"Помни, помни 5 ноември..."
Дрезгавият глас на Хюго Уивинг (агент Смит от "Матрицата") звучи живо и ни кара да настръхваме, макар че лицето му е покрито с ухилената маска на заговорника Гай Фокс. Той е V - бунтовник, изваден от едноименната графична новела на Алън Мур и надграден до пълнокръвен герой.
За надграждането са отговорни Уашовски, тогава още братя, все още силно разтърсени от 11 септември и дилемата кое е по-ценно - сигурността или свободата.
Само че докато "Матрицата" е изпъстрена с алегории, "V като Вендета" е изпълнен с цитати и истории с ясно и категорично послание.
Годината е незнайна, мястото е Великобритания, попаднала под тиранична диктатура след световна война. Лондон е такъв, какъвто никога не бихме желали да го видим, а паралелите с ангсоца от "1984" са съвсем умишлени, чак до пропагандните плакати с лозунги, разлепени навсякъде.
Той е V - оцелял след нечовешки експерименти, твърдо решен да отмъсти на всеки, пряко или непряко отговорен за съдбата му. Тя е Иви (игра на звуци около V) - невинна, покорна, без ясно изразено мнение за дистопията, в която живее.
Сценарият на Уашовски ги сблъсква челно и сладката Иви преминава през своята инициация, за да прогледне за ада на диктатурата. Натали Портман е брилянтна от-до и се раздава дотолкова, че да бъде обръсната пред камерите.
Приключението на Иви (Портман) не е само нейно - тя ни прекарва през света, който е загубен след настъпването на антиутопията. Свят на шарени хора с различен цвят на кожата или сексуалност, брутално наказани за това.
Хюго Уивинг надява маската на V, който в крайна сметка на 5 ноември реализира както своето гениално отмъщение, така и успява да пробуди хората за случващото се.
Най-голямото притеснение на Уашовски и на режисьора Джеймс Мактиг е как Уивинг ще придаде живот на персонажа си, след като е с маска буквално във всеки един кадър.
Опасенията им се оказват напълно излишни, защото гласът на актьора е достатъчно убедителен и почти всяка негова реплика може да бъде изведена като сентенция.
Любопитен е изборът на актьор за ролята на диктатора Сътлър - британецът Джон Хърт. Тук той е в ролята на сатрапа, а през 1984 г. е в образа на жертвата - в екранизацията по "1984" на Оруел.
А, както казах, паралелите с романа на Оруел са в изобилие.
По тази причина, а и не само, "V като Вендета" заслужава повече от едно гледане. Аз лично не мога да преброя пътите, в които си го пускам и откривам нови и нови детайли и послания. Филмът е рядко явление, изпипано както откъм сценарий, така и откъм реализация и то без бомбастични специални ефекти.
Не на последно място, "V като Вендета" носи прекалено мощни послания, за да не си го припомним.
"Хората не трябва да се страхуват от своето правителство. Правителството трябва да се страхува от хората", е само едно от тях. Целият сюжет е едновременно съвършено измислен, но и изглежда болезнено реален и достоверен.
Филмът показва колко лесно могат да се объркат нещата и да предпочетем илюзорна сигурност пред свободата.
А оттам нататък диктатурата с лекота започва да ражда своите чудовища. Без да имат нещо поразително общо, моменти от "V като Вендета" спокойно се откриват в близкото минало на Източния блок и в настоящето на държави като Северна Корея, Венецуела, Русия и Беларус с техните несменяеми лидери.
Затова ако се чудите какво да гледате в мрачните есенни вечери, което да ви замисли и стегне за гърлото, спокойно пускайте "V като Вендета".
Нашата оценка за "V като Вендета": 5 от 5 кафенца
Филмът е наличен за стриймване в Netflix.
