С Мартин Стоянов от Loud Concerts имаме уговорка да говорим само за бизнес. Времената за музикалния бранш са тежки, но интересни - или, ако предпочитате, обратното - и искаме да чуем хората, които си вадят хляба в този бранш, какво имат да кажат по въпроса.
Сигурно затова започваме първо с онова знаменателно събитие миналата есен, когато в София имаше пет различни концерта на чужди изпълнители в една вечер. И само един от тях беше разочароващо слабо посетен - този на Public Enemy. Успехът на останалите е приятна изненада, но защо точно този например не успя? Рекламата, мястото, организаторите, друго?
Мартин: Може би публиката. Хип хоп публиката е особена, непредвидима. Идват Метъд Мен и Редмен - 4000 човека. Идват Public Enemy - 400 човека. Ако рекламата ти не е добра и особено ако не е таргетирана точно към хората, които посещават такива концерти, тогава и много реклама да е, пак не се получава.
Може да изкараш 20 000 постера на улиците и 200 билборда и пак да не стане. И ние сме имали такъв опит в миналото. Просто не винаги можеш да прецениш какви канали за реклама да използваш. Хайде, при нас рокът е по-лесен за таргетиране. Знаем, че тази държава е рок държава и се знае къде се рекламира.
Радиостанциите и рока
По някое време бяхме останали без рок радиостанции. Имаше и сигурно 30 рок клуба преди 10-12 години и после всичко изчезна. Сега има няколко станции, но сякаш се справят по-добре икономически, отколкото програмно. Гледам статистики и се чудя. Не може ефирът да бълва 60% Metallica, тук-там Megadeth, 20% AC/DC, 3% Алис Купър, 15% Iron Maiden, Deep Purple, Scorpions - това не е рок музиката в момента. Има добри нови рок банди по света в момента, но много малко се въртят, пускат ги в 1-2 предавания. Кой върти Avenged Sevenfold у нас примерно? Z-Rock са ги врътнали 1-2 пъти. Кой пуска Tool? А колко още други яки банди има, които не се пускат... Ефирът ни е олдскуул.
Слушателите
Радиостанциите обаче не са виновни, те таргетират хората според музиката, която те слушат. Пускат Deep Purple, защото всеки рокаджия в България слуша Deep Purple. Всеки металист слуша Metallica и AC/DC. И те пускат тази музика, за да имат слушатели и да привличат рекламодатели.
Но за да се развиват, им трябва друга музика. Това слушаше моето поколение, аз съм към 40-те. Малките вече слушат съвсем друга музика. На 20-25 годишните им кажи Godsmack - и ще полудеят. Korn - това им говори нещо. Питай ги обаче кой знае за Роб Зомби - 2000 души в цяла България.
Всеки път ни питат: „Абе, няма ли да почнете да правите концерти на нови банди"? Но като си промоутър, не можеш да правиш нови банди, защото си обречен на финансов крах.
Медиите не са проблем, те винаги ще те подкрепят, ако имаш добри контакти с тях. Но проблемът е колко билети ще продадеш. Хората не я познават тази музика. И не говорим само за метъла, така е масово и в алтърнатива, и къде ли още не.
А в джаза?! Има такива имена - ето от 4 месеца ме натискат да правя Касандра Уилсън. Ама ще идат 300 билета, айде 500, те не те оправят при хонорарите, които тя иска.
Новата зала в София
Залата е направена така, че да поеме много големи концерти. За нашите условия тя е голям лукс. Не може да се издържа единствено от спортни прояви и е добре пресметната и правена да може да поема и концерти. От това, което сме видели като проекти и чертежи, залата наистина е добра. Отговаря на европейските стандарти отвсякъде. И от 1 август вече ще е готова.
Мислим да планираме неща там, но на който ще е първи, ще му е много трудно. Докато научиш персонала там да работи по американските или германските стандарти, ще е много трудно. Персоналът на залите е много голям проблем в България. А в тази зала ще влизат изпълнители на много високо ниво - не можеш тук да пускаш Майкъл Болтън или Кени Джи. Тук е за Бионсе, Ерик Клептън, Шаде, Стинг, Елтън Джон - само първа класа, сериозни имена, които могат да напълнят 10-15 000 души. Иначе ще е нерентабилно.
