Така е дори в света на великите музиканти - понякога просто не случват на певец. Или певците не случват на група.
От която и гледна точка да бъде погледнат въпросът, смяната на водещия вокалист е нещо съвсем обичайно в рок и метъл историята. Често на групите им се случва повече от веднъж, а това си е огромно изпитание за всеки състав, независимо колко е успешен.
Когато загубиш своя фронтмен, най-често губиш лицето на групата и най-разпознаваемия елемент от нея, музикално и визуално.
Когато певецът си тръгне, това маркира край на цял един етап от развитието на групата. А да намериш заместник, който отговаря на музикалния стил и притежава нужната харизма и гласови данни, понякога изглежда почти невъзможно.
Някои от най-значимите групи в историята са успявали да се справят с изпитанието, и то на няколко пъти. И не просто са продължавали съществуването си, но са оставали по музикалните върхове след преминаването през трима и повече водещи вокалисти.
Примерите са достатъчно показателни.
Stone Temple Pilots
Американците са сред най-значимите явления в алтърнатив рока през 90-те и голяма заслуга за това имаше фронтменът Скот Уейланд.
С мощен, дрезгав, но и чувствителен глас, той беше идеален за песните на Stone Temple Pilots, пълни с дълбоко лични признания и социални коментари.
Уейланд обаче беше уволнен през 2013 г. и много фенове се питаха дали изобщо е възможно да се намери подходящ заместник.
Неподражаемият Честън Бенингтън от Linkin Park се включи много силно и краткосвирещият албум High Rise доказа колко класа има групата с Честър начело.
За съжаление, периодът с Бенингтън не продължи дълго и той се оттегли, за да се фокусира върху Linkin Park.
Оттам нататък Stone Temple Pilots се спряха на по-мекия глас на Джеф Гът и с него записаха осмия си студиен албум Perdida.
Helloween
Периодите с Кай Хансен, Михаел Киске и Анди Дерис на лийд вокали на моменти се преплитат - но всеки от тях по забележителен начин е успявал да изпълни ролята на фронтмен на германската пауър метъл група.
Хансен доминира в дебютния албум Walls of Jericho, но после отстъпва крачка назад, за да се концентрира върху китарата и оставя по-динамичния Киске да поеме ролята му.
Киске обаче се разделя с Helloween в края на 1993 г., за да бъде наследен от не по-малко впечатляващия Дерис.
В последните години настъпи мащабно обединение, което събра вокалистите от трите ери на групата и те поделиха вокалите в излезлия през миналата година албум Helloween.
Rainbow
Рони Джеймс Дио беше единствен по рода си изпълнител и първите три албума на Rainbow са белязани от неговите невероятни вокали.
Откакто той напуска групата през 1979 г., наследниците му са няколко и всички те заслужават внимание - включително и добре познатият у нас Рони Ромеро, който представи България на Евровизия с Intelligent Music Project.
Но най-емблематични са двамата вокалисти, включили се след периода с Дио - първо Греъм Бонет, а после и Джо Лин Търнър.
Бонет участва единствено в албума Down to Earth (1979) и после напуска, за да продължи соловата си кариера, но оставя трайна следа върху Rainbow.
После Джо Лин Търнър заблестява като успешна смесица между двамата си предшественици и остава до първото разпадане на групата през 1984-та.
Оттогава лидерът Ричи Блекмор на два пъти съживи Rainbow, за да продължи живота на състава.
Black Sabbath
Говорейки за Дио, няма спор, че той е топ фронтменът на Black Sabbath след ненадминатия Ози Озбърн.
Светът на метъла нямаше да е същият без приноса на Ози, който задава правилата в жанра през първото десетилетие от съществуването на групата.
Впоследствие техническите умения на Дио добавят различна класа на материала от началото на 80-те.
В Black Sabbath се изреждат още няколко вокалисти, като сред тях можем да отличим Тони Мартин с неговата завидна мощ, допринесла за пет студийни албума между 1987 и 1995 г.
Nightwish
Финландските звезди на симфоничния метъл изгониха певицата Таря Турунен през 2005 г. - макар че до един момент не са си представяли, че Nightwish може да съществува без нея.
Турунен се оказа твърде дистанцирана от останалите и стилово, и откъм взаимоотношения с тях. Затова изключването ѝ се беше превърнало в нещо необходимо в името на оцеляването на Nightwish.
Оттогава през бандата минаха още две певици - първо Анет Олсон, която се задържа 5 години, а после и Флор Янсен, с която групата е и до днес.
