Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Morcheeba – пътят на марихуаната

Историята на групата започва в средата на 90-те, когато братята Годфри случайно се запознават със Скай Едуардс - тъмнокожа лондончанка с кадифен глас
Историята на групата започва в средата на 90-те, когато братята Годфри случайно се запознават със Скай Едуардс - тъмнокожа лондончанка с кадифен глас

Една вечер в таксито с приятелка слушахме "Rome Wasn't Built In A Day" и се хванахме на бас дали вокалистката на Morcheeba е бяла или черна. Да си призная, изгубих, но хич не беше честно, защото в любимата ми песен действително пее бяла. Но какво да се прави, като братята Пол и Рос Годфри, основателите на проекта, не спират да експериментират?

Историята на групата започва в средата на 90-те, когато братята случайно се запознават със Скай Едуардс - тъмнокожа лондончанка с кадифен глас. Пол е DJ, а Рос свири на различни инструменти. Обичат да пушат, да пият и да се веселят - такива работи. И, разбира се, да правят страхотна музика, макар че до ден-днешен се учудват как хората по цял свят знаят кои са. „Е, освен таксиметровите шофьори", пояснява Пол, „те май хич не слушат музика".

Двамата братя се харесват със Скай и поемат по „пътя на марихуаната" - Morcheeba. Защо са избрали това име ли? «Ами защото много пушим, вие как мислите», невъзмутимо отговаря Пол на пресконференция в Русия.

Дебютният им албум „Who Can You Trust?" излиза през 1996 г. и е чист трип-хоп, което не може да се каже за последвалите го през 2000 и 2002 г. „Big Calm" и " Fragments of Freedom". Двата последващи по-скоро залитат към поп, но пък им донасят световна слава и милионни продажби. Песни като "The Sea" и "Rome Wasn't Built In A Day" стават невероятни хитове и музикалните медии не спират да ги въртят. По-късно братята Годфри дори се дразнят от този успех, тъй като ги вкарвал в стил „музика за кафенета".

Четвъртият им албум "Charango" излиза през 2002 г. и също дава няколко сингъла: "Otherwise", "Way Beyond" и "Undress Me Now"(„Съблечи ме веднага") (последният обаче е отменен, въпреки заснетия скъп клип).

От същия албум е и веселото "Women Lose Weight" („Жени, отслабвайте"), в което се разказва за мъж, убил жена си, защото станала непоносимо дебела; взел си любовница, която пък му стъжнила живота и си дал сметка, че е сбъркал. Автор и изпълнител на текста е Слик Рик, а гост-вокалисти в албума са и друг рапър - Пейс Вон, както и Кърт Уогнър от Lambchop. Липсата на Скай Едуардс в няколко от парчетата става постоянна - през 2003 г. Пол и Рос се разделят с нея, като изтъкват музикални и някои лични различия. Тя започва солова кариера, а те - да ескпериментират.

Първият им албум без тъмнокожата перла излиза през 2005 г. и се казва «The Antidote». За вокалистка са избрали Дейзи Марти, която преди това е била част от формацията Noonday Underground. Албумът поема в нова посока, тъй като е вдъхновен донякъде от фолк музиката от 60-те.

Дейзи обаче не се задържа дълго - по време на едно турне между нея и братята Годфри възниква конфликт. Тя ги обвинява, че «опипвали гърдите й», съди ги за нападение, тормоз, нарушение на договора и клевета. На нейно място идва Джоди Стърнбърг, която обаче също не остава много - изглежда са я използвали само за да завършат турнето, защото я отпращат веднага след това.

След няколкогодишна пауза, Morcheeba издават шестия си студиен албум - "Dive Deep" - през февруари 2008 г. Той е посветен на опазването на моретата и океаните. В него Рос и Пол наблягат на ролята си на продуценти и създават няколко инструментални парчета, а текстовете и вокалите са дело само на гост-изпълнители, които братята намират чрез MySpace. Блус певецът и китарист Брадли Бърджис и французойката Манда са водещи изпълнители на Morcheeba на турнето им през 2008 г.

Седем май наистина е щастливото число на Morcheeba - 7 години след като се раздели със Скай, групата отново се събра в оригинален състав и на 7 юни издаде седмия си студиен албум "Blood Like Lemonade" („Кръв като лимонада"). Намерили се случайно - срещнали се, напили се и решили, че трябва пак да творят заедно. „Така го правим ние - по британски", смее се Скай, „с напиване и бой".

Албумът е кръстен на една от песните - „Много е забавна", разказва Пол, „убиват съпругата на един мъж и той така се вбесява, че започва да убива хора наред и да пие кръвта им. Не че е вампир или нещо - просто полудява". Основни теми в албума са насилието и убийствата. „Не зная защо, просто стават яки парчета", твърди Пол.

Буквално дни след премиерата култовите британци идват да представят албума и у нас - ще ги гледаме в последната вечер на фестивала „Парк Лайв". Така че доскоро - ще се видим на седмия ден от седмицата, на пътя на марихуаната!

 

Най-четените