А и билетите няма да са евтини. Защото хонорарите на тези хора са космически - поне за нашите условия. Така че за нас тази зала не е голяма новина.
Рискът
И рискът при такъв тип концерти е много голям. Нашият бизнес е най-рисковият, който мога да си представя. Има фирми в България, които могат да си го позволят, защото те имат подкрепата на чуждестранни конгломерати и не им се налага да плащат пълния хонорар. Иначе ако имаме шанс - правилното име, с правилния хонорар, за който сме направили правилния разчет - ние също бихме рискували.
Предварителните продажби на билети
Предварителните продажби в България са слаби, не като по света, където концерти се разпродават за минути. Но ако ги няма, то едно 45% от нашите промоутъри не биха съществували изобщо.
При нас напоследък вършат добра работа. Последните ни пет концерта имаха много сериозен предварителен резултат. На Helloween двата бяха разпродадени докрай, Vaya Con Dios - също, сега Ману Чао отива пак нататък. Та не разчитаме на продажби в последния ден. Случвало се е обаче - 500 преди концерта, а накрая излизат 3000 продадени общо. Публиката се учи, но не е това, което може да бъде. Просто имаше много лоши примери в миналото - хората купуват билет, после концерт няма.
Специализацията
Ако искаш да си сериозен промоутър и само с това да си изкарваш парите, не можеш да се специализираш в един стил или жанр. Ако можехме да избираме, сигурно щяхме да сме само метъл. Но да се ограничиш само до една аудитория, това в България не можем да си го позволим. Затова правим и Vaya Con Dios, и Buena Vista, метъл, най-различни неща.
Локални особености
Пък и българският фен е странен. Оня ден Epica събраха 800 човека в София! Това е три пъти повече, отколкото биха дошли на тях където и да е другаде на Балканите. Казваш - ама те са популярни у нас. Е, ние миналата година като ги доведохме в Каварна, концертът беше много слабо посетен. Тогава още не са били популярни, така ли? Явно има значение кога и къде... Покупателната способност е в София, никъде другаде, ако говорим за България.
Спонсорите
(При този въпрос Мартин първо искрено се разсмива, после казва „Ох!", а после дъъълго и страдалческо „Ооооооооооох!!!". Мъка, мъка...)
Положението е коренно различно отпреди 4 години. Спонсорите преди имаха пари, имаха бюджети и даваха пари за музикални прояви, и то не една и две фирми. При това даваха много (за нашите стандарти) пари - мобилните оператори, бирите, безалкохолни напитки, понякога банки... В момента всички са в нокаут. Мобилните оператори се изтеглиха напълно. Бирите бяха активни миналата година, тази обаче не са.
Конкуренцията
Въпреки това има повече концерти отвсякога. Не мога да си го обясня. От една страна има авантюристи, които идват в този бранш и мислят, че с един удар ще направят богатство. През 2006-2007-а имаше такъв скок на нови промоутъри и затихна, защото си счупиха главите финансово и изчезнаха.
Сега има втора вълна от такива, която е много по-сериозна, много по-активна. Не знам кой стои зад тях, но има концерти, които дори цялата зала да се продаде, промоутърът е вътре, като знаем какви цени е платил - това говори за пълен непрофесионализъм. Те пречат на хората, които се опитват да работят рационално в тази сфера. А пък надцакването непременно да направиш еди-коя си група вреди още повече. То вдига цените за всички. Ние сме едни от малкото, които умеят и успяват да казват „не".
Артистите и емоцията
Артистите са различни. Има някои, които много се пазят, но дават всичко от себе си на сцената. Примерно Ричард Маркс беше така - няма такъв концерт и такава емоция.
Има други, примерно металисти, които нe знаеш дали преди 5 дена не са се напили зверски, заспали някъде и после настинали така, че не могат да свирят. Финландците Korpiklaani например пиха и спаха на сцената, под сцената и около сцената. Е как ще са в кондиция за следващия си концерт? Няма да са.
