кината през есента на 2022 г., продължението - "Аватар 2: Пътят на водата", идва през декември същата година, а на хоризонта са още три филма.
Да играе в подобен филм е предизвикателство за Уивър, която вече е над 70-годишна. Заедно с по-младите си колеги тя трябва да изпълнява множество упражнения, с които да задоволи изискванията на взискателния режисьор.
С помощта на инструктора Кърк Крак, който тренира и морски тюлени, успява да постигне впечатляващо много за възрастта си. Включително да задържи дъха си шест и половина минути.
"Харесва ми да работя с млади хора, защото научавам толкова много от тях. И ми харесва да правя нещата по моя начин. Винаги съм навреме. Важно е за по-възрастните актьори да покажат, че винаги са подготвени. А и получавам чудесни роли", казва актрисата за сегашния етап на кариерата си.
"Никога не съм била мацето или красивото инженю или любовния интерес [на главния герой], защото бях твърде висока. Така че винаги съм играла интересни хора и това продължава. Не е като изведнъж да ми се налага да осъзная коя съм."
