Когато през 2005 г. Pussycat Dolls нашумяват с "Don"t Cha", групата изглежда обречена на успех.
Бандата има всичко, от което едно поп чудо се нуждае - сексапилна и талантлива вокалистка, също толкова талантливи нейни колежки и запомнящо се звучене. Критиците предвиждат светло бъдеще за момичешката група, но това е прогноза, която не се оправдава.
Основната причина е, че Pussycat Dolls са изкуствено създадена група, чиито членове се сменят неколкократно през годините.
Началото си бандата поставя точно 10 години, преди да излезе "Don"t Cha". Основателка е хореографката Робин Антин, която иска да създаде трупа елитни танцьорки на бурлеска. Антин няма никакво намерение момичетата да пеят, а само да изпълняват нейните хореографии по сцените из Лос Анджелис и Ню Йорк.
Сред първите членове на групата за кратко е и актрисата Кристина Апългейт, която помним като Кели Бънди от "Женени с деца". Идеята на Антин се оказва гениална и веднага сработва, защото момичетата са канени на партита като тези в легендарния Viper Room. Малко познато е, че именно Pussycat Dolls вдъхновяват филма "Бурлекса" с Шер и Кристина Агилера.
От 1995 г. до 2001 г. танцьорките се изявяват по сцените на някои от най-популярните американски кабарета и клубове и по източния, и по западния бряг. Като гост-танцьорки пък се изявяват звезди като Шарийз Терон, Пинк, Гуен Стефани, Бритни Спиърс още много други.,
За известно време групата е предвождана от Кармен Електра като главна танцьорка. Вниманието към Pussycat Dolls също расте, особено след като се появяват за кратко в "Ангелите на Чарли: Газ до дупка".
Именно тогава големи продуцентски имена като Рон Феър и Джими Йовин започват да търсят Антин за сътрудничество. Заедно с това се чудят и как да направят момичешката банда още по-интересна.
Продуцентите започват със сериозна чистка, от която остават само четири момичета. Самата Електра си тръгва огорчена и заявява, че не може да жертва себе си и представите си за Pussycat Dolls в името на още по-голяма слава.
На мястото на изгонените танцьорки пристигат Мелани Торнтън, Кая Джоунс и, разбира се, Никол Шерцингер.
Трите жени са подбрани така, че да са талантливи в танците, но и да пеят добре. Следва не съвсем изненадващият успех на "Don"t Cha" и на албума "PCD", само че не всичко за бандата се оказва цветя и рози. Както посочват от Cosmopolitan, в състава на групата се случват промени още няколко пъти.
Въпреки че никой не посочва официален аргумент, мнозина подозират, че причината е в характера на Шерцингер и във все по-нарастващите ѝ претенции. Сред изгонените се оказва и Кая Джоунс - едно от добре пеещите "котенца".
Огорчена от случващото се, през 2015 г. Кая дава пространно интервю за The Telegraph, в което казва, че Pussycat Dolls са били използвани за проституция.
Тя споделя, че всяко от момичетата е било обект на сексуален тормоз и всяка от тях е била принуждавана да спи с мъжете, с които продуцентите ѝ кажат. "Хората ме питат колко зле е било. Беше достатъчно зле, за да се откажа от мечтите си и договор за 13 млн. долара", допълва Джоунс.
Кая разказва пред изданието, че една от бившите членки на групата е извършила самоубийство от стрес. "Искам това мамче от Ада да каже истината. Искам да разкаже как ни пречупи психически", казва още тя като визира хореографката Робин Антин.
Джоунс признава и за опити момичетата да бъдат дрогирани и заявява, че в нейния дневник всичко е подробно описано с конкретни дати и събития.
Отговорът на Антин не закъснява и тя подчертава, че Кая е разочарована, завижда на успехите на групата и търси своите 15 минути слава, които не е получила с Pussycat Dolls. Хорографката нарича "мерзко" да се припомня нещо толкова страшно като самоубийство.
Грандиозният скандал е потушен, само че проблемът с Шерцингер и огромното ѝ его остава.
Антин е категорична, че Мелани Торнтън пее по-добре и има по-хубав глас, но с течение на времето и с много настояване Никол изземва ролята на водещ вокал. В документалното предаване Behind the Music на VH1 Шерцингер признава, че понякога не е давала на колежките си да чуят песните, докато не са напълно записани.
Аргументът, който тя изтъква, е, че не е искала да кара останалите да се чувстват виновни, че тя върши най-големия процент работа в бандата.
Робин Антин също описва Шерцингер като изпълнителка, която винаги иска светлините на прожекторите само за себе си и трудно търпи конкуренция. В интервю за The Independent тя обяснява, че Никол често описвала Pussycat Dolls като неин собствен проект и намеквала, че без нея групата нямало да стане известна.
"Ролите на мен и на останалите бяха минимизирани, беше ни казано да следваме определен сценарий. Често не ни пускаха в студиото, в клиповете трябваше да заставаме най-отзад и да не се виждаме много", допълва Мелани Торнтън.
Всички тези сътресения водят до логичното разпадане на Pussycat Dolls през 2010 г., когато Никол Шерцингер с радост обявява, че се захваща със солова кариера.
Ентусиазмът ѝ не трае дълго, защото без мацките от бандата зад гърба си Шерцингер далеч не изглежда толкова впечатляващо. И двата солови албума на певицата умишлено не са издадени в САЩ, защото продуцентите ѝ разбират, че ще останат на дъното на класациите.
Музикалният критик Адам Уайт от The Telegraph описва кариерата на Никол като "доказателство как съвършените съставки могат да дадат крайно несъвършен резултат".
От The Independent пък пишат, че "Шерцингер никога няма да бъде нито Лейди Гага, нито Кейти Пери, нито пък Риана".
