С годините имаме възможността да чуем все повече албуми, разпространени след смъртта на даден музикант.
Посмъртните албуми често съдържат неиздавани приживе записи, случва се и изпълнителят вече да е бил в процес на завършване на песни точно преди смъртта си.
Съществуват и случаи, в които музикантите предварително планират посмъртния си албум, както при Фреди Меркюри и Queen. Тогава великият вокалист вече е наясно, че е смъртно болен и заедно с бандата записва възможно най-много вокални партии, оформени по-късно в албума Made in Heaven.
Няма съмнение, че и в бъдеще ще чуваме песни от големи имена в музиката едва когато техният изпълнител почине.
Но както се оказва, за част от тези песни знаем още отсега и те определено представляват интригуващи примери за начина, по който прочутите музиканти направляват богатия си каталог.
Докато някои са твърдо против посмъртните издания, легендарен певец като Робърт Плант отдавна планира коя неиздадена музика ще види бял свят след смъртта му.
А днес се спираме на неговия план и този на още няколко негови колеги.
Робърт Плант и безкрайният му каталог
Незабравимият глас на Led Zeppelin осъществи безброй музикални колаборации след разпадането на легендарната група.
В края на миналата година Плант издаде втори албум с Алисън Краус и показа, че и на 73 г. още е в отлична форма.
Архивите му пък съдържат записи с артисти като The Buggles, Брус Уули, Грейс Джоунс и мнозина други.
Плант беше признал, че е открил и доста свои незавършени проекти и неиздадено съдържание - като е заръчал на наследниците си да ги издадат след смъртта му.
Условието му е те да се разпространяват безплатно.
"Казах на децата, че като ритна камбаната, те трябва да ги покажат на публиката - съвсем безплатно - просто за да се види колко много неща сме направили от 1966 г. до днес: цялото пътуване", разяснява певецът.
Доли Партън и песента за 2045 г.
Някои изпълнители искрено се забавляват с цялата концепция на посмъртното издаване на музика.
Кънтри легендата Доли Партън например твърди, че в нейния увеселителен парк Dollywood е скрита песен, която няма да види бял свят преди 2045 г., когато е планирано издаването ѝ.
Композицията е създадена през 2015 г., за да отбележи отварянето на Dollywood за посетители.
Наскоро Партън навърши 76 г. и ако доживее до 99, може и наистина да види как ще бъде приета тази нейна песен от публиката.
"Това ще бъде песен, която няма да бъде чута, докато не се навършат 30 години, откакто отворихме парка", обяснява певицата в книгата си Songteller: My Life in Lyrics.
"Казаха ми, че тогава вече отдавна ще съм умряла, но аз отвърнах, че може и да не е така. Аз ще съм на 99. Виждала съм хора да живеят и повече от това. Така че написах песен, но няма да разкрия подробности за нея".
Дори наистина да доживее дотогава, Доли Партън така или иначе е обещала на феновете си още музика след смъртта си.
Тя даже е записала вокални партии, които да бъдат използвани от различни музиканти в бъдеще за създаване на всякакъв тип музика в разнообразни стилове.
Андерсън Паак и татуираните му инструкции
Посмъртните албуми вече са нещо почти гарантирано, ако от тях могат да се изкарат пари и ако починалият артист не ги е забранил изрично преди да умре.
Някои изпълнители се стараят да изяснят въпроса отрано, за да не настъпват дилеми, когато жизненият им път приключи.
В период, когато видяхме посмъртни издания на Поп Смоук, Мак Милър и Лил Пийп, рапърът и член на Silk Sonic Андерсън Паак си татуира върху предмишницата недвусмислени инструкции:
"Когато умра, моля не издавайте никакви посмъртни албуми или песни с моето име на тях. Това бяха само демо версии и не са предназначени да бъдат чути от публиката"
Решението му за тази татуировка дойде във време, когато посмъртните албуми вече имат неизменно място в топ 10 на американските класации.
След като Андерсън Паак публикува снимка с татуировката си, хитовата певица Лана Дел Рей призна, че е записала същите инструкции в завещанието си и споделя становището на своя колега.
Изпълнителите, които одобряват посмъртните издания
Съществуват и достатъчно музиканти, които са отворени към идеята недовършеният им материал да бъде издаден под някаква форма.
Например Линдзи Гунулфсен от поп рок бандата Pvris е изказвала положителното си мнение по въпроса.
"Ако умра в катастрофа, докато работим по нов албум, със сигурност бих предпочела той да види бял свят, в противен случай би било загуба на време и той никога няма да бъде чут", казва тя.
Друга поп певица, Шура, даже заръчала конкретно на брат си да издаде нейния дебютен албум, ако по някаква причина тя почине преди да го довърши.
Независимо дали на самите артисти им харесва, посмъртните албуми стават все по-значима част от музикалната индустрия, отбелязват внушителни продажби и печелят награди.
Фарел Уилямс гледа 100 години в бъдещето
През 2017 г. добре познатият Фарел Уилямс, когото свързваме с хитове като Happy и Get Lucky, представи новата си песен 100 Years.
Особеното в нея е, че беше представена пред тясна аудитория от само 100 души и беше заключена в контейнер за 100-годишно съхранение при производителите на коняка "Луи XIII".
100 Years е песен за глобалното затопляне и е описвана като саркастична пощенска картичка до хората, които отричат съществуването на климатичните промени.
Смисълът в съхранението на песента по този начин е, че ако глобалното затопляне продължи в същото темпо, до един век хранилището на "Луи XIII" ще се наводни и песента ще бъде унищожена.
Ако контейнерът все пак оцелее, целият свят ще може да чуе песента през 2117 г.
Дотогава всички ще сме разбрали дали Фарел Уилямс наистина е неостаряващ вампир, каквито подозрения съществуват заради липсата на видима промяна при него в последните поне двайсетина години.