Или Iron Maiden на стадион „Локомотив" - излязоха, изсвириха си парчетата като една машина, абсолютно бездушно, без грам емоция, хората викат „още", те станаха и се прибраха.
И на нас ни се е случвало. Последният WASP беше такъв - Блеки Лоулес излезе и като математика: прас-прас-прас час и 28 минути и довиждане! И хората с право почнаха да псуват и казват: „Пич, миналият път не беше така - свири 2 часа и се разкърти, а тоя път си спести емоцията!".
Ние купуваме продукта, а какво ще реализира този продукт на пазара, си зависи единствено от него. Ние каквото можем, ще направим да го промотираме, това ни е точно работата, но всичко друго зависи от него. Дали сме религиозни в този смисъл? (смее се) Зависи... Имало е случаи и когато сме се молили, при това много сме се молили. А има групи, които си познават публиката и много работят за нея. Една такава са Helloween - колкото и пъти да дойдат, все ще пълнят залата. Те знаят как да работят с публиката на място.
Кризата
Кризата тепърва започва при нас. Миналата година всеки купуваше билети, докато тази година това не се случва. Нека всички други организатори на концерти да ме опровергаят - дано! - но аз очаквам много сериозен спад в продажбите на билети. Много събития, много голямо разнообразие, различни политики - и доста от тях никак не ми се струват адекватни.
Погледнете един юни месец - не можеш да отидеш едновременно на Mr. Big и Cinderella, Стинг, Джо Кокър, Roxette, Sonisphere... От 28 май до 8 юли има толкова концерти, че ти трябват между 800 и 1200 лв. само за билети! Българинът не може да си го позволи това. Трябва да храниш и семейство, ако си семеен, пък и да не си, всеки си има бюджет. И за съжаление и ние сме в кюпа с Mr. Big и Cinderella. Нашият риск е най-малък, сравнен с другите, но това е голяма глупост по принцип.
Колегите в бранша
Ние, промоутърите трябва да започнем да се учим един от друг. Да се пазим един друг, защото иначе ще се самоубием един друг без да искаме. Например на Мартин от „Строежа", който е много готин, му звъннах преди няколко месеца и му казах: „Може да имаш проблем с Public Enemy, понеже аз съм с WASP в същия ден и нямам как да ги откажа". Но понякога наистина няма как да откажеш.
По-големият проблем обаче все пак е комуникацията. И това, че има много его-та. Ние никога няма да сме приятели, разбира се, ние сме конкуренти. И такова сдружение, при което да си разделим календара и да не си пречим, няма как да стане. Никъде в Европа не е станало, и тук няма да стане. За съжаление. А иначе всички губят, включително публиката.
Българските изпълнители
Аз съм тръгнал с български изпълнител - с едно турне на Стефан Вълдобрев през 2000-а. И оттогава повече не искам да работя с БГ изпълнители. Не искам да обиждам Стефан, той е готин. Но българските изпълнители все още не са разбрали основни правила в този бизнес, които са измислени от хората на запад още преди 50-100 години.
Имаш агент, мениджър и PR. Ти ги избираш и наемаш. Агентът ти урежда участията, публицистът - рекламата, а мениджърът следи и двамата и за това прибира най-много. Но човекът, който решава кариерата и развитието на даден изпълнител, е мениджърът. В България това го няма. Мнозина са го пробвали, но не провървя.
Защото клуб Х вдига телефона и казва: „Пепи, ела да свириш довечера - 300 лв.". И Пепи казва: „Дадено!", отива да свири, мениджърът не знае и накрая Пепи отива при мениджъра и казва: „Как вървят финансово нещата?". Ами не вървят! Защото мениджърът или агентът му щяха да продадат Пепи не за 300, а за 800 лв. А Пепи гледа да си ги вземе така, може да са 300, ама са си негови и са чисти, защо трябва сега да отделя процент и за мениджъра? А ако агентът или мениджърът го бяха продали за 800 лв. - да, те щяха да му вземат примерно 200 лв., но Пепи пак щеше да вземе 600, двойно повече от сега!
