Разумът е най-великата дарба на човечеството. И заедно с това най-грандиозната му тегоба.
Дарба е, защото именно на него дължим способността си да подреждаме битието и света около нас, да го разделяме, класифицираме, преценяваме морално и естетически и в крайна сметка да се развиваме.
А е тегоба, понеже често пъти напразно търсим логика в неща, в които тя отсъства; опитваме се да провидим смисъл дори в хаотичната случайност и тъй като това често пъти е непостижимо с наличния инструментариум, отдаваме подредбата на друг, по-мащабен и прозорлив разум.
Търсенето на висш план за нещата е най-старата човешка реакция на заобикалящото безумие, поради тази причина сме си измислили и Бог в многобройните му хипостази. Вярваме, че случващото се с нас е само част от голям сценарий и в известен смисъл религиозността е функция на разума, който копнее да се самоубеди, че хаосът всъщност е подредба. Иначе ще полудеем, осмисляйки единствено безсмислието си.
Модерният българин може и да е позагубил вярата си в Бога-сценарист, но религиозното му чувство към голямата подредба не го напуска; в противен случай ще изпадне в бездната на нищото. Ето как ние сме си измислили нов Всевишен - нарича се Държавна сигурност (обърнете внимание на думата "сигурност").
Това е мистичната сила, която подрежда битието ни от десетилетия и която е отговорна за всеки наш обществен провал (а по пътя на логиката и индиректно за всеки наш успех). Ние не просто вярваме, че ДС ръководи живота ни чрез своите разноцветни пророци, ние имаме някаква дълбока нужда това да е така. Дори когато го мразим и се бунтуваме, ние осмисляме себе си по-лесно.
За пореден път потърсихме упование в "Плана" (винаги с главно "П", макар и да не става дума за един единствен), в опит да структурираме безумието с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и нелепото харакири, което правителството на Орешарски си направи. Разумният човек не би могъл да си представи аргументацията за подобен ход.
В началото атеистично го отдадохме на гигантската (нека си кажем направо свинска) арогантна лакомия за власт, но бързо отхвърлихме тази емоционална преценка. Все по-често чуваме, че Пеевски трябва да е част от План. Но чий, ето това не ни е дадено да проумеем.
Дали става дума за някакъв олигархистичен заговор срещу националните ни интереси, реваншистки ход на Борисовата глутница, част от вездесъщия "план за дестабилизация", за който тръбят новите коалиционни партньори, комплот срещу Станишев, спретнат му от лъжеприятели или напротив - провиденчески негов ход за неутрализиране на една дубиозна креатура по нестандартен начин (и такива теории чухме).
Доган ли дърпа конците, дългата ръка на силовите групировки, безликите кукловоди на контрабандата, сикаджийските илюминати - това само гадаем, но План трябва да има, убедени сме. И в дъното на всичко стои любимият ни демон ДС. Ако не е така, ако План не съществува, значи всичко това е едно гигантско безсмислие, в което всяко наше усилие в крайна сметка е тленно и напразно, колкото и единни да сме в гнева си.
Защото в своята същност и нашият обществен план все опира единствено до изгонването на злите сиви плановици от властта, не до тоталното и окончателно отричане на контролната им мощ над нас.
Представете си за секунда, че смисъл няма, ДС е фикция, възстановена по милиционерски фосили от миналото, Борисов, Доган, Пеевски, Павлова, Станишев, Сидеров - всички те са сведени до животинското си съществуване във властта, в хранене, възпроизвеждане на себеподобни и масивно дефектиране.
Ако наистина можеха да планират те или кукловодите им, защо до един така показно се сриват рано или късно на бунището? Какъв е този ченгеджийски Кронос, който изяжда децата си, неуязвим дори за тях, а ние не спираме да вярваме в него?
Крайно време е да заявим, че никой от тях не е жрец на висш промисъл (пък макар и злостен), стига сме търсили в Роршаховите петна на политически им екскременти логическа картина, в която да се впишем. ДС с неговите планове ще е живо, докато продължаваме да му се плашим, кланяме или иконоборстваме.
Не сме част от ничий план, Планът е мъртъв, сами сме! Страшно е да осиротеем така рязко, определено е хаотично, но пък е толкова вдъхновяващо.
