"Не съм виждала полярна мечка досега и наистина искам да видя при това пътешествие. Ако не стане, ще съм много разочарована", казва 10-годишната Мина Флориана Рийд.
На 26 март момичето, което отдавна е добило известност заради експедициите с баща си - Александър Рийд, се отправя на най-голямото си изпитание досега. Тя ще бъде част от група, водена от Рийд-старши, която ще премине на ски над 600 км в Свалбард - от южния до северния край на най-големия остров на арктическия норвежки архипелаг Шпицберген.
Освен че е на около 1000 км от Северния полюс и може да изненада с брутално време, пустошта на Свалбард е осеяна с ледници и обитавана от бели мечки. И изобщо не е равна - пътят минава през 7000 метра денивелация.
Очаква се експедицията да продължи 46 дни, и ако бъде завършена успешно, Мина ще е най-младият човек, прекосил Свалбард.
Това, че е едва на 10 години, съвсем не означава, че не е подготвена. Или че начинанието е безразсъдно.
Напротив - за крехката си възраст момичето има огромен опит с изискващи преходи в сурови условия. Прави го от съвсем малка, и за момента има над 700 нощи, прекарани в палатка (където ще се нощува и в Свалбард). Тя е израснала, спейки в палатка, и за нея това е напълно нормално, дори през зимата, пояснява баща ѝ.
Мина има навъртени и над 4500 км, изминати на ски или пеша в природата.
Всички те са заедно с баща ѝ Александър - понастоящем водач на експедиции, терапевт, работещ сред природата, и създател на филми.
Първото им по-сериозно приключение е, когато Мина е на едва 2 години - преход през цяла Южна Норвегия. Когато е на 6, двамата прекосяват през зимата на ски най-северната континентална област на страната - Финмарк, и изминават 400 км.
Стават все по-популярни, а блогът на бащата "Мина и аз", който показва, че и малко дете може да бъде част от приключенски пътувания, се е превърнал почти в бранд и символ на родителство чрез преживяване и пътуване.
Под това има издадена книга, филм, Александър държи и лекции по темата.
Предстоящото най-голямо пътуване също ще бъде снимано и ще стане част от филм, планират се и тв серии и книга.
Това обаче не омаловажава идеята в основата на проекта - баща и дъщеря прекарват време заедно сред природата.
"Това е най-голямата експедиция, която предприемаме заедно. Не го правим заради рекордите, а защото 10-годишно дете иска да отиде на дълго пътешествие с татко си. Това е светът, който сме изградили заедно, откакто Мина се роди", казва самият Александър Рийд.
Мина е родена през 2015 г., но вече има и две по-малки сестри - Лилие и Роуз. Съпругата на Александър - Кристин, е хирург.
Цялото семейство често е навън сред природата, но не се включва в най-сериозните приключения.
"Не го правим, защото е лесно, а защото искаме да преживеем усмивки и сълзи, добри моменти и такива на предизвикателства. Най-важното е да го правим заедно и да създаваме спомени. Така се получава магията на пътуването", допълва Рийд-старши.
Александър подхожда към прекосяването на Свалбард професионално. Той и дъщеря му ще бъдат придружени от екип от още четирима души със сериозен опит в Арктика, както и от куче микс между гренландско куче и хъски на име Диригентът.
Четириногият има двойна роля - като система за ранно предупреждение за полярни мечки и като плюшено мече за гушкане за Мина.
Освен това всички в екипа имат опит с оръжие, експедицията ще си носи сигнални ракети, които се поставят около бивака, имат и две пушки и два сигнални пистолета за плашене на мечки, разказва момичето пред норвежкия "Дагсависен".
В блога им бащата обяснява, че именно заради безопасността този път двамата не са сами, а с екип, основно за да се осигури непрекъснато наблюдение за мечки и заради евентуални опасности заради ледниците.
По принцип при къмпингуване на подобни места е необходимо винаги да има човек на пост, т.е. да се дават смени и през нощта - нещо непосилно за двама души, единият от които дете.
Ледниците представляват огромен риск - най-вече невидимите заради снега отгоре цепнатини. Те могат да са дълбоки десетки метри и при падане изваждането е изключително трудно, а в екип от възрастен и дете - още повече.
Към това може да се добави и хлъзгав лед, виелици, при които не се вижда разликата между сняг и небе, а студът и вятърът са по подразбиране.
Въпреки това 10-годишното дете е пълноправен участник, т.е. тя ще ходи наравно с останалите и сама ще тегли собствената си шейна. И се е подготвила старателно.
Тренира за сила, тегли гуми, кара ски, теглейки шейна, и не на последно място - изучава Свалбард като околна среда и климат, за да знае какво да очаква. Учи се и на навигация и на ходене и спасяване по ледник.
Като част от подготовката е прекосила Ватнайокул - най-големият ледник в Исландия, а и в Европа - ако не броим Свалбард. И сама е теглила шейната с екипировката си през целия път.
Освен това е написала куп домашни, за да не изостава в училище.
Тя обаче е дете. Баща ѝ обяснява, че част от подготовката ѝ е да мисли за игрите и забавленията, които я очакват по време на приключението, и в немалка част от които участва и той. Самото момиче описва игрите, които очаква по пътя, както и възможността да направи поне една ледена скулптура.
Смята да си вземе и диско дрехи, както и любимата кукла.
Този път за Мина ще има и допълнително задължение - или забавление.
Експедицията ще помогне на проект за изследване на разпространението на т.нар. вечни химикали. Преди да потеглят със ските към вътрешността на Свалбард, Мина ще получи от университетския център в столицата Лонгиърбюен малки бутилки, в които да събира проби от сняг.
След това те ще бъдат изследвани на наличие на вечни химикали.
"Правим това, защото обичаме да сме заедно на къси или дълги пътувания, на които можем да играем, учим и опознаваме себе си, един друг и природата по-добре. Начинът на живот по време на експедиции е напълно естествена част от живота на Мина. Обичаме дългите експедиции, въпреки че изискват много - и физически, и ментално", казва Александър Рийд.
Идеята е и че не всичко трябва да бъде винаги толкова лесно, допълва бащата.
Интересно каква ли ще е следващата им експедиция, а и каква ще е Мина като порасне...