Така е по света. А в България Пепи си е и мениджър, и PR, и агент, всичко сам. Затова и толкова постига.
Примерът
Защо например чалгата успява? Защото целият им процес е затворен - има си PR, мениджмънт, агентство и всичко работи в синхрон, нищо не излиза навън. Който излиза навън - чао, оправяй се тогава сам. Виждате ли какво ядро е направил там този човек? Това, ако го бяха направили поп и рок изпълнителите, и ако следваха тези правила, те също щяха да правят пари - сериозни, хубави пари, с които да се издържат, а не да мрънкат.
Музикалният бизнес в България
Извън чалгата? Според мен няма такъв. Излизат много малко стойностни неща като продукти. Последното, което харесах, например беше триото на Графа, Орлин и Любо. Парчето е много стойностно, клипът е чудесен, ето това е добър продукт. Те са стойностни хора, нормално е че се събират. Ето около нещо такова може да има бизнес.
Какво само го плюят Графа - той какво нещо погрешно е направил през последните 15 години? Свири нон стоп, записва нон стоп, прави песни и за други, работи! Какви пари прави и какъв бизнес е, това той си го знае. Но работи! Покажете ми кой в поп музиката е направил по-добра кариера от него.
Издателите и продуцентите
Лейбълите са голям проблем. Те са много важни като инвеститори, но инвестициите като за България са много сериозни. Едни 100 000 лв. са много пари. И като не можеш да ги избиеш от продажби на дискове - това и на Запад вече не съществува, камо ли тук, - като не можеш да ги избиеш от сериозни хонорари от концерти, тогава от какво? От авторски права? Не става.
Концертите са новият музикален бизнес
В световния бизнес цялата тежест се измести към промоутърите. Напоследък рекърд лейбъли купуват промоутърски фирми - за да имат приходи и да контролират всичко. Това е - бизнесът на рекърд лейбълите приключи.
Ако днес имаш пари и искаш да си в бизнеса, стани промоутър. Защото всички музиканти искат да свирят, те няма откъде другаде да изкарат пари. Затова и хонорарите им се вдигнаха и отидоха в космоса. Нещата са напълно променени в сравнение с преди 10 години, когато аз например започвах.
Моята ниша
Бизнесът с евтини изпълнители... да, може и да успееш, но еднократно. Там хубавото обаче е, че рискът е малък, но пък лошото е, че и печалбата е малка. Докато в голямата игра - инвестираш огромни пари, може добре да спечелиш, но пък загубиш ли...
Аз не мога да си позволя да правя големите групи, не съм финансова институция, че да си позволя риск от 500 000 евро например. Ако опитам, проваля ли се дори само веднъж, на другия ден вече сигурно ще ми се налага да продавам билети на черно, за да се издържам.
Затова всеки си гледа според чергата. Моята черга няма как да се разпростре да направя например пет големи концерта годишно. Но от опита си съм научил, че ако регулярно правиш ивенти и добре си калкулираш нещата, можеш да се поддържаш добре и със среден тип събития.
Продуките на новото време
Хората в бранша отдавна са го измислили. Концертът е нещо еднократно. По-лесно се продава уникалността на един концерт на живо, отколкото да продадеш един диск на същия артист от рафтовете на „Шел" или „OMV".
И иновациите са пак в тази сфера, затова и промоутърите са толкова важни. Да запишеш концерт в 3D - това пак е концерт, да запишеш концерта на диск или DVD и да му го продадеш на клиента на изхода - това пак е продукт, мърчъндайзинг от ивента, състоял се на живо. Това е в основата на този бум в промоутърския бизнес в момента - че той продава емоция за два часа, които никой друг по никакъв друг начин не може да продаде, дори с ТВ или по интернет.
Тотален мърчъндайзинг - от презерватива, шапката, перцето... всичко, което може да се продава, всичко! Това е бизнесът в момента и никой друг не може да го направи, дори рекърд лейбълът. CD-то не носи тази емоция, то е за колата. И с iPod-а е същото. Само концертът може да акумулира такава емозция. Затова и аз не виждам скоро да се появи друг нов канал, който да продава емоции, в музикалния бизнес.
